Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разногласия за идеята за промяна на датата за започване на учебната година за учениците

73% от родителите категорично не одобряват тази идея

Снимка: Здравка Маслянкова

Българските ученици учат най-малко и почиват най-дълго в Европа, констатират от просветното министерство. По тази причина, паралелно с прегледа на учебното съдържание, в МОН са разработени няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината, които предстои да бъдат обсъдени със синдикатите и работодателите в системата на средното образование. През 2022 година учебната година ще започне на 15 септември. Има много разногласия около намерението за промяна на датата.
"Има много "за" и "против". Една от причините да искаме да започне по-рано учебната година е да има поне няколко дни, ако не и  една седмица повече време за усвояване на материала, упражнения, така че децата да го усвоят по-добре", каза министърът на образованието академик Николай Денков.
В интернет е поставена петиция за смяната на датата, на която да започва учебната година. Тя е инициирана от Анита Нейкова на 29 ноември 2021 и е активна към този момент:

"В системата на образованието има много проблеми, но нито един от тях няма да се реши с удължаване на учебната година - било то с по-ранен старт или с удължаването ѝ през юни, както министър Денков спомена", заяви за предаването "Закуска на тревата" Нейкова.

Ако бъде прието предложението за започване на учебната година между 5 и 7 септември се обмисля да има по-регулярни ваканции като ранно септемврийска, по-дълга междусрочна, но от друга страна се обсъжда удължаване на учебната година за най-малките ученици:

Ученици и родители от София заявиха:

"За мен е по-добре лятото да е по-дълго и да започваме от 15".

"Повече време имаме за ваканция, която е много нужна особено в нашето училище, където ни натоварват много".

"Не съм убедена, че тази седмица и половина би ни дала повече знания".

"Не, нямаме никакви климатици, много е зле обстановката в училище, не е за такова време".

"Няма особен смисъл"

"Макар и да са само около 10 дни е хубаво да ги имаме и тях към ваканцията, да не ни се отнемат".

"И на учителите не им се занимава с токова стрес, те си имат работа, ние си имаме работа също. Всеки има лично пространство и време за себе си".

"Според мен качеството трябва да се подобри, а не количеството".   

"Смятам, че не е необходимо. Децата са деца и е добре да имат по-дълго време да прекарват лятото в игри и навън".

Асоциация "Родители" проведе проучване чрез онлайн анкета сред 1 939 родители. Поводът за провеждане на изследването е идеята на МОН учебната година да започва в началото на месец септември. 73% от родителите категорично не одобряват тази идея. Основната посочена причина за това е, че децата са претоварени и имат нужда от дълга лятна почивка, а причината за това претоварване родителите виждат в прекалено сгъстения учебен план и преподавания материал, който трябва да се преструктурира и олекоти, за да има повече часове за упражнения и усвояването му. Те не вярват, че двете седмици ще допринесат за по-доброто и качествено образование. Нещо повече - много родители виждат това предложение като формална мярка, безсмислено удължаване на годината, а не същностна реформа, която според тях е необходима и трябва да е на първо място съдържателна - в учебния план и материала - и едва след това да се разсъждава необходимо ли е местене на дати.

Едва 18% одобряват или частично одобряват мярката. 40% от родителите я одобряват при условие, че има други по-дълги ваканции в рамките на учебната година.

"Те наистина не одобряват и то в изключително висок процент", каза за БНР социологът Давид Кюранов от Асоциация "Родители".

По думите му родителите искат съдържателна реформа в образованието:

"Най-вече да се намали и олекоти учебния материал и да има повече време за упражнения и отработване на това, което се учи в училище".

Според председателят на Синдиката на българските учители в Бургас Константни Янков повечето педагози не са съгласни с по-ранната дата за начало на учебната година, тъй като те започват работа от 1 септември, за да подготвят учебния процес, което означава, че при евентуална промяна трябва да започват работа от август.

"Практически няма да можем да ползваме отпуски, тъй като ние учителите за разлика от останалите категории работници и служители ползваме отпуски само по време на ваканциите. Ще се създадат проблеми за ползването на отпуски, тъй като ние сме ангажирани през юли с провеждане на изпити".

Нако Наков, директор на Средно училище в Горна Малина, Софийска област коментира за "Хоризонт".

"Нямам еднозначен отговор. Има разумност и в доводите "за" и в доводите "против". Едното виждане е добро и в другото има резон. Знаем, че през юни и през юли месец учебен процес се води трудно, може би това ще се случи през септември. Ще се наложи преорганизация на цялостната дейност, включително и посягане на възможността за почивка на учителите".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емануил Йорданов

Емануил Йорданов: Към този момент не виждам причина някой от МВР да подава оставка

"Към този момент аз не виждам причина някой от МВР да подава оставка" . Това подчерта пред БНР Емануил Йорданов - адвокат и бивш вътрешен министър: "Мисля, че би трябвало да имаме пълно изясняване на фактическата обстановка по случая , след което да се прецени какви мерки трябва да бъдат взети. В началото ми се струва, че има някакъв опит да..

публикувано на 10.09.25 в 14:17
Весела Герчева

Весела Герчева: Българските музеи не са това, което бяха преди 10 или 5 години

С над 12 кураторски проекта в развитие завършва пилотното издание на едногодишната магистърска програма към Департамент "Археология" на Нов Български Университет. Разкриват нова обучителна магистърска програма - "Съвременни музейни експозиции" към НБУ "Българските музеи не са това, което бяха преди десет, а дори и преди пет години"..

публикувано на 10.09.25 в 13:56
Яна Алексиева

Яна Алексиева: Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум

" Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум , наука, доказателства и най-вече близко до и с мисъл за децата". Това обясни пред БНР Яна Алексиева от Асоциация "Родители", която застава зад една петиция срещу въвеждането на предмета "Религия" като задължителен в корпуса на средното образование: "Привидно имаше много..

публикувано на 10.09.25 в 13:24
Протест на студенти в Румъния

Граждански активни ли са младите в Румъния?

"Когато видях резултатите от Евробарометър, че младите румънци са най-граждански активни в Европейския съюз, първо се усмихнах иронично ". Това коментира пред БНР румънската активистка Андра Мурешан : "От опитите ми в университетите виждам студенти, които мълчат, дори при сериозни злоупотреби . Все пак има изключения. Създадени бяха..

публикувано на 10.09.25 в 12:59
Ева Майдел

Ева Майдел: Няма голям смисъл да създаваме конкурентни европейски дигитални платформи

Тази седмица в Страсбург се провежда първото Пленарно заседание на европейските депутати след лятната ваканция. Една от темите от дневния ред на парламента днес е облагането с данък на големите дигитални платформи. Депутатите от ресорната Комисия по икономически и парични въпроси ще отправят устен въпрос към Европейската комисия за състоянието на..

публикувано на 10.09.25 в 12:20
Стефан Манов

Стефан Манов: Президент с име Льо Пен във Франция не може да има

"Този ден на социален протест във Франция от доста време повишава коментарите и очакванията". Това заяви пред БНР Стефан Манов : "В днешния ден министърът на вътрешните работи мобилизира 80 000 полицейски служители и Жандармерия, за което някои коментатори казват, че е дори повече отколкото по време на Олимпийските игри, но факт е, че към..

публикувано на 10.09.25 в 10:17
Корицата на книгата Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)

Историкът Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)"

Историкът д-р Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)".  "Избрах конкретно тези две дати, защото за мен ефектът, който те постигат върху българското население и на българите като народ в дългосрочен план е приблизително един и същ, за съжаление, тоест ефектът дълготрайно е свързан с унищожаване на..

публикувано на 09.09.25 в 16:29