ГДБОП наскоро хвана 46-годишен мъж, който изнудвал над 20 деца през интернет. Полицията е установила, че мъжът се прикривал зад фалшиви самоличности в мрежата и е използвал маршрутизиращи системи. Тази история съвпадна със старта на дебата за по-суровите наказания за киберпрестъпленията.
Нищо не може да се направи за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията. Опитите за редакция на законодателната рамка засега не удрят на камък, но се движат с близо двегодишно закъснение. След като 44-тият парламент добута по-високите наказания за киберпрестъпления до приемане на първо четене, в зала, силите на депутатите тогава - през 2020-а - не стигнаха и така промените останаха за 47-мото НС.
С времето се оказа, че предложенията за промени са доста трудно защитими. И това пролича от дебата в Комисията по електронно управление. Депутатите демонстрираха неохота да подкрепят по-високите наказания за киберпрестъпления с данни, отчитането на които застиват до 2019-а. От старата статистиката разбираме, че през 2015 година има 57 постъпили жалби и сигнали от жертви на киберпрестъпления. До 2019 година броят им се увеличава до 2882, 2049 от които имат отношение към Наказателния кодекс. И връзката между престъпление и наказание е правопропорционална.
Всичко това се случва преди пандемията, заради която работа, учене и социален живот изцяло се пренесе в интернет. И преди навлизането на Русия в Украйна. Което накара хората да се замислят не само за водената с танкове и ракети война. Но и за водената през интернет война. На последното заседание дигиталната комисия едва успя да изкопчи от електронното министерство обещание за актуализиране на данните към мотивите. А младите депутати дадоха ясно да се разбере, че със стари данни нова подкрепа няма как да се търси. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев е наясно с проблема и обеща да информира колегите си в министерство на правосъдието. Защото тепърва ще се наложи юристите да застанат пред колегите си от вече ресорната за промените правна комисия. И не само да търсят подкрепа за промените с нови данни. А и с юридическите аргументи дали предложенията са адекватни са ситуацията. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев каза пред БНР:
"Екипът на Министерството на правосъдието ще обсъдим дали да не се предвиди още по-голямо увеличение на размера на глобата. Аз съм привърженик на това глобата да бъде процент от имуществената вреда. Това е много по-ефективен метод, защото не зависи от инфлацията, а не при нарастваща инфлация постоянно да се променя размерът на глобата, за да се догонва размерът на инфлацията".
Какво в момента се предлага. Онлайн сексуалните престъпления към малолетни и непълнолетни ще се наказват със затвор до шест години. Сега максимумът е или три, или пет години. Наказанията за хакерски атаки също ще бъдат завишени. При умишлено заразяване с компютърен вирус затворът може да стигне до девет години и глоба до 20 хиляди лева. Нов текст предвижда наказание за умишленото заразяване на компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура. Виновният за това може да получи затвор до 12 години и глоба до 20 хиляди лева. Дали тези наказания ще решат проблемите. "Не", казва зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев:
"Законопроектът не може да реши всички проблеми, свързани с компютърните престъпления. ... Този вид престъпност, бидейки сложна в интелектуално отношение, тя трудно се разследва и трудно се доказва".
Полицията не се оплака, че им е трудно да разследва. Поне официално това не стана дори и когато директорът на ГДБОП Калин Стоянов отчете дейността за 2021-ва. Статистиката за миналата година показа, че боят на киберпрестъпленията не е намалял. От началото на пандемията от Covid-19 се наблюдава изместване на някои престъпни дейности във виртуална среда и тенденция на покачване с 3-4 пъти на компютърните престъпления.
Разкрити са нови механизми за извършване на компютърни престъпления, каза Калин Стоянов. Трябва ли да се побърза с дебата за новите по-високи наказания за кибепрестъпленията? Задочен отговор дава Ева Жечева от дирекция „Права на детето" към националния омбудсман. Тя припомни, че децата, дори и по европейското законодателство, имат по-особена защита срещу онлайн сексуалните престъпления. Само за миналата година Центърът за безопасен интернет е разгледал над 15 000 сигнала, подадени заради сексуално насилие над деца и вредно съдържание. 5 000 от тези сигнали са били подадени в ГДБОП като наказуеми. Затова Ева Жечева е „за“ увеличаването на наказанията. И призова по-скоро прокуратурата да се образова, за да повдига адекватни обвинения.
