До няколко месеца може би няма да има опозиционни медии в Русия, казва пред БНР пожелал анонимност руски журналист.
Мнозинството от руснаците подкрепят военната операция, мнозина мечтаят за възстановяване на империята, разказва той.
Едва ли ще видим друга „Марина Овсянникова“ в близките месеци, смята Юрий. По думите му много от руските журналисти вярват, че това, което Русия прави в Украйна, е добро.
Въпросът за свободата на медиите в Русия е важен за по-малката част от журналистите в страната, изтъква руският журналист.
Запитан страхуват ли се журналистите в Русия, Юрий пояснява:
„Страхуваме се да не нарушим новите закони, сред които е и този да не се говори за руската армия, за нейната активност, да не се пишат новини, които биха я дискредитирали. Това се отнася не само за опозиционната, но и за официалната преса. За всички журналисти, които пишат в официалните вестници или говорят в радиопредавания. Сега всички трябва да са по-внимателни.“
Какви са точно тези законови промени? Забранено ли е въобще да се пише за руската армия?
„Напротив, можем да пишем. Но трябва цялата или поне по-голямата част от информацията да я взимаме директно от нашите официални военни служби. Не трябва да я критикуваме много остро. Лека критика, но не и тежка по отношение на нашите военни.“
Каква е съдбата на медиите и журналистите, които не следват правата, удобна линия на Кремъл?
„Не съм служител на Кремъл и не мога да бъде сигурен какво ще стане. Но мисля, че до няколко месеца вече няма да има опозиционни медии в Русия. Във Москва със сигурност, както и в Санкт Петербург - може би всички вестници, всички редакции, радио и телевизия, които са били опозиционни, ще станат официални. В провинцията е по-различно и там все още има опозиционни редакции, интернет сайтове и т.н. Но цялостно няма да има повече критични нито телевизии, нито предавания, нито радиа. По-скоро интернет сайтове, които нямат остри позиции, а са частично критични.
Това, което направи журналистката от "Първи канал" Марина Овсянникова може ли да промени обществените нагласи в Русия и да даде повече смелост както на журналистите, така и на останалите хора - да заявят критична позиция, различна от официалната?
„Мнозинството от руснаците подкрепят военната операция - да кажем, над 50%. Много журналисти смятат, че Марина Овсянникова е герой, но други мои колеги смятат, че тя е луда или че е получила пари от Запада, за да направи това. Съмнявам се, че може да се появи нова Марина Овсянникова в някоя медия в Русия през следващите месеци - да видим подобно нещо в някоя телевизия или дори във вестник. Но това, което направи тя, беше наистина ярко събитие. Много от работещите в медиите в Русия останаха доволни, те симпатизират на Марина. Но са малко журналистите в другите телевизии, които са готови да направят подобно действие като нея“, отбелязва Юрий за предаването „Хоризонт до обед“.
„Част от журналистите искрено подкрепят операцията в Украйна и съчувстват на руската войска. Друга - не. Дори и журналистите са съпричастни с Марина за съжаление се страхуват да повторят нейната постъпка“, допълва той.
Какво ще се случи с Марина Овсянникова?
„Не знам, не работя в прокуратурата. Но мисля, че няма да отиде в затвора. В Русия има едно понятие – „дълбок народ“. Това са хора, повечето от които живеят в провинцията, нямат висше образование и се информират само от един източник - от държавната телевизия. Те традиционно подкрепят правителството - поемат информацията безкритично и с пълно доверие. Неочакваната поява на Марина Овсянникова в ефир е била шокираща и неочаквана за много от тях. Случващото се в техните очи е нещо напълно неразбираемо. Този „дълбок народ“ не е запознат с дейностите на опозиционерите в Русия, не знаят нищо за тях. Но пък вече са видели и познават Марина и ще започнат да задават въпроси - какво се случи с тази жена? Точно заради това тя получи леко наказание - само парична глоба. Именно тази нейна популярност е причината да се спаси от затвор. Друга причина е, че Марина е майка. Тя има две деца.“
В свое изявление Овсянникова признава, че се срамува, че е позволила да се говорят лъжи по телевизията. Кой носи отговорността за лъжите по медиите - единствено управлението ли, тези, които ги диктуват, самите журналисти или отговорността е споделена?
