В светлината на тази чувствителна тематика, Министерството на Външните работи участва в международен проект с норвежки партньори, чиято основна цел ще бъде изготвяне на национален план за борба с антисемитизма. Това обяви заместник-министър Велислава Петрова:
"Основна цел на проекта е изработването на Национален план за действие за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство.
Проектът е в съзвучие с традициите и постиженията на българското общество, с ангажиментите на България като активен член на Международния алианс "Възпоменание на Холокоста“ и с наскоро приетата стратегия за борба с антисемитизма. Нашите приятели от Норвегия предоставят финансиране и споделят опита си по тази важна за всички нас тема".
Първата част от реализирането на стратегията стъпва върху специално социологическо изследване за нагласите на българите към еврейската общност у нас.
Резултатите от изследването показват, че пред обществото ни стои едно сериозно предизвикателство - по-малко от 6% от младите хора в България имат познания за същността на Холокост и антисемитизма.
"Трябва да потърсим корените на този пропуск в образователната система, но да не хвърляме цялата вина само в тази посока". Това коментира в интервю за предаването "Хоризонт до обед" Ангел Джонев, директор на Музея “Димитър Пешев” в Кюстендил: 
"В България не съществува хомогенен разказ за спасяването на българските евреи. Това е тъжната истина. Има няколко прочита и повечето политически и обществени фактори парадират със собствен прочит на близкото минало, защото наистина говорим за събития, които са се случили преди около 70 години, тоест предполага се, че има още живи хора, които ако не са били преки участници, то са били наблюдатели на тези процеси, които са се случили тогава".

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...
Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..
"Зареждането на банкоматите с евро ще стане в нощта на 1 януари. На сутринта всеки ще може да изтегли евро банкноти" , увери в интервю за "Преди всички" Никола Бакалов , главен изпълнителен директор на една от водещите банки у нас и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той припомни и призива на банковите институции..
Едно от най-старите светски училища у нас - СУ "Христо Ботев" във Враца - организира мащабна кампания за събиране на средства за паметник на своя патрон в двора на втория учебен корпус. Намерението е паметникът да бъде открит в деня на рождението на гениалния поет и революционер на 6 януари догодина. През 2026 година се навършват и 150 години от..
Представители на Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и пациентски организации започват национална информационна кампания за безопасни естетични операции и козметични процедури. Организаторите съветват, първо, да се проверява дали салоните за красота са лицензирани и какви специалисти правят процедурите. Над 20 000..
Нов неинвазивен метод за диагностика на кожни тумори се тества в България. Оптичната „виртуална биопсия“ позволява анализ на кожата в реално време, без болка и без риск от белези Нов оптичен метод за диагностика на кожни тумори, известен като „виртуална биопсия“, вече се прилага към университетската болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“ в София. Това съобщи..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..