Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Чуя ли нещо от по-възрастни хора, гледам да го запаметявам и пиша, за да се запомни"

Носиите от крайдунавска Добруджа - съкровища в колекцията на Александър Ястров

"Много ми е хубаво на село, на свобода", казва 30-годишният мъж, който сам изработва сачаци

30-годишният Александър Ястров от Силистра колекционира народни носии.

От ученик той участва в певчески групи с бабите от селото на родителите си – Главан, и изработва кърпи за глава с мъниста, които добруджанци от района наричат сачак. От ранна възраст е пленен от магията на фолклора и е възпитан да пази традициите.

Колекционерската страст на Александър Ястров се разпалва преди повече от десет години.

"Всичките ми дрехи, носиите са от силистренските села. Имам няколко костюма - помашки, от селата Рибново и Брезница."

"Носията на Главан е близка до алфатарската, с по-тъмни дрехи, не са ярки цветовете, фустите са червени, на райета, на квадрати. Кърпите са черни, кафяви или тъмнозелени, кърпи за глава."

Добруджанската носия е два вида, разкрива Александър. Носията на местните добруджанци се състои от фуста и елек, а тази на преселниците от Румъния е цяла, наричат я чукман.

"Като един сукман."

Сачаци Александър има над 75 броя, като повече от половината е изработил самият той. Казва, че са бели и черни, черните са за траур, белите – за нива, за празник, за ежедневието.

"Интересът ми започна като дете, от баба ми. Аз съм родом от село Главан, там съм раснал. Баба ми, селска жена, с такива дрехи ходеше в ежедневието си – с фусти, с бели сачаци. Винаги ми е било интересно. Събираха се бабите на седянка – да плетат, да предат, през вечер. Аз исках да ходя с нея. Всичките бяха облечени по този начин."

Когато баба му не била наблизо, Александър отварял сандъците ѝ с дрехи.

"Направо съкровища! Кройката на дрехите, ежедневните, които са носели, е същата като на носиите, с осъвременен плат. А тези, с които ходеха да пеят, да играят – вълнени, тъкани."

От баба му е и любовта към народната музика. От ученическа възраст се включва в певческите групи в селото.

"И много песни знам, изключително много. Чуя ли нещо от по-възрастни хора, гледам да го запаметявам и пиша, за да се запомни. Иначе неписаното се забравя. Ако няма хора като мене, ще загине фолклорът, може би."

В семейството му традициите се пазят и спазват.

От 3 години Александър Ястров живее в силистренското село Професор Иширково, третото по големина в общината след Айдемир и Калипетрово.

"Много ми е хубаво на село. Гледам след работа по най-бързия начин да се прибера. Градина, животни – чувствам се по-добре. Направо на свобода!"

По пътя си Александър среща различни хора, но успява да зарази с любовта си към българското всеки един от тях.

Признава, че колекционерството е скъпо удоволствие, но е категоричен, че всичко, което има ще остави един ден на децата си или на някой музей, за да може и други да се докоснат до духа и традициите на фолклора ни.

Повече за мисията на Александър чуйте в звуковия файл.
Снимки: Незабравка Кирова
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..

публикувано на 14.05.24 в 09:45

Екопътеката край Царевец крие любопитни истории

Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..

публикувано на 12.05.24 в 08:40

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..

публикувано на 12.05.24 в 05:30

Изрисуват електрически табла в Монтана

Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..

публикувано на 09.05.24 в 11:35
Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ

Отваря обновеният пансион на Детската онкохематология в ИСУЛ

Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..

публикувано на 09.05.24 в 10:31
Кристиян Куртев

15 годишният Кристиян Куртев е гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности"

В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..

публикувано на 08.05.24 в 10:18

Воистина велики идеи, хора и случки по Великден

Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..

публикувано на 06.05.24 в 17:57