Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съхраняват се материали за милиони левове, повечето от които с висока експозиционна стойност

Хиляди археологически находки стоят струпани на камари в приземието на селско училище. Защо?

Училището в село Леденик е действащо. Специалистите искат общината да им осигури повече пространство, за да изследват и обработват фонда

доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов
Снимка: Здравка Маслянкова

Помещения в действащото селското училище във великотърновското село Леденик днес са хранилище на хиляди археологически находки за милиони левове.

Досега това движимо културно наследство е било съхранявано в сграда от комплекса "Стара Великотърновска митрополия", но е започнала реализация на голям инвестиционен проект и се наложило сградата да бъде съборена.  

Рискът някой да проникне в училището и да краде е нулев, уверяват археолозите доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов от великотърновския клон на Националния археологически институт с музей към БАН. 

"Става въпрос за по-голямата част от тези археологически находки и материали, открити по време на тези вече близо 70-годишни проучвания в Търново", уточнява  Деян Рабовянов.

Времевият обхват на откритията е от праисторията до 19 век.

"Един огромен обем и стои в този склад."

Археологическият фонд включва керамични съдове, каменна пластика, надписи, метални предмети, кост, стъкло.

Този огромен материал е в по-голямата си част с висока експозиционна стойност, подчертава доц. Рабовянов. По думите му материалите трябва да се огледат, разделят и ротационно да се представят.

Археолозите настояват да имат пространство с условие не само за съхранение, но и за последваща обработка, за да бъдат изследвани поместените там предмети.

"Много голяма част от тези находки стоят струпани на огромни камари, с липса на достъп до тях", пояснява доц. Мирко Робов.

Другата половина от приземието, която специалистите искат да ползват, доскоро е била използвана за стопански цели – "като баничарница или вафладжийница".

"Общината трябва да го реши това нещо."

Оттам нататък Археологическият институт следва да се погрижи за подходящи рафтове, осветление и пространство за младите изследователи, които ще работят с находките.

Доц. Робов изтъква, че с минимална лабораторна обработка повечето от находките могат да бъдат излагани.

"Ценни предмети са, с много висока стойност. Останалото ще бъде обработено поетапно, когато условията за това бъдат налице. Цялото фондохранилище трябва да бъде предоставено."

Търновското археологическо дружество е първото в страната. Учредява се през 1879 г. Марин Дринов пък започва да проверява десетките легенди за несметните богатства, заровени на Трапезица.

Днес там археологически проучвания провеждат екипите на доц. Деян Рабовянов и доц. Мирко Робов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57
Лияна Панделиева в ролята на Недялка Шилева

Панделиева: Горда съм, че години наред бях в ролята на Недялка Шилева - голямоконарската Райна княгиня

Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..

публикувано на 06.09.25 в 08:00
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39