"България дела и документи": Делото и възгледите на Феликс Каниц

Феликс Каниц е един от хората, запознал Европа с българите преди Освобождението

публикувано на 27.03.22 в 13:07

Проф. Николай Поппетров

Снимка: БНР

Интервю на Лъчезар Цветков с Николай Поппетров в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Усилията на българите за утвърждаване на родния етнос през Възраждането са подпомагани не само от множеството родолюбиви инициативи, но и от дейността на хора, които правят достижение на света важното значение на родните земи и на народа ни в контекста на балканската и европейска история.

Феликс Каниц е една от забележителните фигури, с делото си подпомогнал за процеса на откриване, уточняване и конкретизиране на пределите на историческото и географско разпростиране на българския етнос. Роденият през 1829 година в Будапеща Каниц посещава България осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. Резултат от пътешествията му из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.

"Неговата книга за Дунавска България и Балкана е преведа на руски и на френски, той пише дописки за това, което наблюдава в България", каза за БНР Николай Поппетров от Института за исторически изследвания към БАН.

Как основният му труд, посветен на родните земи - "Дунавска България и Балкана" променя представите за разпростирането на българския етнос на изследваните територии и каква е същността на научните и обществените му приноси?

"Той е един от тези, които потвърждават, че българите не са малка етническа група, която живее на север от Стара планина".

Николай Поппетров заяви, че Феликс Каниц одобрява политиката на Мидхат Паша:

"Той симпатизира на турското население, той смята, че турците са работливи, отворени към другия, с добър характер, без да прикрива всичко, което знае за насилието".

Феликс Каниц е роден на 2 август 1829 година в Будапеща, Австрийската империя. От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като „гравьор практикант“ в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията.

Започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България като художествен редактор на списание „Илюстрирте цайтунг“ (1858). Първата му научна студия „Римски находки в Сърбия“ излиза през 1862 г.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.