Хората, които говорят така, обикновено нямат финансови проблеми. За тях няма никакво значение дали месечната им сметка за парно ще бъде 200, 300 или 1000 лева. Ще си я платят и на следващата секунда ще забравят това плащане, за да имат достатъчно време да ви обясняват за евроатлантическите ценности. И как мислите, че тези хора са постигнали финансовото си благополучие? Може би благодарение на бляскави идеи и къртовски труд?Да, сигурно има и такива, но те са пренебрежимо малцинство. Членовете на умнокрасивия телевизионен коментариат, които ви убеждават какви Ганьовци сте, щом се притеснявате за високите сметки, нямат финансови проблеми, защото са дългогодишни стипендианти било то на „Америка за България“, било на „Отворено общество“ или на някоя от десетките чужди НПО, които от началото на прехода задават тона на говорене и мислене в България. И понеже материалният просперитет на грантовите анализатори е осигурен от момента, в които са прикрепени към NGO мрежите, те наистина не разбират притесненията на нормалните хора.
Нормалните хора, за разлика от привилегированите жълтопаветни говорители, се интересуват от цената на газа. Защото от тази цена зависи както месечната им сметка за отопление, така и сумите, които ще оставят всеки път на касата на магазина. А бясно галопиращата инфлация отдавна е изяла всички увеличения на пенсии и заплати, с които толкова обичат да се хвалят бившите, за щастие, управляващи. И когато не те дотира „Америка за България“, ти става все по-трудно и плащането на сметките, и пълненето на хладилника.
В България има всякакви разделения. Но със сигурност едно от най-важните е между разглезения либерален елит и нормалните хора. Между тези, които в даден момент са НПО-активисти, после стават министри, а после пак се връщат в любимото NGO, и хората които се скъсват, за да осигурят що-годе нормално бъдеще на себе си и децата си. Всъщност класовата борба, която така задълбочено бяха описали Маркс и Енгелс още през 19 в., никъде не е изчезнала. Класовата борба се води и днес, макар говорещите телевизионни глави да ви убеждават, че няма такова нещо. Има, и оше как. От едната страна е класата на облагодетелстваните, на тези, които благодарение на чуждестранните кукловоди държат политическата, икономическата и медийната власт. Тези са достатъчно богати, за да се мръщят гнусливо всеки път, когато се заговори за цени и сметки. От другата страна са нормалните хора. Хората, които наистина работят, а не се препитават с фабрикуването на измислени изследвания, плащани щедро от чужди неправителствени организации.
В настоящия момент битката между двете класи се печели от класата, която държи властта, от онези, за които цената на газа няма значение. Тези хора си имат всичко, включително и политически партии. И тези партии правят така, че цената на природния газ за България да се вдига, а съответно да се вдигат и цените на всички стоки в магазините. Партии като ПП и ДБ, например, искат газът в България да идва с танкери, от хиляди километри разстояние, което, естествено, го прави несравнимо по-скъп от досегашния. И нека пак да повторя, за да не се забравя - лидерите на тези партии и техните най-активни говорители нямат никакъв проблем да платят и най-безбожно високата сметка, получена в резултат на скъпия газ. Проблемът е само наш. И затова много трябва да внимаваме за кого гласуваме на изборите. За да не се окаже, че сме гласували за борци срещу корупцията, а сме инсталирали във властта хора, които в името на личния си просперитет са направили така, че ние останалите да плащаме двойно и тройно за всичко. Така че, да не бягаме от своята лична отговорност. Както са обичали да казват древните римляни : Suae quisque fortunae faber est – всеки сам кове съдбата си.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..