Какво чакат IT секторът и стартъпите от държавата

Когато преди половин век България решила да развива компютърните технологии, инж. Спас Ригов заминал за Силиконовата долина в САЩ. По-скоро тогавашната власт го изпратила там. За да проучи как се правят външните памети за компютрите. От дистанцията на времето сега 88-годишният Спас Ригов не се притеснява да разкаже историята. Защото центърът, който оглавил, след като се върнал от САЩ, отдавна е в руини. Но супермодерният за времето си секретен център за внедряване на новости в промишлеността става люлката на произвежданите по-късно в Правец първи български персонални компютри. И слага началото на индустрия, чиято продукция е била изнасяла в целия соцлагер, Египет, Иран, Ирак, Китай.

За 50 години нещата в сектора са се променили много, отчита инженер Ригов. Не само това, че мегабайтите в компютрите са станали терабайти. И че и 88-годишният инженер разполага с тях дори и в смартфона си. Но и отношението на държавата към технологиите се е променило. От централизирано, предимно военно производство, до цивилно и комерсиално. За да се стигне до скорошната статистика на Българската асоциация на софтуерните компании. Която отчете ръст на IT индустрия с над 20% за 2021 година. С добавени 900 млн. лв. приходи и достигайки оборот от 5.475 млрд. лв. Над 80 процента от които идват от износ на продукти и услуги. В сектора се говори за бизнес ангели, фирми еднорози, стартъпи. Индустрия, която търси все повече нови начини за финансиране на този фон. На европейско ниво статистиката показва, че от 2021 година инвестициите в стартъпи в Европа са се утроили. И за 2021 г. те са 100 млрд. евро. Броят на т.нар. стартъпи - еднорози - стартъпи, увеличили стойността си до 1 милиард долара в разстояние на 10 години, е 89. От 44. От март има една компания и в България. Част от подкрепата този бум да продължи са европейските програми, обясни наскоро еврокомисарят по иновациите Мария Габриел.

Бизнесът обаче смята, че европрограмите са доста бюрократични и парите се отпускат по доста сложни процедури. Многото стартъпи трудно могат да покажат прогрес, без да имат средства. Затова настояват да има повече привличане на рисков капитал за иновации. Специалисти припомнят, че в САЩ стартъпите имат достъп до изцяло частни капитали, което е полезно за началния етап за инвестиране. Министърът на иновациите в оставка Даниел Лорер обясни наскоро, че няма какво да се направи по структурата на европрограмите. А процесът за кандидатстване на стартъпи през фондовете за дялово инвестиране е облекчен. Донякъде.

Откъм законодателство IT и старъпите оценяват доста положително това, което се случи в последните месеци. В парламента влязоха за обсъждане няколко предложения за промени. Като това за стартъп визата. На които се разчита да привлекат граждани на трети държави и инвестиции в регистрирани в България дружества. Промените в Търговския закон, които предлагат по-голяма гъвкавост и достъпност при създаването и управлението на стартъпите, "Синята карта", която да улесни пребиваването на висококвалифицирани специалисти от трети държави в България и ЕС. В общи линии – промени, които да решат недостига на близо 40 000 специалисти в IT сферата. В България.

Според инж. Спас Ригов страната ни е изпуснала възможността да надгради IT индустрията отпреди демокрацията. В гнева си преди 12-ина години даже завел дело срещу 4-има премиери - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов за това, че не слушат собствените си учени и не прилагат собствените им изобретения. Няма следа от резултати по делото. Но явно тенденцията за недооценяване продължава. Пример за това дава предприемачът изобретател Николай Арнаутски. Той има осем патента. Три от които работещи. Единият дори е в АЕЦ "Козлодуй". Но Арнаутски разказва и за безплодната си епистоларна комуникация за прилагането на разработен от него метод, който би спестил гориво на военноморските ни сили.

И след 50 години държавата има своята роля в подкрепа на стартъпите във високотехнологичната сфера, става ясно от думите на Спас Ригов. И, да, държавата трябва да помага, без да се меси, казва инвеститорът предприемач в технологични компании Пламен Русев. Но в сегашната несигурна политическа ситуация трябва да се търси диалог. За да може нещата да се случват и за високотехнологичния сектор, и за обикновения гражданин.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.