Сред многото проблеми, ускоряването на дебата за актуализиране на наказването на киберпрестъпленията, като че ли е бял кахър. Но и той трябва да бъде решен. А не да отлежава още години, потънал в спорове за данни, за възможности или за вероятности.
"Законодателството винаги изостава от развитието на обществените отношения и развитието на технологиите. Приветствам тези усилия, които се полагат в момента за промяна в наказанията, за завишаването им и за актуализиране на Наказателния кодекс, защото това е много важно за противодействието на тези престъпления".
Този коментар направи пред БНР Явор Колев, експерт по киберсигурност, дългогодишен ръководител на Отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.
Той изтъкна, че в системата на МВР няма достатъчно подготвени кадри, освен работещите в отдел "Киберпрестъпност", които са на много високо ниво, но капацитетът му не може да отговори на огромния брой киберпрестъпления, които се извършват:
"В момента де факто няма престъпление, което да не е извършено с помощта на използване на високи технологии. Трябва масово обучение на всички оперативни и разследващи полицаи, за да могат ефективно да поемат този огромен натиск".
Според Колев експертите по киберсигурност трябва по-често да се появяват в медиите, за да информират обществото за предизвикателствата в интернет, защото превенцията е най-важна. Той подчерта, че гражданите трябва да са подготвени, за да могат да защитят и личните си данни, които им се налага да използват при различни виртуални операции.
Интервю на Валерия Николова с Явор Колев и репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковите файлове.
Пенсиите няма да се осъвременят от първи юли тази година по Швейцарското правило. Това е записано в проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване за тази година, с който БНР разполага. Предлага се индексацията на пенсиите, отпуснати до края на миналата година, да е с 5 на сто. Този процент е получен като сбор от 20% от нарастването на..
Франция свиква втора за тази седмица международна среща за войната в Украйна и европейската сигурност утре. Това съобщиха дипломатически източници, цитирани от "Ройтерс". Сред поканените са представители на Канада, Норвегия, Румъния, Гърция и балтийските страни. На първото съвещание вчера бяха обсъдени възможностите за изпращане на миротворци в Украйна..
Преди началото на Съвета за съвместно управление министър-председателят Росен Желязков заяви, че заложените в управленската програма цели са с хоризонт за пълен мандат: Какво пише в управленската програма на правителството "С колегите от коалицията, както и с колегите, които подкрепят правителството – ДПС-ДПС, ще разгледаме всички..
Вицепрезидентът Илияна Йотова подкрепи позицията на президента Радев за изпращането на български военен контингент в Украйна и коментира срещата в Риад. Румен Радев: Категорично против съм България да изпраща войници в Украйна "Смела и категорична позиция на президента господин Румен Радев. Надявам се това да бъде позицията на Народното..
Навършиха се 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. Левски е обесен в покрайнините на София от османските власти. Карлово сведе глава пред гибелта на Левски Тази вечер в Ловеч - пред най-големия паметник на Васил Левски, се провежда гражданското поклонение с военен ритуал за отдаване на почит към..
Украйна и Европа не могат да бъдат пренебрегвани в едни "честни" преговори за спиране на войната. Украинският президент Володимир Зеленски каза това в Анкара, където бе приет от турския си колега Реджеп Ердоган. Зеленски коментира руско-американските преговори в Рияд: "Тези преговори се провеждат между представители на Русия и САЩ, отново за..
Варненският апелативен съд остави в ареста 38-годишен мъж, обвинен за притежание на фентанил и метаамфетамини, съобщиха от пресслужбата на съда. Наркотичните вещества са намерени на 12 февруари в дома му, разпределени в 53 пликчета. Според съда от събраните доказателства по случая може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил..
Полицията в Благоевград обяви за издирване 39-годишна жена от село Аврамово, община Якоруда, и 7-годишния и син. Двамата са в неизвестност от 10..
По-скоро става въпрос за групировки , не за идеологически различия. Това каза след избора на председател на БСП социологът Кольо Колев от..
Справедлив мир за Украйна няма да има. В това е категоричен журналистът Валерий Тодоров, бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва. В предаването "Преди..