Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Петър Кендеров: Училището трябва да научи младите хора да учат сами и да бъдат граждани

"С дистанционно образование училището не може да подготви младите за живот в общество"

Акад. Петър Кендеров
Снимка: БГНЕС

"Дистанционното образование, което е ерзац на истинското образование, явно дава отражение (за по-лошите резултати на НВО - б.р.). Понеже не е ясно дали и за в бъдеще няма да се наложи това да бъде една алтернатива на образованието, трябва да се помисли как да се противодейства на евентуално такова отрицателно въздействие". 

Това каза пред БНР математикът акад. Петър Кендеров.

По думите му по-голямата опасност от обучението от разстояние не е толкова в резултатите по даден предмет, а в това, че училището не може да изпълни една от основните си функции - да подготви младите хора за живот в обществото:

"Втората главна цел е това на училището. Когато децата не са заедно, няма как да свикнат да се държат като едно общество, което има нови изисквания. За мен това е централният проблем".

Акад. Кендеров подчерта, че не се разбира един основен факт, че не бива да се обръща толкова голямо внимание на познаването на фактите - тях ги има в електронната мрежа и могат да се намират с търсачките:

"По-важна е взаимовръзката между фактите, т.е. мисленето. А още по-общо погледнато, основният въпрос, който излиза на преден план в училищното образование, е да се научат младите хора да учат сами".   

Той обясни, че знанието се развива с такава скорост, че каквото и да учим, след 10 години е много вероятно то вече да не е достатъчно, за да са развиваме като граждани и като личности:

"Трябва така да се нагласи учебният процес, че неусетно децата да придобиват навика да учат сами, защото в бъдеще това ще им е единственото, което ще им е полезно. Ученето самостоятелно трябва да съпровожда човека през целия живот. ... На първа линия като основна цел на образованието излиза да се подготвят младите хора да учат сами, а на втора - да бъдат граждани".

Според него т.нар. STEM центрове в училищата са много положително развитие, което ще даде резултати след време:

"Единствената слабост е, че досега не се предприемат достатъчно целенасочено стъпки за обучение на учители да работят в тези STEM центрове. БАН може много да помогне, защото има готови разработки, които могат веднага да влязат в тези центрове и да бъдат използвани за образование. И да се подпомогне този процес на преминаване към образование, при което децата ще участват в изграждане на знанията си и така неусетно ще се учат да учат сами".  

Променя се и ролята на учителя, който от преподавател, вземащ от някъде знанието и преподаващ го на децата, не го създава той, сега става модератор - трябва да постави въпроса и да насочва дискусията и мисленето на младите хора към самостоятелно откриване на онова, към което се стремим да научим:

"Когато това се установи като навик в децата, те ще свикнат сами да изследват, ще реагират на околния свят по изследователски начин, ще се мъчат да си обяснят какво става. Тогава ще получим едно общество, което няма да е толкова податливо на популистки призиви и обещания, а ще се замислят възможно ли е това". 

Интервюто на Георги Марков с акад. Петър Кендеров в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20