Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Израел изучават развитието на растението моринга

Института за иновационно и пустинно земеделие „Вулкани“
Снимка: Института за иновационно и пустинно земеделие „Вулкани“

Наричат Института за иновационно и пустинно земеделие „Вулкани“ „български“, защото в първите му години имало доста преселници от България, които работели в него. Тази година, научното средище празнува 100 годишен юбилей.

Две купички мед на изложбата за най-новите търсения на учените във „Вулкани“ изглеждаха като твърде скромен акцент. Въпреки това всички спираха и ги опитваха. Медът в едната от тях бе обикновен, а в другата...почти не беше сладък. Презентираше го младият научен работник Кармел Фархи, който е биолог, специалист в растениевъдство.

"Срещата ми с малко известното в Европа растение - моринга, беше съдбоносна за мен. Научен ръководител ми е Ифтах Вакрин Кейнан. Той предложи, на мен и колежката ми- също биолог, но специалист по насекомите, да се опитаме да развъдим пчели в опитно поле, засадено с непознато растение. Знае се, че пчелите са доста консервативни, но успяхме да ги „примамим“ при новото, и за тях, растение. Още първите опити с такъв мед ни изненадаха. Съдържаха всички други елементи на обикновените пчелни продукти, но бяха значително по-малко сладки. Към нашия експеримент се присъединиха и лекари, които веднага провериха как се отразява този несладък мед на хора, болни от диабет и от проблеми в обмяната на веществата. Оказа се ,че нашия мед влияе добре и на страдащите от високо кръвно налягане и психични разстройства.

Моята идея беше да се провери как различните почви в Израел се отразяват върху развитието на растението моринга и на меда от него. Вече имаме опитни полета на няколко места в страната. Особено важно е как то вирее в полупустинни почви.

Обикновено се шегувам, че моите изследвания са „обречени на успех“. Наследник съм на хора, които е трябвало да се отрекат от възможността да се развият като творци, за да могат да изхранват семействата си.

"Моята българска баба- майката на баща ми, е била 13 годишна , когото през 1951 г., с един от последните рейсове на кораба, който е возел преселници от България в Израел, са пристигнали тук. И двете с по-голямата й сестра, която е учила в елекро-техникума в София- едно от най- престижните учебни заведение по него време, са били отличнички. Но пристигайки в Израел е трябвало да се простят с науката. Били са настанени в бараки, където зиме е продължавало да тече, дори когато дъждът навън е спирал. През лятото пружините на кревата така са се напичали, че е можело да се изпече яйце на тях. То и яйцата са били кът. Купували са ги с купони. А, за да получиш купони е трябвало да покажеш удостоверение, че си отработил поне минимален брой дни. Баща им е минавал за „възрастен“( над 35 години) и дълго не е могъл да си намери работа. Налагало се двете момичета да работят каквото успеят, за да издържат...родителите си. Тогава сред най-тежките работи е било да се „превърне пустинята в градина“. Освен обикновеният селскостопански труд, е трябвало да се засадят гори на голите каменни баири. А това е било особено трудно. С взрив са правили в скали място за корените на фиданката. Носели са почва от далеч и са запълвали с нея дупката. И тогава са засаждали дръвчето. Водата е била кът и са измислили прочутото капково напояване – с виещи се като змийчета тръби са носили течност само до гнездото на всяко дръвче, където водата се е процеждала единствено в корена. Световно известното изобретение е било създадено в един кибуц, но е развито от Института „Вулкани“.

Ст. н. с .Ифтах Вакрин Кейнан разкааз:

"Преди около 20 г посетих едно селище в Юдея. В един от дворовете видях странно растение, с дълги твърди шушулки. Местните хора обяснили, че варят бобчета му и те са по-вкусни от обикновения фасул. Взех образци от непознатото, за мен тогава, растение. Открих, че е „преселник“. Как се е озовало в Юдея не знам, но родината му е Индия. Във Филипини-те дори са го обявили за национална храна и няма двор без него. Има международна компания, която го включва в хранителните добавки. Но всичко това е насочено към плодовете му. Аз се заинтересувах от листата и цветовете му.

Често дадено растение се отглежда по-добре в чужбина, отколкото в родината си. Например евкалиптът най-добре вирее в Малайзия и Индонезия, а той не е ендемичен вид там. С помощта на моите аспиранти се опитвам да го адаптирам към земята на Израел и експериментираме как да извлечем максимална полза от него".

Повече можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомен за проф. Бенцион Елиезер

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един композитор и педагог с разностранни интереси в музиката - проф. Бенцион Елиезер. На 8 септември се навършиха 105 години от рождението му. Мнозина са изпълнявали неговите произведения - класически, естрадни, джазови. Поколения студенти са учили хармония..

публикувано на 18.09.25 в 18:18
Деляна Лазарова на фестивала BBC Proms 2025

Деляна Лазарова с блестящ дебют на фестивала Би Би Си Промс

С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..

обновено на 18.09.25 в 17:02
Изложба на Никола Грозданов

Звездни усещания в изложбата на произведения от стъкло на Никола Грозданов

Произведения от стъкло, създаващи усещане за движение, за разширяване, за трансформация, за клетъчно деление и образуване на звезди - това съдържа новата изложба на Никола Грозданов, озаглавена "Наяве". Тя може да бъде разгледана в галерия "Пунта" в София. Грозданов проявява интерес към стъклото още от 15-годишен.  " Има нещо като..

публикувано на 18.09.25 в 12:10

Георги Тошев: Катя Паскалева премина през живота по един много достоен начин

Това е може би най-личната ми книга! Това каза пред БНР журналистът и продуцент Георги Тошев за "Тишина от думи", посветена на Катя Паскалева, която на 18 септември щеше да навърши 80 години . "Позволих си за първи път, наред с документалните факти и биографични такива, в които се проследява житейският и творчески път на голямата актриса, да..

публикувано на 17.09.25 в 18:23

Започват есенните Дни на музиката в Балабановата къща

Есенното издание на XVI международен музикален фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща" ще започне с интригуващо събитие на 17 септември в Епископската базилика на Филипопол. Концертът WONDROUS MACHINE ще събере на една сцена оперната прима с международна кариера Светлина Стоянова, духовия квинтет "Пилекадоне" и джаз триото Константин Костов,..

публикувано на 17.09.25 в 14:35

"Каста дива" в памет на маестра Росица Баталова

В 15-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: Музикални желания на слушатели 21-22 ч.: Един час, посветен на изкуството на маестра Росица Баталова, по повод 95-годишнината от рождението й Музикална загадка с награди Приятно слушане!..

обновено на 16.09.25 в 17:57
Месец на фотографията на Веселин Боришев

Бягство от политиката с Месец на фотографията на Веселин Боришев

Светът се пренасища от изображения , но аз от много години не гледам чужда фотография, интересувам се от това, което е вътре в мен и него гледам на развивам. Това каза пред БНР  фотографът Веселин Боришев , фоторепортер в "Свободна Европа" и подчерта: " Имам себе си за снимащ журналист, а не за фоторепортер".  Седем изложби, различни като..

публикувано на 16.09.25 в 14:34