Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Честита баня!" - етноложки поглед към хигиената на българите

Научното изследване на Виолета Коцева от СУ разглежда разбиранията за "чисто" и може ли човек да изчезна от света, ако прекали с къпането

С настъпването на пролетта и затоплянето на времето, вече можем по-спокойно и уверено да погледнем към банята, без да бъдем вцепенявани от вкоренения ни екзистенциален страх да не настинем. Доволни и чисти след това, можем да си честитим банята с познатия ни поздрав - "Честита баня!"

На какво обаче се дължи цялата тази тържественост около взимането на душ - защо българите си честитим банята, откъде идва страхът от настиване след къпане и какви рецепти крие народната медицина за телесна хигиена и против неприятни миризми - отговорите ни дава Виолета Коцева - етнолог от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на научно изследване на хигиената на българите от Освобождението до средата на 20 в., наречено „Честита баня!“.

Нейното изследване, което се е превърнало в книга, започва от водоснабдяването и канализацията, т.е. хигиената като държавна стратегия и политика, минава през мястото на тоалетните – колко са, какви са и къде са, обществените бани, заразните болести и епидемии, стигаме до дома, неговото почистване и поддържане, та и до тялото и грижата за него във всяка една хигиенна насока.

Откъде този интерес към къпането

Виолета Коцева: „Интересът дойде някак случайно. Бях зачислена като докторант към Етнографския институт с музей, където се работеше етнография по един много традиционен модел – със строго утвърдени теми, като сватба, жизнен цикъл и т.н. И всъщност това беше тема, която беше много различна. Тогава беше преломният момент на етнографията в България, когато започваха да се работят нови теми. На мен тази ми се стори интересна. “

Още докато подготвя изследването, Виолета Коцева се сблъсква с две противоположни тенденции. „От една страна това е малкото етнографски материал, който имах, за да реконструирам хигиената на българите. От друга страна беше ясно, че тази тема попада в целия процес на модернизация и трябваше да се вземе предвид шапката, т.е. държавата какво прави. Защото за да говорим за хигиена, трябва да има все пак водоснабдяване, канализация, а не сутрин с менците да се ходи на реката или на селската чешма, за да се донесе вода, която да служи само за да се напои добитъкът.“


Разбиране за „чисто“

Тогава въобще не е имало представата за това, която днес ние влагаме в понятието „чисто“, казва Виолета Коцева. „Чисто“ е по-скоро морално, то има нравствени конотации, а не хигиенни, както днес.

В изследването са посочени основни елементи от хигиената на българина от 19-20 в.: сутрешно наплискване на лицето, миене на ръцете преди и след ядене, седмично измиване на главата и краката и инцидентно изкъпване на цялото тяло.

„Търсим нещо, което ние в съвременността приемаме за даденост, за ежедневие и за част от нашия живот. Трябваше да го търсим в един прединдустриален традиционен период или поне да напаснем някакви елементи към това съвременно понятие „хигиена“. Целта беше да се покаже, че в този период измиванията са в голяма степен ритуални, т.е. те нямат връзка със здравето. Напротив – честото измиване е по-скоро опасно в традицията, защото можеш да простинеш.“

Или както казва българинът…

„От некъпане никой не е умрял, а от настинка гробищата са пълни“, Не съм жаба да се мия и "По-добре мръсни, но здрави"

Идеята на измиванията е била свързана с някаква космогонична концепция. Ръцете ще се измият преди молитва или преди храна, защото храната е свещена, хлябът е свещен. Лицето ще се наплиска сутрин, защото денят трябва да се започне на чисто. Ще се изкъпеш събота срещу неделя, защото трябва да отидеш чист на църква, т.е. ще си измият главата, а тялото не се мие, защото всичко в традицията се прави облечен. Сменят се дрехите – това е напълно достатъчно и се приема, че тогава човек е чист.

Повече ориенталец или повече европеец е българинът по отношение на хигиената?

Виолета Коцева: „Хигиената върви заедно с модерната държава, а тя при нас малко се забавя със своята разклонена инфраструктура и водоснабдителна мрежа. Но пък трябва да отбележим, че ние имаме традицията на римляните, които много обичат водата. Имаме и традицията на османците. В никакъв случай нямаме ориенталско, в смисъла на по-изостанало или назадничаво. Етапът на развитие, на който се намира българската държава в края на 19 в., хигиената е съвсем съотносима към сходни етапи със Западна и Централна Европа. Да не говорим, че в някои случаи сме по-напред.“

Народни рецепти за чистота и свежест

На вашето внимание…рецепта срещу неприятна миризма на краката, посочена в „Народен домашен лекар“ на Н.Калчев: дъбови кори, сварени с житни трици в 7-8 литра вода. За да има резултат, краката трябва да се топят в тази смес всяка вечер в продължение на 20-30 дни. След изваждането от водата, краката се подсушават и се поръсват с цинквайс, достъпен в аптеките или с печена стипца (Калчев 1998:58)

Сапунът пък може да се замести с цветовете на растението Сапуниче, които при стриване образуват пяна, подобна на тази на сапуна. А пък от четината на прасето може да си направиш четка за зъби.

За още рецепти - последвайте „Изотопия“ в социалните мрежи, слушайте я всеки четвъртък от 22 до 24 ч. по „Хоризонт“ или просто си пуснете звуковия файл, за да чуете цялото интервю с Виолета Коцева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Божидар Искренов

Божидар Искренов разказа футболната си биография в "Без обувки"

Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга .    "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара",  разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..

публикувано на 03.01.25 в 17:32
Кристина Константинова и Мария Дончева

Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза

Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..

публикувано на 03.01.25 в 11:34

На разходка из дигиталния близнак на базиликата "Св. Петър"

" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..

публикувано на 02.01.25 в 13:38

За шоколада - с любов...

Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..

публикувано на 02.01.25 в 11:05
Даниела Дичева

Даниела Дичева: Шевицата съхранява родовото знание

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..

публикувано на 02.01.25 в 10:48

Литература, любов и кауза - вдъхновяваща история за приятелство от Добрич

Приятелството на две жени, запознали се преди много години в ролите си на учител и ученик, се превръща в литература, в любов и в кауза. Първата стихосбирка на преподавателя по Български език и литература в Добрич Атанаска Георгиева се появи в края на лятото тази година и носи заглавието "Не може да е късно за любов". Уверена, че именно..

публикувано на 02.01.25 в 10:20

Споделени празници с Франк и Брайън Хърбърт, Дилън Томас и... ChatGPT

"Дюн: Пророчеството" стъпва върху разработките на сина на Франк Хърбърт, Брайън, който (в съавторство с Кевин Андерсън) дописва сюжета, за да разберем как се стига до бъдещата епоха, измислена от баща му. Детето не е много непослушно. Следва подробни бележки, оставени от таткото. Изображението е генерирано с..

публикувано на 31.12.24 в 13:34