"Туй, което цъфти - прецъфтява, туй, което се ражда

"Туй, което цъфти - прецъфтява, туй, което се ражда - умира"

публикувано на 05.07.22 в 03:00

''Туй, което цъфти - прецъфтява, туй, което се ражда - умира''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес свързваме името на поета Пеньо Пенев предимно със социалистическото строителство. Поетът възпява издигането на града на мечтите и остава запомнен и до днес със своите стихове, посветени на величествените заводи, идиличните утрини край Марица и бригадирското движение. Това ще бъде и зародиша на тезата, че Димитровград ражда поета Пеньо Пенев.

Първото му публикувано стихотворение е „Защо ни остави“ (в. „Росица“ – Севлиево, 1943). Приживе издава само една стихосбирка – „Добро утро, хора!“. Тя се вписва в т.нар. „производствена лирика“ от 50-те години на ХХ век. Посветена е на строителството на Димитровград, а в по-широк план – на сътворяването на новия свят и новия човек на социализма.

"Поетът с ватенката" има редица програмни творби, писани през различните периоди от краткия му, но бурен и съдържателен живот – от романтичните стихове, сътворявани по време на казармата, през ранните любовни трели, изливани в лирически въздишки, до класическата му поема „Дни на проверка“. Пеньо Пенев е взискателен към всеки свой ред, дълго време търси дума, която е най-подходяща. Обмисля и оглежда редовете си. Преди окончателно да скрие стиховете си в папка с готови творби, ги рецитира на своите другари.

Дълбоко в ранимата му и нежна душа тежи, че баща му не разбира стиховете, които изписва и строго му е казвал: „Вятър работа е туй, писането…“ А за момчето Пеньо Пенев поезията до края на дните му ще бъде истинска обич. И упование.

Повече за живота и творчеството на поета може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!