Знаем ли с какво се храним? Искаме ли да разберем?

Чували сме израза „Ти си това, което ядеш“ – но дали наистина знаем с какво се храним? Измамите в хранителната промишленост възлизат на милиарди долари, случват се по целия свят, откриват се както в евтини, така и в скъпи продукти, и представляват пряка опасност за здравето на потребителите. Контролът и достъпът, който престъпни организации имат върху храната, която често приемаме за даденост, са шокиращи. Това доказва например случаят с говежда кайма, примесена с конско месо, открита в хамбургери, лазаня, мусака и равиоли в Ирландия преди десет години. Случаят беше разкрит от органите, отговарящи за безопасността на храните. Те провели тестове след рязко падане на цените на говеждото, разказва Алън Рейли от ирландската организация:

„Открихме, че около една трета от ДНК в месото е конска. Проведохме неколкократни тестове, тъй като знаехме, че ако оповестим подобно нещо, то ще има огромно въздействие. Тогава си мислехме, че става въпрос за местен проблем, но се оказа, че е със световен мащаб. Продукти с такава кайма бяха изтеглени от търговските мрежи в Сингапур, Хонконг, някои от държавите в Карибския регион.“

На по-късен етап е било установено, че тази кайма е била продавана като говежда в четири и половина милиона полуфабриката в цял свят, включително в някои от водещите европейски марки. Как се е озовала там? Международно разследване е разкрило сложна мрежа от производители, търговци на едро и маркетинг агенти, осигуряващи конско месо за два евро за килограм – далеч под цената на говеждото, като по този начин изкарвали по около 20 милиона евро на година. Компанията, която купувала конско месо от Румъния и Канада, била регистрирана в Кипър. След това месото било продавано на търговци на едро във Франция и Белгия, които, поставяйки фалшив етикет, продавали продукта за говежда кайма на производители, а оттам то се оказало в хиляди супермаркети.

Кристоф Брюсе е работил 20 години като търговец за няколко от най-големите европейски компании за преработка на хранителни продукти. В един момент обаче решава да разобличи нередностите в сектора и признава, че той лично е вършил измами, след като началниците му поискали от него да купува продукти с ниско качество:

„Важно е да се разбере, че купувачът не решава сам да измами. Цялата система е такава. Структурата определя решението. Доставчиците предлагат фалшиви продукти, а потребителите са съгласни да получават продукти на нереални цени.“

Голяма част от твърденията на Кристоф Брюсе бяха отречени или оспорени от хранително-вкусовата промишленост.

В Брюксел се коват законите, касаещи храната в Европа, но от всяка страна членка зависи да ги приложи. Ерик Марин от Европейската мрежа за борба с хранителните измами:

„Създадохме европейска мрежа с контактни точки във всяка държава членка, където конфиденциална и чувствителна информация може да бъде споделена с гарантирана сигурност, за да бъде осъществено сътрудничество и действие между страните членки.“

За да се случи това 27-те трябва да спазват стриктно правилата, тъй като организацията няма правомощия за разследване. И нарушения има. Пример за това е случай от 2019 г., отново свързан с говеждо месо. Тогава френското правителство поръчва от Полша 1500 тона пържоли за благотворителни организации. Хуманитарните сдружения обаче не си мълчат за белезникавия цвят на месото. Последвали тестове.

„Открити са кости, съединителна тъкан, жлези, лигавици, лимфа. На практика месото е било заменено от всички възможни вторични животински продукти и отпадъци от кланици. Много отблъскващо. Тъй като нивата на протеин не са били достатъчно високи, за да ги увеличат, са добавили зеленчукови протеини и добавки. Има много малко месо в този продукт.“

– разказва Кристоф Брюсе. Комисия, начело с френския сенатор Фабиан Гей разследва случая:

„Не можахме да проследим и да установим произхода на това месо. По време на разпитите, включително с министри, питахме: „Това полско, канадско или украинско месо е?“. Никой не можа да ни помогне в проследяемостта.“

Освен това се оказва, че френски обществени структури са поръчвали от същия доставчик от 2013 г. без да изискат документи за произход.

Катажина Пискож от полския орган за ветеринарен контрол заяви:

„Когато в завода са произвели пържолите, са били запазени контролни проби в случай на проблеми. Взехме ги и ги изпратихме за анализ. Беше установено, че тази компания не е извършила измама. И този случай беше приключен.“

Според някои анализи евтината цена на месото от Полша се дължи отчасти на по-ниските разходи за труд. Мнението на Кристоф Брюсе за месната промишленост в Полша, която е на стойност 6 милиарда евро на година, е следното:

„Относно качество на храната репутацията на Полша е ужасна, много лоша. Ако бях индустриалец никога не бих купил подобен продукт от Полша. Или щях да направя множество проверки и потвърждения. Бих отишъл на място, бих обиколил заводите и разговарял с производителите. Чак тогава бих се уверил, че продуктът отговаря на условията.“

В отделен случай двама полски журналисти са разследвали месната промишленост в продължение на шест месеца, включително под прикритие в кланица. Единият от тях – Патрик Степаняк, разказва, че всичко започнало със сигнал за нарушения на закона в кланица, а първият си работен ден под прикритие описва по следния начин:

„Започнаха да пристигат камиони с болни или мъртви крави. Някои от тях вече бяха започнали да се разлагат. Други имаха бяла пяна по устата. И, разбира се, наблизо нямаше никакъв ветеринар. Той идваше само рано сутрин и проверяваше главите на кравите, но не и месото. Месото от кланицата, където работих, е било открито в 14 страни – Франция, Германия, Чехия, Саудитска Арабия, Турция…“

Разследването на двамата полски журналисти беше излъчено в страната и предизвика фурор.

Те включват и други кланици в разследването си и откриват подобни практики и на други места в Полша – болни животни, негодни за консумиране, които биват допускани във веригата за предлагане на храни.

„Ефектът беше голям. Министърът на селското стопанство трябваше да предприеме действия. Наредиха много проверки във всяка кланица в Полша. Но те знаеха една седмица предварително, че ще ги посетят и ефектът на изненадата се изгуби. Говорих с няколко бивши министри на селското стопанство и техни заместници и те ми казаха, че са знаели, че това се случва, но е било по-удобно да си мълчат заради печалбите. Държавата не промени закона и сигурно това продължава да се случва някъде.“

През 2019 г. Брюксел изпрати в Полша инспектори, които да проверят целия сектор на говеждото месо. В последвалия доклад са изброени редица недостатъци в санитарните процедури и проследяемостта. Ингрид Крагел от потребителската неправителствена организация „Фууд Уоч“:

„Те зареждат цяла Европа на най-ниски цени и имаме проблем. Съществува възможност това месо да стига до пазара без да е минало надлежни проверки.“

А не става въпрос само за храната – вероятно във всяка продуктова сфера, като например домашни потреби, дрехи и мебели, могат да се посочат подобни примери. Не е сигурно дали би могла да съществува обществена система, при която да няма измами или те да са единични случаи, но със сигурност това няма да е тази, която предвижда да се постигне най-голяма печалба при инвестирането на възможно най-малко средства и усилия. А поради тази причина корупцията в международната хранителна промишленост стига до нашите чинии. Но да знаеш какво ядеш и откъде идва може да се окаже въпрос на живот и смърт.