Как ще се управляват археологическите резервати и културно-историческото ни наследство. Трябва ли да се преосмисли модела?
Преди дни се проведе и кръглата маса “Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати”, организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България. Във виртуалната дискусия участваха повече от 80 участници.
Комисия “Фулбрайт” активно участва и съдейства за организацията на подобни форуми, които насърчават съвместни дискусии между различни заинтересовани страни с основна цел това да доведе до прилагането на адекватни и успешни модели за управление на археологическите резервати и изобщо на културното наследство на България.
"Едва ли български или чуждестранен турист може да оцени високо огромна част от обектите, които посещава. На много места състоянието е незадоволително. Няма съзадени ресури и капацитети, за да се обгрижва част от културното ни наследство. Общото усещане е за лошо или липса на управление", поясни още Василев.
По думите му липсва модел на управление на това наследство.
"На тази кръгла маса се постави началото на решаването на проблема, особено за 33- те археологически резервати у нас. Защото при тях се получава едно размиване на отговорностите.
Тъй като техен принципал е МК, то ги отдава на общината, общината - на музеите и така се размиват и финансовите постъпления и управлението. А за него всъщност няма нито визия, инструменти и капацитет", коментира темата и Тодор Петев, д-р по изкуствознание от "Принстън", автор на изследването - “Моят музей”.
"Дадоха се и решения на тези проблеми на кръглата маса. Музеите трябва да депонират своите становища в Министерство на културата, да се решват въпросите от тук насетне".
Експретите посочиха, че отговорността за опазването на културно - историческото наследство е на държавата, включително и финансовата - те са изключително държавна собственост.
"Един от основните проблеми е, че част от архелогическите резервати са в извънградска среда", посочи пред БНР и проф. Диана Гергова, с отношение към резервата "Сборяново" в България.
"Когато имаме такива резервати като "Сборяново", те са асолютно оставени на съдбата. И в този резерват огромният потенциал се разпада.
Опазването и управлението на резереватите не е чиновничество, а непрестанна работа на терен и дейности по създаването на нови проекти, които да развиват тези резервати. Затова, тези извън градовете, са най-голямата ни болка. Това включва и сътрудничество с местните хора.
Проблемът е, че "Сборяново" няма своя структура, която да носи отговорност, която да се грижи и развива резервата", каза още проф. Гергова.
Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. Там са регистрирани над 140 археологически обекта от различни исторически периоди. Най-интересните обекти са Свещарската гробница, текето Демир баба, укрепеният тракийски град, светилището Камен рид и селището в местността Бювен касаба
Още по темата в звуковия файл.
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..
"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..
В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си . Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие. Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя". Нощният гост днес търси следите,..
Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..
За схема с изсечени над 30 декара гора в Странджа, разположена близо до т.нар. подпорна стена-хотел на плаж Алепу, за да се строи на този терен , съобщи..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..