Надежда за нов живот сред бежанците в Балчик

Около 120 жени и деца са настанени в един от хотелите в Балчик, като това е над капацитета на легловата база, но ситуацията изисква спешни мерки и няма как семейства да бъдат разделяни, казва управителят Христо Желев и допълва, че ежедневно на телефона му звънят поне по 50-60 човека, които търсят подслон. 

„Потокът постоянно се увеличава. Може би визуално хората не виждат какво се случва, на повърхността всичко изглежда тихо, но ние, които сме на най-близките места до границата, приемаме стотици обаждания всеки ден, все повече. Очакванията ни са, че ще има още по-сериозна вълна. Ако първоначално ни звъняха само от Украйна, сега ни звънят украинци, които са в Молдова - няма вече къде да спят, в Полша – пренаселени центрове и са спали 4-5 дни в палатки, от Словакия, от Румъния. Нещата, които очакваме, не са никак добри.“

Христо Желев изтъква, че непрекъснато разговаря и с други негови колеги, за да ги убеди да отворят вратите си за украински граждани, но притесненията на всички са кой и как ще поеме разходите им, поне по отношение на сметките за електроенергия. На другия полюс стои решението на държавата да изплаща по 40 лв. за украински гражданин, получил документ за временна закрила. 

„При нас в хотела, а и останалите, които са в Балчик, мисля, че към момента няма нито един, който да е получил временна защита заради тромавата процедура досега“, отбелязва хотелиерът Христо Желев.

Документите за временна закрила трябваше да са факт по границите ни още в петък миналата седмица, това не се случи. От структурите на МВР по места все още очакват инструкции как да действат според директивата на ЕС за временна закрила, а междувременно хиляди бежанци разчитат само и единствено на готовността за подкрепа от доброволци и дарители.  

Альона и Наталия - учителки от Харков, са пристигнали тук преди четири дни. Тръгват от Украйна пеша и успяват да се придвижат до България, благодарение на стотиците доброволци по границите. Заварваме ги на първия им урок по български език, организиран от местна учителка. 

„Имаме малки деца – на 10 и 4 години. Групата ни е от 11 души, предимно жени – майки и баби. Татковците останаха в Украйна. Тук се чувстваме отлично. Приеха ни топло, радушно. Хранят ни, обгрижват ни. Учим български и мисля, че всичко ще се нареди“, споделя Альона.

„Дъщеря ми е на 19 години, но беше като дете – изпадна в истерия. Събрахме набързо всичко и бяхме принудени да тръгнем. По пътя ни помагаха много различни, абсолютно непознати хора. Вярвам, че ще настъпи мир и всичко ще се оправи. Длъжни сме да се държим заради децата – това е главният ни стимул. В групата ни има бебе. Всички искат да си намерят работа“, разказва Наталия.

• Украински бежанци вече учат български в Свищов

Настанените в хотелите имат различни социални нужди. Някои от тях са пристигнали тук буквално с дрехите на гърба си и не притежават нищо друго.

Не само хотелиерите все още таят надежда, че институциите ще поемат отговорността си, но и самите украински граждани живеят с увереността, че ще се справят.

И макар че докато пътуват към България Альона и Наталия разбират, че жилищната им сграда е срината до основи, надеждата им, че ще успеят и в новия си живот не е изчезнала. 

• Деца на украински бежанци у нас тръгват на училище