Полегнал ми Слави на диванчето, бурлаците пъшкат на Волга

Полегнала е Тодора, драги слушатели, като Слави Трифонов на диванчето си.

Момата Тодора от народната песен полегнала под маслиново дръвче и сънувала някакъв умно-красив младеж. Обаче вятърът подухнал и събудил момата, баш когато сънувала най-хубавото.

И се ядосала мома Тодора, и казала на вятъра, че не постъпва коректно:

Ветре ле, ненавейнико,

сега ли намери да вееш!

Слави Трифонов и той си беше заспал на диванчето, ала някакво течение го събуди, той се надигна в лошо настроение и разтури коалицията.

Ох, вика Слави Трифонов, боли ме кръстът, но аз съм по призвание теглич - изтеглям си министрите от правителството. И с такава физиономия го каза, все едно като бурлаците по Волга тегли плавателен съд срещу течението.

Виждали сте я тази картина - “Бурлаци на Волга” от Иля Репин. Тия бурлаци са някакви крепостни селяни, заети с най-тежкия труд в плавателното дело. Тежък крепостен труд на безправни хора.

Слави си изтегли министрите и смени настройките на депутатите си - вече, кай, няма да си играем с тия управляващи, ще си играем с чекмеджета, копейки и сараи.

Но един от министрите, които ги изтеглиха заедно с няколко депутати казаха: ние пък не сме бурлаци, ние сме самостоятелни и независими граждани със свое политическо гледище. Няма пък да изпълняваме прищевките на един самозабравил се диктатор с гола кратуна.

Сега отцепниците и закрепостените са врагове, наричат се едни-други - предатели!

Слави сигурно доста се е учудил, когато са му се изплъзнали тези няколко човека. Той изглежда като човек, който не е свикнал да му се противоречи. Актьорите и сценаристите в неговата малка империя всички са като пружинки, дресирани до съвършенство.

И сега някакви хайлази - не изпълняват разпореждания, сякаш са някакви мажоритарни личности.

Аз не съм авторитарен тип, но си представям. Ако съм свикнал да ми следят настроенията, да ми изучават странностите, да ми формулират мислите и да ми изпълняват прищевките - много бих се ядосал на персонала, че си позволява либерални глезотии.

Отпуснеш ли ги селяните и работниците, току-виж вдигнали някоя революция!

Руските царе Романови така му отпуснаха края - Александър Втори освободи селяните, после освободи българите и след него съвсем се оплеска работата - народоволци, болшевики и какви ли не метежници разпиляха империята.

Сталин позакрепи нещата и въведе ред. Върна империята долу-горе в реални граници, но после дойде Бай Михаил Горбачов - и той с някакви либерални глезотии изтърва работата. Счупи се съветската империя като прасенце-касичка, сега Владимир Путин се опитва да я възстанови. И пъшка в Украйна като някакъв бурлак, дето дърпа потънал крайцер.

Путин като бурлак - това не е произволно сравнение. Той сам преди години се беше описал като “роб на галера”.

Аз, вика, в това президентство работя като роб на галера.

А впрочем Путин като по-млад също беше либерален елемент.

И Слави беше либерален тип, даже се обличаше като жена, за да полегне като Тодора в някой сатиричен скеч.

Путин май не се е обличал като жена, но и той си беше либералюга.

Наскоро гледах един филм от 1996 г. с младия Путин - не можах да го позная!

Една от темите на филма е - как да направим така, че никога повече да не се повторят Сталиновите репресии от 30-те години на миналия век.

Тогава в руското общество все още има консенсус, че такива неща не бива да се случват отново. Както и в нашето общество дълги години имаше консенсус, че лагерите в Белене, Ловеч и Скравена никога не бива да се повторят.

Путин по онуй време - 96-а., още не е сънувал, че един ден ще се мери със Сталин и Петър Първи.

И в този филм младият Путин говори пред камерата как опасността от реставрация на тоталитаризма тупти в самото сърце на общество:

“На всички нас ни се струва - казва младият Путин, - и на мен даже ми се струва, че ако се наложи здрав ред с твърда ръка, всички ние ще заживеем по-комфортно и по-безопасно. Но в действителност този комфорт много бързо ще се изпари. Защото тази твърда ръка много бързо ще ни хване за гушата. И това нещо веднага ще го усетим на собствения си гръб и на гърба на нашите близки”.

Това изрича Путин през далечната 96-а и още подобни либерални сказки - как при демокрацията няма такива жестокости и колко е хубав либерално-демократичният строй на обществото.

Но ето че мина някоя и друга годинка - в Русия Сталин е напълно реабилитиран, а в България има хора, които открито заплашват с новото “Белене” и новия Народен съд. Понеже много се отпуснахме с тия либерални глезотии.

Песните за “Белене” и новия Народен съд ги пеят новите политически съучастници на Слави Трифонов от “Възраждане”.

А Слави, полегнал като един Бай Тодор на диванчето, все едно е в кабинет на психотерапевт. И от време на време се надига, само колкото да изкряска:

Абе нещо ми е напрегнато

в главата, в краката, къде ли не!

Я изкарай, Ганьо, говедата,

да ги водим на лагера в Белене.