Едва ли вече има съмнения и колебания кой е градът в Европа с най-странните музей. Да, Загреб е. За пореден път Автономията акостира в хърватската столица, привлечена от оригинална сбирка от нетрадиционни експонати. Този път отиваме в Музея на гъбите. Наш гид ще е Звонко Вук. Освен, че е директор на музея, той е опитал 105 вида гъби, съхранява много от тях и говори с любов и внимание за тези организми.
Влизаме в света на третото биологично царство, за да узнаем повече за красотата и значимостта му.
Защо се нуждаем от музей на гъбите?
Звонко Вук: Въпросът е много добър. На първо място музеят е образователен център за света на гъбите. Защо се нуждаем от това ли? Защото гъбите имат лечебно свойство. Хората са ги консумирали като лекарство още в Древен Египет, също и в Древна Гърция и по време на Римската империя. И така са били предотвратявани опасни болести.
Днес много хора, които ходят да берат, не са сигурни дали събраните гъби са ядливи. Тогава те ги носят при мен в музея и проверяваме кои за безопасни. Правим цялостен анализ какъв вид са гъбите, какви са характеристиките ми, дали са двойници на неядливи такива и т.н. Това е най-добрият начин да научиш повече за гъбите – когато ги държиш в ръка или са пред очите ти и някой ти обяснява какво е това. Затова е важен този музей.
През зимния сезон провеждаме лекции при нас. Идват хора, записват се, формира се група от 20 до 40 души и научават неща, които са важни и са им интересни за гъбите. Правим и лекции за ученици, както и уъркшопи. Имаме микроскоп, през който може да се видят спорите на гъбите и тяхното устройство.
Историята на музея
Създаването не е лесно. Всичко започва от проф. д-р Романо Божац, преподавател в Селскостопанския факултет на Загребския университет. Той прави задълбочени научни изследвания, посветени на гъбите. Първата му голяма книга за гъбите в страната е издадена през 1978 г. По-късно през 1995 г. се ражда идеята за музея. Божац е мислел къде и как как могат да бъдат съхранявани гъбите. Решава е, че методът на дълбоко замразяване би бил добър и започва да проучва в детайли въпроса и поръчва на свои приятели, работещи в тази индустрия, да лиофилизират две гъби. Това е процес по сушене и дехидратация, при който външният вид и цветът на продукта се запазват, за разлика от нормалното сушене при повишени температури. Когато вижда резултата – той обещава на себе си да не умира преди да създаде музей на гъбите в Загреб.
Звонко Вук: През 2013 г. ние вече отворихме музея, а три години след това вече имахме 1250 различни вида гъби в колекцията, днес те са вече над 1600. 99% от тях са от Хърватия.
Кой е Звонко Вук?
Звонко Вук: Моята професия всъщност е по-различна. Аз съм електроинженер. Прекарах половината от живота си с проф. Романо Божац и му асистирах за неговата книга и най-вече за създаването на музея още от самото начало. Ходил съм с него в Словения, Сърбия и в самата Хърватия, за да избираме от различни колекции гъби за нашия музей. Така станах голям гъбен ентусиаст. Това е много важно в тази работа. Романо също беше голям ентусиаст и запален по гъбите в продължение на почти 50 години. Без този ентусиазъм и без хората, които помогнаха, всички това нямаше да се случи. Ние знаехме, че правим и участваме в нещо историческо.
Гъбите ли са най-добрата храна на света?
Звонко Вук: В края на 2019 г. при нас дойде една професорка миколог от Израел, която работи в Националния природонаучен музей в Тел Авив. Дойде в Хърватия за една седмица, за да научи повече за гъбите тук. Тя каза така: Трябва да приемем факта, че гъбите не са част от естествената храна за хората. Да, вкусни са, но не се препоръчва да се ядат гъби повече от веднъж или два пъти в седмицата. Нашето мнение е, че трябва да се ядат само най-добрите, най-вкусните. Като деликатес, а не да ядем или опитваме всички, които са ядливи. Дори да става за ядене, не означава, че е добре да се яде много от нея.
Кой е най-отровният експонат в музея и коя е гъбата, която помага на онкоболни – чуйте цялото интервю в звуковия файл.
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
Членовете на Ротари клуб интернешънъл в България помагат на децата с онкологични заболявания, за да бъде изградена фотоволтаична централа, която да захранва с електроенергия възстановителния център в село Опицвет. На 7 февруари клубът празнува 20 годишнината си. Ротари Интернешънъл е международна неправителствена организация с нестопанска цел за..
Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден е в Севлиево. Борис Машалов е четвъртото от шестте деца на Елена и Никола Машалови – честни и трудолюбиви хора, водили нелек живот за да прехранват голямото си семейство. Това ги принуждавало да се местят в различни населени места, докато накрая майката Елена продава..
От 31 януари 2025 г. тръгва първият по рода си подкаст за българските православни църковни общини зад граница – „Мост на вярата“. Идеята е на екипа на програмата за чужбина на Българското национално радио (БНР) - „Радио България“ и се осъществява в сътрудничество с Българската източноправославна епархия на в Западна и Средна Европа. „Мост..
Специален юбилеен печат по повод 170 годишнина от създаването на библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен бе изработен, след конкурс сред учениците в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Конкурсът спечели Ивайла Дженева, 12 клас, специалност "Рекламна графика". С юбилейния знак ще бъдат подпечатани всички книги,..
Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..