Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„По ръба“ с Калина Андролова:

Коридор номер 8: защо не се случва

През последните двайсет години няма български премиер, който да не е поставял въпроса за коридор номер 8. Непрекъснато разписваме споразумения, от които нищо не следва. Защото северномакедонците не желаят да се строи такъв коридор включително и с европейски средства. Коридор номер 8 би дал възможност на България и Северна Македония много бързо да се сближат, да смесят гражданите и бизнеса си. Този коридор рязко би извикал изгубената историческа памет у македонското население, затова и този проект непрекъснато се блокира.

Сърбите не желаят това при никакви обстоятелства, а зад великосръбските амбиции стои още и Русия, която счита, че нейните интереси съвпадат с интересите на сърбите и сръбската експанзия на Балканите. Заради амбициите на Съветска Русия за излаз на Адриатическото крайбрежие Югославия винаги е била обект на стратегически операции от страна на съветските и западните служби. След смъртта на Тито обаче ЦРУ започва да губи влиянието си през добрите търговски практики. Затова още през 80-те години западният фактор предприема по-груба стратегия, ползвайки косовските албанци за катализатор на процесите на разпадане на федерацията. 

Идеята за транспортен коридор номер 8 възниква след края на Студената война и с разпадането на Югославия, когато САЩ започват да изграждат нова военна инфраструктура на Балканите. Ако човек погледне внимателно трасето от Бургас до Скопие, ще установи, че т.нар. американски бази у нас или по-точно съоръженията за съвместно ползване са избрани именно по линията на коридор номер 8. Всъщност натискът за изграждане на военна инфраструктура на Балканите и големият интерес на НАТО към сигурността в Черноморския регион кореспондират директно с икономическата идея да се осигурят енергийни трасета от Каспийския регион към Европа. 

Паневропейският транспортен коридор номер 8 свързва Адриатическото крайбрежие с Черно море и изглежда така с разклоненията си: Бари (Бриндизи-Отранто) Отрантски проток-пристанище Драч (пристанище Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве баир - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва магистрали, пристанища, железoпътни линии, летища, тръбопроводи, оптични кабели, фериботни линии, комбиниране на всички елементи от инфраструктурата.

Подобен коридор е скъпо занимание и през 90-те години се разчита, че финансирането ще дойде по линия на големите транснационални енергийни корпорации. Тъй като Паневропейският транспортен коридор номер 8 е замислен като част от алтернативния път на каспийските нефтогазови ресурси към европейския пазар, Русия логично е изключително против и прави всичко възможно това да не се случи, включително, използвайки сръбския антибългарски натиск в Северна Македония. 

От друга страна, руските експерти обичайно се забавляват като подхвърлят фразата: „А где газ, а где нефть?“. Трасето никога не се построява, защото идеята за него е свързана с проектите за Трансбалканския нефтопровод АМБО и Транскаспийския газопровод, който трябва да мине по дъното на Каспийско море. Русия веднага обяви като алтернатива на АМБО проекта „Бургас-Александруполис“ и така двата петролопровода взаимно загинаха.

Засега нищо не подсказва, че Бургас някога ще приема ресурси, идващи от крайбрежието на Грузия. Каспийскиите държави водят остри спорове за това докъде се простират границите им, чии са находищата и дали Каспийско море е море или езеро, тъй като законите, свързани със собствеността и правата на крайбрежните държави в двата случая са съвсем различни. През 2018 г. петте каспийски държави Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан се опитаха чрез една Конвенция да договорят отношенията си към морското дъно на Каспийско море, по което да могат да минават тръбопроводи, да го разделят на сектори, но като цяло споровете в различни аспекти продължават. 

В района отдавна са се настанили големите западни енергийни компании. Битката за ресурсите в постсъветските републики винаги е била кой да изкупува газа и нефта, и как да се транспортира. Често има кой да го купува, но няма как да се транспортира. В този смисъл Русия винаги е имала предимство, заради тръбопроводите си, а съответно ЕС непрекъснато се опитва чрез редица директиви като т.нар. Трети енергиен пакет да отмени това предимство. Китай е другият играч, който навлиза изключително агресивно на територията на постсъветското пространство, с огромни инвестиции, договори за потребление, изграждане на трасета и неограничено време.

