Новите стари столици - за и против идеята на ИТН

Шест града в България да бъдат обявени за стари столици. Това гласи нов законопроект, внесен от "Има такъв народ". Инициативата за него е на Пламен Николов. Той беше предложен за премиер в един от проектокабинетите на партията в предишния парламент. Ако проектът бъде приет, 2-ри май ще бъде обявен за ден на старите столици, а такъв специален статут трябва да получат Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол. Предвижда се те да получат допълнително финансиране. 

Въпросът - откъде ще дойдат парите обаче остава нерешен - между очакванията на общините за милиони, които ще потекат към тях от държавата и от европейски проекти, и скептичните археолози. Предложението изправи един срещу друг общини и археолози, разделени са и политическите формации в парламента. 

Подобен законопроект не се внася за първи път. През последното десетилетие имаше няколко опити - първо ГЕРБ, после Реформаторският блок, когато все още имаше такава формация. Тогава предложението им не беше прието с интересния мотив, че "не сме готови за такъв закон". За последно отново ГЕРБ с активната роля на тогавашния втори в партията Цветан Цветанов, като депутат от Велико Търново през 2017-а изтупа праха от идеята и възвести, че ще внесе такъв проект, за да сме отдадели заслуженото на "старопрестолните столици" и защото вече имало "политическата воля това да се случи в диалог с местната власт, с гражданското общество и с тези, които възстановяват разкопки". Е, не се случи.

Сега идеята се възкресява наново от "Има такъв народ", а основният ѝ двигател Пламен Николов пояснява защо този път разчита на пробив: 

"Сега мотивите са по-различни. Тук се преследват повече икономически цели, отколкото да се търси историческа обосновка. Търси се ефект върху туристическата сфера, върху икономическия бранш в Северна България. Бихме могли да изградим общ туристически маршрут, който може да спомогне за развитието на икономиката в тези места". 

Проектът вече е поел из дебрите на законотворческия процес. Засега е минал само през Комисията по туризма. Предстои обсъждане в още три, но възраженията са налице. С уговорката, че намеренията са добри, но практическата реализация куца, критиките вървят в три посоки. Първо, дали общините са в състояние да се справят със задачата да опазят и развият историческото наследство. Историците в парламента са категорични. Пeтър, Николов от ГЕРБ-СДС: 

"Този законопроект прехвърля управлението на археологическите обекти към общините, които е абсурдна идея". 

И друг историк - Костадин Костадинов от "Възраждане", напомня: 

"Бил съм 10 години общински съветник и знам, че не бива да се оставя всичко да зависи от добрата воля на съответния кмет. Практиката в нашата страна показва, че в 95% от случаите общинските чиновници гледат на тези обекти като на източници за доходи. Това няма как да свърши добре". 

Иван Ганчев от БСП, който обещава подкрепа за законопроекта, отваря вратичка за компромиси: 

"В законопроекта се предвижда да се създадат обществени съвети, които да носят отговорност за стопанисването на тези столици. Но те не трябва да са част от общините, да са към Министерството на културата". 

Вторият голям проблем - откъде ще дойде финансирането. Законопроектът предвижда обособяване на обектите в общ туристически маршрут, а финансирането да се осигурява чрез субсидии от държавата, бюджетите на общините, дарения, финансиране по програми от ЕС, приходи от недвижими културни ценности. Твърде много източници с твърде несигурна гаранция, което създава непомерни очаквания. 

Бившият министър на туризма Николина Ангелкова вече е питала вносителя Пламен Николов, а получила следния отговор: 

"Това било записано в коалиционното споразумение, ще намерят пари". 

Докато историците спорят дали шестте града наистина са имали статут на столици, това засяга основно Силистра и Никопол, Пловдив и Казанлък вече излязоха с позиции, че незаслужено остават извън обхвата на закона. 

Обществени обсъждания по темата засега не са предвидени, но общественото говорене не може да бъде спряно. 

В предаването "Нещо повече" археологът проф. Казимир Попконстантинов коментира: 

"Похвална е идеята, че отново се замисля нещо за средновековните български столици... Комерсиалното може да бъде неутрализирано при по-строги части от законодателството. Между туристите и проучванията няма конфликтна точка. Посетителите виждат как от недрата на земята се изтръгва нашата история... Преди да се правят законодателни инициатива в областта на културно-историческото наследство, нека да има широк и експертен разговор със специалисти. Ако се възлага това на общините, имаме горчивия опит". 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.