Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайните на Музея на гъбите в Загреб: лек за опасни болести, храна за богове и опасна отрова

Звонко Вук, директор на музея, разполагащ с над 1600 вида гъби в колекцията си, говори пред „Изотопия“ за красотата и уникалността на тези организми

Снимка: Muzej gljiva

Едва ли вече има съмнения и колебания кой е градът в Европа с най-странните музей. Да, Загреб е. За пореден път Автономията акостира в хърватската столица, привлечена от оригинална сбирка от нетрадиционни експонати. Този път отиваме в Музея на гъбите. Наш гид ще е Звонко Вук. Освен, че е директор на музея, той е опитал 105 вида гъби, съхранява много от тях и говори с любов и внимание за тези организми.

Влизаме в света на третото биологично царство, за да узнаем повече за красотата и значимостта му.


Защо се нуждаем от музей на гъбите?

Звонко Вук: Въпросът е много добър. На първо място музеят е образователен център за света на гъбите. Защо се нуждаем от това ли? Защото гъбите имат лечебно свойство. Хората са ги консумирали като лекарство още в Древен Египет, също и в Древна Гърция и по време на Римската империя. И така са били предотвратявани опасни болести.

Днес много хора, които ходят да берат, не са сигурни дали събраните гъби са ядливи. Тогава те ги носят при мен в музея и проверяваме кои за безопасни. Правим цялостен анализ какъв вид са гъбите, какви са характеристиките ми, дали са двойници на неядливи такива и т.н. Това е най-добрият начин да научиш повече за гъбите – когато ги държиш в ръка или са пред очите ти и някой ти обяснява какво е това. Затова е важен този музей.

През зимния сезон провеждаме лекции при нас. Идват хора, записват се, формира се група от 20 до 40 души и научават неща, които са важни и са им интересни за гъбите. Правим и лекции за ученици, както и уъркшопи. Имаме микроскоп, през който може да се видят спорите на гъбите и тяхното устройство.


Историята на музея

Създаването не е лесно. Всичко започва от проф. д-р Романо Божац, преподавател в Селскостопанския факултет на Загребския университет. Той прави задълбочени научни изследвания, посветени на гъбите. Първата му голяма книга за гъбите в страната е издадена през 1978 г. По-късно през 1995 г. се ражда идеята за музея. Божац е мислел къде и как как могат да бъдат съхранявани гъбите. Решава е, че методът на дълбоко замразяване би бил добър и започва да проучва в детайли въпроса и поръчва на свои приятели, работещи в тази индустрия, да лиофилизират две гъби. Това е процес по сушене и дехидратация, при който външният вид и цветът на продукта се запазват, за разлика от нормалното сушене при повишени температури. Когато вижда резултата – той обещава на себе си да не умира преди да създаде музей на гъбите в Загреб.

Звонко Вук: През 2013 г. ние вече отворихме музея, а три години след това вече имахме 1250 различни вида гъби в колекцията, днес те са вече над 1600. 99% от тях са от Хърватия.


Кой е Звонко Вук?

Звонко Вук: Моята професия всъщност е по-различна. Аз съм електроинженер. Прекарах половината от живота си с проф. Романо Божац и му асистирах за неговата книга и най-вече за създаването на музея още от самото начало. Ходил съм с него в Словения, Сърбия и в самата Хърватия, за да избираме от различни колекции гъби за нашия музей. Така станах голям гъбен ентусиаст. Това е много важно в тази работа. Романо също беше голям ентусиаст и запален по гъбите в продължение на почти 50 години. Без този ентусиазъм и без хората, които помогнаха, всички това нямаше да се случи. Ние знаехме, че правим и участваме в нещо историческо.


Гъбите ли са най-добрата храна на света?

Звонко Вук: В края на 2019 г. при нас дойде една професорка миколог от Израел, която работи в Националния природонаучен музей в Тел Авив. Дойде в Хърватия за една седмица, за да научи повече за гъбите тук. Тя каза така: Трябва да приемем факта, че гъбите не са част от естествената храна за хората. Да, вкусни са, но не се препоръчва да се ядат гъби повече от веднъж или два пъти в седмицата. Нашето мнение е, че трябва да се ядат само най-добрите, най-вкусните. Като деликатес, а не да ядем или опитваме всички, които са ядливи. Дори да става за ядене, не означава, че е добре да се яде много от нея.


Кой е най-отровният експонат в музея и коя е гъбата, която помага на онкоболни – чуйте цялото интервю в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30