Може ли гражданското общество да повлияе на диалога между София и Скопие

Може ли гражданското общество да повлияе на диалога между София и Скопие?

"Идеята на Клуб за българо-македонско приятелство е да извади контактите от дипломатическите кулоари и да доведе до общуване от двете страни на границата", каза пред БНР историкът Стефан Дечев, един от учредителите на организацията, и поясни, че това ще се постигне чрез създаване на групи от представители на двете държави във всички възможни сфери:

"Без да се опитваме да избягаме от проблемите, създаваме и една паралелна, алтернативна историческа комисия, която да стимулира или да отпуши диалога и в официалната Междудържавна смесена историческа комисия".

• Създават смесена българо-македонска историческа комисия в сянка

За диалог и сътрудничество със Северна Македония се обявяват и от платформата Национален кръг "За Македония".

• Проф. Ана Кочева: България няма малцинствени проблеми със Северна Македония

"Ние сме за диалог между двете държави, между двете общества, между двете култури, но не за сметка на някакви мъгляви обещания, че някъде в далечното бъдеще нещо би могло да се случи и то при благоволение от македонска страна, а от друга страна - да продължават нападките. Това нещо ние в никакъв случай не можем да го търпим", обясни един от инициаторите ѝ - историкът проф. Пламен Павлов.

Включването на гражданското общество е задължителен елемент от разговора по темата за членството в ЕС на РСМ, смята дипломатът и експерт по международни отношения Любомир Кючуков и уточни:

"Спиране на говора на омразата от двете страни е задължително условие, за да се направят реални стъпки към преодоляване на проблемите".

Той изказа песимизъм, че това може да се случи в следващия месец и половина:

"Няма друг за решаване на спорните въпроси, освен постигането на двустранно споразумение. Проблемите няма да се решат от само себе си. Няма да бъдат решени и ако двете страни - и в София, и в Скопие - се самоубеждаваме колко сме прави. Няма да се решат в диалог между София и Брюксел, както България разчиташе, интернационализирайки проблема, което се оказа контрапродуктивно, и както сега РСМ разчита на натиск от ЕС върху България. За да се постигне едно такова споразумение, инструментът е един и той е ясно дефиниран - преговори между България и Северна Македония без посредници".

Според него в публичното пространство и в България, и в Северна Македония "се слага априорно знак за равенство между всяко споразумение и предателство".

Мненията на Стефан Дечев, проф. Пламен Павлов и Любомир Кючуков можете да чуете от звуковия файл.