КНСБ е против методиката за определяне на размера на линията на бедност

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Тема на Мария Костова в предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От КНСБ вече оповестиха, че не са съгласни с проекта и искат линията на бедност за 2023 година да бъде 541 лева. Синдикалистите настояват и за промяна в методиката за определянето ѝ, като основният им аргумент е свързан с високата инфлация, а също и с енергийната бедност.

След многократни промени, правени от различни правителства в последните години, след решението, взето през лятото на миналата година, линията на бедност се определя по специална методика, като се използват данните от изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот" за предходната година, известна като СИЛК. С увеличаването на линията нарастват и социалните помощи по Закона за социалното подпомагане и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания.

Предложената от правителството стойност от 504 лева за 2023 година компенсира изоставането на националната линия на бедност спрямо изследването СИЛК, нарастване с 22 процента, или 91 лева, спрямо размера от предходната година, се казва в мотивите на социалното министерство за предлаганата стойност. Оттам припомниха, че за последните 10 години това е най-големият ѝ ръст.

Основната атака на КНСБ към предложения размер на линията на бедността за догодина е свързана именно с методиката на определянето ѝ. От синдиката припомнят, че през 2019 година беше приета методика, съгласно която се използват данните за линията на бедност от изследването СИЛК на Евростат за предходната година, като обаче размерът се индексира с цените на малката по състав кошница за декември на предходната година на годишна база.

Синдикатът направи компромис, като прие през миналата година да се направи изменение на методиката, с което се отмени корекцията за индексиране с цените на малката кошница. Сега КНСБ настоява инструментът за коригиране с инфлацията, базиран на малката потребителска кошница, на данните на СИЛК да се възстанови. Този критерий има ключово значение, особено в ситуацията на висока инфлация, защото частично ще покрива натрупаната инфлация, отчитайки ценовата динамика в потреблението на най-нискодоходните домакинства, категоричен е президентът на синдиката Пламен Димитров: 

"Ако някой реално мисли за хората, трябва да гледа какво става в реалния живот. Колко пари, как и кои хора да бъдат подпомогнати".

Според сметките на синдиката обективната линия на бедност за догодина трябва да е 541 лева, което е ръст с 30,9 на сто спрямо сегашната. От КНСБ припомниха данни на Националния статистически институт за 2021 година, според които 23,7 процента от населението в България, или малко над 1,6 милиона души, не могат да поддържат дома си достатъчно топъл. Средният процент за Европейския съюз е 7,4.

Синдикалистите очакват през следващите месеци да има продължаващ ръст на цените и предупредиха, че новото увеличение на цените на енергоносителите излиза извън границите на социално поносимите цени. Друга критика на синдиката е свързана с това, че линията на бедност по СИЛК отразява състояние отпреди две години, тоест иматвърде голям времеви лаг между годината на изследване на доходите и годината, към която се прилага линията на бедност. Според синдикалните експерти при наличието на екстремно нарастване на цените е напълно обективно да се прилага и коректив за индексиране с натрупаната инфлация на базата на актуални данни. 

• Изтича крайният срок за обществено обсъждане на правителствения проект за линията на бедност

"Това е технически процес, при който изчислението е вярно и законосъобразно. Методологията е променена и тя изцяло е обвързана с европейското изследване. България преминава върху европейските модели".

За искането на КНСБ за връщане на старата методика от 2019 година: 

"Всяка статистика има лаг. За да имаме годишна статистката и да избегнем сезонните циклични колебания в показателите, трябва да гледаме предходни години. Няма как да стане това, което искат синдикатите. И не може всяка година да променяме методологията".

Относно прогнозите за продължаваща инфлация и за достигането ѝ до стойности от 20 процента: 

"Прогнозите не отговарят на анализите от НСИ. Инфлацията тази година няма да надхвърли на годишна база 14,5%. Последните данни от юни показват поевтиняване на редица групи стоки. За следващата година всички прогнозират намаляване на инфлацията в България наполовина".