„Управляващите носят отговорност, разбира се - цялостно и на първо място. Но своята част от отговорността носят и журналистите. Но не всички лъжат. Много от тях искрено вярват, че това, което правим в Украйна е добро и е абсолютно редно да се случва. Не всички мислят като Марина Овсянникова, дори не и половината от тях. Те са малцинство.“
В отговор на въпрос каква война се води на фронта на журналистиката в Русия, Юрий посочва, че според някои журналисти става дума за информационна война срещу Запада и срещу Украйна и „всички са на фронта“, а болшинството - повече от половината журналисти мислят, че водената война не е някаква борба за истината или против нея, а за това „просто да помагаме на нашите власти и на армията ни“.
„Така че може да се каже, че въпросът за свободата на медиите в Русия е важен за по-малката част от журналистите в страната. За съжаление, понятието „свобода на словото“ вече не е актуално за много от моите колеги.“
Накъде отиват Русия и руското общество? Какво ще бъде то след войната?
„Мисля, че всички закони ще станат още по-строги и сурови - както по отношение на медиите, така и в други обществени сфери. Всичко ще става не по-меко, а по-строго. Обществото ще стане още по-авторитарно след войната, независимо как ще приключи тя. Правилата ще станат по-сурови. Ситуацията в Русия ще бъде все по-тежка и некомфортна за хората, които обичат свободата в европейския смисъл. Затова и много от тях ще избягат от страната“, прогнозира руският журналист.
Дали според него са уместни паралелите между ситуацията с информационния контрол, цензура и дезинформация в годините по време на Втората световна война?
„Да, могат да се направят паралели с 30-те години на 20-и век. Вървим в тази посока. С изключение на свободните и независими интернет сайтове в провинцията, обществото върви определено в тази посока. Свободата на медиите ще бъде все по-малка, ще намалява все повече след войната. Но пълно повторение на 30-те години няма да се случи, защото времената са други, обществото днес е друго. Имаме технологии, имаме „Телеграм“. Чисто технически пълна забрана на всичко просто би била невъзможна. Дори и повечето хора да подкрепят политиката на правителството и да са „за“ операцията в Украйна, в това число и мои колеги, дори самите те искат да получават не само официална информация по каналните източници, а и от други. Интересът към тези източници ще го има - каналът „Телеграм“ например е такъв. Затова не вярвам да се случи пълно повторение на картината от 30-те години.“
„Повечето руснаци подкрепят операцията в Украйна или просто не са против нея. В провинцията не смятат, че това е важен въпрос. Войната се обсъжда най-много в столицата, в Москва. Затова този въпрос със самоопределянето - какво е да си руснак, е много важен в Москва и в Санкт Петербург, не в провинцията. Хората в Русия, които се определят като европейци, продължават да се чувстват така. Но въпросът „какво е да си руснак“ е труден, защото някои хора се срамуват от това или са силно разочаровани“, споделя още журналистът.
„За повечето от моите сънародници това не стои на дневен ред - те днес са горди от това, че са руснаци. Те смятат, че нашата страна е силна и другите страни се страхуват от нас и това ги прави щастливи и горди. Сега е така, но не е ясно какво ще се случи след 4, 6 или 9 месеца. Може ситуацията да се промени. Защото икономически проблеми ще стават все по-сериозни. Цените се вдигат и икономическата ситуация се влошава, затова след половин година нещата може да се променят. Но сега е така - болшинството изпитва гордост от това, което се случва.“
Според Юрий има две причини за това.
„Пропагандата е само едната от тях. Да, тя е много ефективна и професионална. Но втората причина е мечтата за възстановяване на империята. Някои хора в Русия наистина вярват в това и го чувстват - руската империя отново да се възцари. Те мечтаят това още от своето детство, това не е насадено от пропагандата. Искат да са част от голяма империя, от която другите страни се боят. Така че отговорът е не само чистата пропаганда, но и искрената мечта на много хора в страната... за империя.“
Руският поет Фьодор Тютчев през 19 век е казал, че Русия не може да бъде разбрана, можеш само да вярваш в нея. Два века по-късно Русия остава като че ли неразбрана за голяма част от света, сякаш не се е променила в очите на другите оттогава. Има ли обяснение за това?
„Да, манталитетът на повечето руснаци за съжаление не се е променил от 19 век насам. Има едни 10-15% руснаци, които имат европейско мислене, което е различно от това на мнозинството. Повечето от тях са млади хора и буквално живеят в интернет всеки ден. За съжаление обаче те са малцинство.
За себе си мога да кажа, че през последните 8 години се чувствам като чужденец в собствената си страна, въпреки че съм руснак - обичам руската култура и обичам страната си, езика и т.н. Чувствам се така, защото мнозинството в страната мисли различно от мен. А през последните 2-3 седмици се чувствам като напълно здрав човек, който е попаднал в лудница.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...