Европа вече не е единствения възможен платежоспособен купувач. По всичко изглежда, че вместо Европа да диверсифицира успешно доставките, нея я диверсифицираха като потребителски пазар. 

Националните интереси на България около коридор номер 8 са свързани основно с приобщаването на Северна Македония. Не е нормално две съвсем близки държави да нямат лесни транспортни връзки. Това става само нарочно, с политическо решение за устойчиво разделяне. Коридор номер 8 не е изгоден и за Турция, която предпочита всички товари да минават през нея, най-вече енергийните трасета.

Добре е да се отбележи, че съвсем скоро Азербайджан започна да доставя газ по Трансадриатическия газопровод – Гърция, Албания, Италия, който е част от Южния газов коридор и всъщност е продължение на Трансанадолския газопровод. Но при проектирането са обмисляни два варианта: северен – България – Северна Македония – Албания; и южен – през Гърция и Албания към Италия. Логично е, че инвеститорът е избрал южния маршрут, доколкото Северна Македония все още е под силното влияние на Сърбия, респективно на Русия, и със сигурност би създавала обструкции. Това е и една от причините САЩ да натискат толкова много за влизането на Северна Македония в ЕС. Приобщаването е начин да се изтласква поетапно влиянието на Русия. 

Поради това, че в момента има изостряне на противопоставянето между Русия и САЩ, транспортен коридор номер 8 може да придобие друго значение. И България трябва да използва момента, за да придвижи този проект до необратима точка. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Норвегия прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на пейджъри за "Хизбула" в Ливан

Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..

публикувано на 25.11.24 в 21:45
Президентите на САЩ Джо Байдън (вляво) и на Франция Еманюел Макрон по време на срещата на НАТО - Брюксел, 24 март 2022

Байдън и Макрон обявяват до дни споразумение прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула"

Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..

публикувано на 25.11.24 в 21:29

Едната от статуите от Хераклея Синтика вероятно е на внук на Октавиан Август

Първата мраморна статуя, която беше открита на 3 юли в античния град Хераклея Синтика, е на един от осиновените внуци на римския император Октавиан Август. Това е водещата версия на професор Людмил Вагалински, ръководител на проучването на древния град край Рупите. Аргументите на екипа от учени бяха изложени на среща в историческия музей в Петрич тази..

публикувано на 25.11.24 в 20:34

Академията в Свищов и БНР подписаха меморандум за сътрудничество

Ректорът на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов доц. д-р Марин Маринов и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев подписаха в Свищов меморандум за сътрудничество.  Подчертавайки ролята на Стопанската академия за региона, генералният директор на БНР заяви:  "Ще се радваме да отразяваме Вашите дейности и постижения,..

публикувано на 25.11.24 в 20:30

Общинските съветници от ГЕРБ–СДС в Ловеч няма да подкрепят увеличение на данъците

Групата общински съветници от коалицията ГЕРБ – СДС в Ловеч няма да подкрепи предлаганото от кмета на общината Страцимир Петков  увеличение на данъците от следващата година. От опозицията в местния парламент дадоха и незадоволителна оценка за едногодишното му управление заради неизпълнени ангажименти към гражданите и липсата на стратегии за..

публикувано на 25.11.24 в 20:20
В кюстендилската болница текат три проверки за отказаното лечение на 6-годишно дете, каза изпълнителният директор на здравното заведение Димитър Стоилов (на снимката).

Проверки по случая с 6-годишното дете, на което е отказано лечение в Кюстендил

Изпълнителният директор на кюстендилската болница Димитър Стоилов е разпоредил проверка на случая с 6-годишно дете с инфекция, на което е било отказано лечение. Проверки са започнали и Изпълнителната агенция за медицински надзор и РЗИ-Кюстендил. Случаят е от 14 ноември. На детето е отказано лечение, а родителите са насочени към дупнишката болница...

публикувано на 25.11.24 в 19:44

Сбиване в София между водач на тролейбус и велосипедист, разносвач на храна

Шофьор на тролейбус в София е с гипсова шина на ръката заради фрактура, получена при сбиване с велосипедист разносвач на храна. Сбиването е станало около 15:40 ч.  пред Националната библиотека, след като водачът на тролея е засякъл колоездача.  След сбиването на мястото е пристигнала линейка, а пострадалият шофьор е бил приет в Спешното..

публикувано на 25.11.24 в 19:43