„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Трюдо вади Канада от свободния свят

Но една друга страна – много богата и много на запад – претърпява драматични обществени трансформации, а което е и по-важно, покрай тях се видоизменят и измеренията на концепцията за свободен свят. Отново отиваме чак в Канада, за да видим какво се случи с мирния протест на шофьорите на камиони срещу задължителните ваксини и жестоките пандемични ограничения, които либералното правителство на Трюдо наложи.

Повечето медии се опитаха да пренебрегнат това, което стана с „Конвоя на свободата“, но именно затова сме длъжни да говорим за събитията и там.

Властта смачка протестите със сила. Трюдо си гласува извънредни правомощия, предвидени за ситуация на война. И както написа анализаторът Дъглас Мъри: „превърна собствената си столица в бойно поле, а собствените си съграждани – във врагове“. Протестиращите в Отава и на други места в страната бяха изтласкани от военизирана полиция и подложени на свирепи рестрикции. Полицаи на коне стъпкаха възрастна жена, която едвам оцеля. Биха журналисти и обикновени граждани.

Протестите бяха прекратени със сила, но Трюдо запази извънредните правомощия и започна кампания на институционален терор срещу протестиращите и хората, които ги подкрепят. Чак в края на тази седмица той се отказа от на практика диктаторската власт, гласувана му от послушния парламент, но щетите бяха нанесени. Правителството нареди на банките да замразят сметките на шофьори и дарители. Организатори на протеста бяха арестувани и някои от тях все още лежат зад решетките, след отказ от съда да бъдат пуснати под гаранция.

Властта отне правото на десетки транспортни бизнеси, участвали в протеста, да упражняват професията си. Конфискуваха се камиони и техника, а граждани, изразили подкрепа за „Конвоя на свободата“ онлайн, получиха физически посещения на вратата и предупреждения от полицията.

Протестът през цялото време беше мирен и за напълно справедлива и логична кауза, но Трюдо и неговото правителство третираха шофьорите и техните близки като терористи. Медийният и политически елит на Канада разгърна невероятно отблъскваща кампания по оклеветяване на работещи мъже и техните семейства и приятели. От най-високите трибуни и без доказателства се разнесе вой за „нацисти“, „свастики“, „сексизъм“, „трансфобия“, „ислямофобия“...

Удивително беше да се наблюдава драматичната разлика между реалността на терен и фантомния образ на протеста, който медиите и Трюдо прожектирата в пространството. Самият канадски премиер се скри и избяга от столицата Отава в началото на демонстрациите, вместо да излезе и да преговаря с наистина мирните шофьори, борещи се за основни свои права и условия на труд.

После трагикомично се опита да внуши, че животът му е бил застрашен, а протестът е заплаха за демокрацията.

Ето как един слаб, инфантилен и лабилен държавен лидер, разведен с реалността, вади богата си държава от екосистемата на плурализма и свободата. Първо не признава легитимността на мирен и оправдан протест на работници от ключов сектор в икономиката на Канада, поддържал я жива с доставки в условията на крайни, диспропорционални пандемични ограничения. От нелегитимен протестът става „заплаха за демокрацията“.

После, за да спаси демокрацията Трюдо става временен диктатор с извънредни военни правомощия. Използва сила срещу мирни граждани на собствената си страна, а после разгръща репресия, като им замразява банковите сметки, праща полиция по петите им и оставя бизнесите им без лиценз.

И през цялото време тази власт демонизира хората с помощта на обществени и корпоративни медии, получили щедри субсидии за стотици милиони долари по време на пандемията. И това се случва в Канада. Където клишето гласи, че нищо не се случва.

Кой би предположил, че ще гледаме кадри на пребити протестиращи в „най-любезната и извиняваща се нация на планетата“? Кой е очаквал, че в демокрация властта може да нареди на банките да ти замразят сметката, ако си протестирал или дарил пари на протестиращи, а медиите ще ползват хакнатите ти от активисти лични данни за допълнителен тормоз.

Такива неща очакваме от авторитарните режими. Джъстин Трюдо беше пакетиран и промотиран от глобалната медийна инфраструктура като модерен либерал, ангажиран с каузата на „разнообразието и включването“. Той трябваше да е един от калъпите, по които да се правят модерни западни лидери. Ала при първото неудобство, причинено му от канадските граждани, либералната маска се стопи и на нейно място изплува странна смес от страх и авторитаризъм. Премиерът, който първо се крие от недоволни граждани, а после ги арестува и им замразява банковите сметки.

Сега Трюдо говори за санкции срещу Русия и пращане на войски в Европа. А смачканите от „извънредните му правомощия“ канадци сигурно се питат: А кой ще санкционира Трюдо?