Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Малкият източноевропеец на голямата шахматна дъска

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Над 400 хиляди са бежанците от Украйна, които търсят спасение в Европа. За четири дни след началото на конфликта 200 хиляди души намериха убежище в Полша.

Километрични опашки по границите. Жени и деца, събрали живота си в куфари - тези кадри предизвикаха вълна от солидарност във всички държави от източния фланг на Европейския съюз, някога част от Варшавския договор, сега членове на НАТО. В очакване на решенията и действията на така наречените големи в лицето на политиците, обикновени хора помагат на бежанците - кой с каквото може. Защото точно тази част на Европа най-добре знае какво е да си пешка върху геополитическата шахматна дъска.

„До вчера не можехме да си представим, че ще избухне конфликт с такива размери. Това е огромен шок за всички“, казва Магдалена, която живее във Варшава. В исторически план Полша добре познава най-грозното лице на войната. Има и твърде горчив опит от миналото в отношенията си с Русия. Затова Магдалена е убедена, че Украйна трябва да бъде свободна:  

Украйна е нашият най-близък съсед. За нас тя е част от Европейския съюз. Това, което се случва там в момента, е истински кошмар.“

Случващото се притеснява и младите в Полша като Мария. Според нея  след пандемията, Европа е изправена пред нова опасност:

„Притесняваме се за своето бъдеще. Чудим се какво ще се случи след няколко часа, след няколко дни… Защото войната е част и от нашата история. Преди, всичко това изглеждаше като мит, но сега е реалност. Гледаме по телевизията какво се случва, слушаме по радиото, и ни е трудно да осмислим всичко това. Съчувстваме много на нашите съседи.“

Десетки хиляди украинци пресякоха границата с Полша. Магдалена и Мария разсъждават готова ли е страната им да се справи с по-сложна ситуация: 

В Полша сме много разделени - на ляво и на дясно. Компрометирано е единството на поляците, патриотизмът. Не всички се доверяват на нашето правителство, чудим се накъде ще тръгнат нещата. Но през последните дни за първи път почувствах, че Полша като че ли малко се обедини, вътрешнополитическите конфликти се поразпръснаха и се съсредоточихме заедно върху борбата със злото.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Изобщо не искам да се представям, че по някакъв начин Полша може да бъде включена в някакви военни действия. Не искам да продължава и случващото се в Украйна. Надявам се по някакъв магически начин или чрез санкциите на Европейския съюз, НАТО и САЩ агресорът да бъде спрян. Като че ли трябва да разчитаме на някакво чудо, защото ситуацията е извън всякакъв контрол, извън всякаква логика и здрав разум. Като че ли ни остава само да умоляваме нещо да се промени.“

Да се промени ужасяващата ситуация за близките ѝ в родината, се моли и украинката Елена, избрала Варшава за свой дом от три години:  

„В Украйна е война. Обстрелват и нападат. Има и дезинформация. Едната страна представя нещата по коренно различен начин от информациите на другата. Не е ясно каква е истината. Хората са в паника. Загинаха цивилни. Има ранени. Поляците също се тревожат какви ще бъдат последствията за страната им. И обикновените хора в Беларус също се тревожат. Изобщо целия регион. Да се надяваме все пак всичко да бъде наред“, казва Елена, напълно наясно, че не обикновените хора решават дали ще има мир или война. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Отговорът на този въпрос винаги е бил в ръцете на така наречените големи, на политиците, на интересите и стратегиите им, на сферите им на влияние, в които човешки живот, съдби и бежански вълни, зависят от величините на геополитиката. Тази източна част на Европа го знае най-добре. 

Държавните ръководители и президентите ще решават какъв да бъде изходът от тази ситуация. Ние сме обикновените хора, които нищо не можем да решим. Очевидно е, че ситуацията е зле. Смятам, че Европа трябва да се противопостави на Путин, защото положението наистина е ненормално. Необходим е категоричен отговор. Всеки нормален човек би трябвало да е наясно, че ситуацията е неприемлива.“ 

Ситуацията е неприемлива и за други източноевропейци - словаците, като Петер, който помни времената на Желязната завеса в Европа.

Всичко можеше да се реши по пътя на дипломацията. Боя се, че руският президент е сигурен, че номерът му може да мине. Според мен, наложените санкции изобщо няма да засегнат хората, за които са предназначени. „

Югоизточна Полша, 27 февруари 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Действията на Русия в Украйна променят живота на всички.  

„В тази част на Европа сме славяни. И в тази тежка ситуация естествено, че ние, словаците ще приемем хора от Украйна, ако е нужно“, казва Петер, а Магдалена от Варшава се надява все пак здравият разум да надделее: 

Може би никой не си е представял, че Путин ще направи такава крайна крачка - агресивна и брутална - и ужасяващо ще нападне Украйна. Обаче, ето че се случи. Какво се крие зад всичко това? Какво стои зад човек с такъв подход, с такива мечти Русия да се върне към империята от времената на Екатерина Велика. Можем само да съжаляваме, че човек като Путин е толкова близо до нас. Надявам се Европа да бъде силна, за да се защити. Дано да може да се спаси и Украйна!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28