Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време ли е да се замислим за добив на шистов газ?

Снимка: www.uni-sofia.bg

У нас е наложен мораториум не само за само на добива, но и върху проучванията за шистов газ. Пълният му потенциал в страната ни така и не беше проучен, въпреки че има предварителни изчисления и оценки за между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра, или между 100 и 300 години от сегашното ни потребление.

Това каза за БНР деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ доцент доктор Атанас Георгиев, който е изследвал в своя монография темата. "Всяка дейност по проучване и добив отнема време и добивът на шистов газ не може да реши настоящата криза", подчерта той.

„При всички положения не може да очакваме, че газ ще потече от който и да е сондаж тази зима. Бързи решения, за съжаление, нямаме достатъчно налични. Вчера намерих статия, която съм писал преди 11 години. Точно същите теми обсъждаме - че трябва да се използват всички опции за диверсификация, които минават през различни доставчици, трасета и източници на газ, като същевременно поне трябва да се проучи потенциалът за налични ресурси тук. Нека също не забравяме, че има и редица проекти, които биха могли да използват конвенционален добив в Северна България, не само в Добруджа, а и в Северозападна“.

Полша и Франция също имат, според предварителните проучвания, големи находища на шистов газ. Франция, която е най-богата по първоначални оценки, е забранила проучванията горе-долу по времето, когато и България, припомни Георгиев в предаването „Хоризонт за вас“:

Вече има доста натрупан опит от използването на такава технология в Щатите. Ако тогава тя беше по-скоро непозната и не се знаеше какви са екологичните рискове, вече има доста повече данни, вижда се къде системата за регулиране на замърсяванията не работи добре и какви са били технологичните предизвикателства. Нямаме извинението, че тази технология е непозната. Благодарение на нея Щатите в момента са най-големия износител на газ и произвеждат почти 50% повече, отколкото Руската федерация. Очевидно тази технология работи и се комерсиализира. Тя се приложи в такива скални формации, в каквито никога не се е очаквало да се добива отново газ и нефт. Може да се използва този опит, поне за да се проучи какъв е потенциалът. Най-малкото това би било още една тема за преговори с други доставчици“.

Газовата тема се преекспонира в предизборната кампания,  категоричен е той. Възможностите за конвенционален добив, спирани през годините, са първите стъпки, през които трябва да се поеме за местно ниво, смята ученият. Относно възможността за нови разговори с „Газпром“, той смята, че договорености с доставчик, който е нарушил договора си, трябва да се да се правят „с едно на ум“:

„Ако има въобще някакви доставки на руски газ, според мен те трябва да са свръх на това, което е необходимо на България и да служат за запълване хранилището или за последваща препродажба, но трябва да се положат максимални усилия за доставка на газ извън това, което традиционно е било получавано от Руската федерация“.

Относно ангажимента за свиване на потреблението на газ с 15%, Георгиев изрази мнение, че „трябва да се анализира буквално за дневен режим какво би било потреблението на газ през зимните месеци и какви биха били източниците от внос или от хранилището“.

Субсидиите у нас и в други страни в Европа са насочени към намаляване на цените и няма как да се използват за инвестиции в алтернативно потребление или енергийна ефективност, подчерта той.

„Очаквам с нетърпение да видя какво точно ще предложи Европейската комисия на 9-ти септември, когато се събира, за да обсъжда тези теми. Каквото и решение да бъде взето, според мен, то няма да даде бърз ефект, от който всички имаме нужда“. 

По публикацията работи: Венцислав Василев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

След LUNAR нека бъде светлина и в Нощта на музеите

Десетки разнообразни културни и научни институции се включват в Европейската нощ на музеите (галерии на открито и закрито, национални и градски музеи, научни и културни институти, архиви, къщи-музеи на големи български писатели и поети, съвременни пространства за изкуство и култура). Над 60 обекта се включват в инициативата "Нощ на..

публикувано на 18.05.24 в 11:53
НАСА сонда Осирис астероид Бену

Между научното и комерсиалното използване на ценни материали на астероидите

Чаена лъжичка черен прах зарадва в края на миналата година учените. Причината е, че тя може да разкрие повече подробности за произхода на Земята. Но може да бъде и първата крачка към използването на метеоритите за добив на ценни метали и вещества. Бизнесът оказа се поне в САЩ, вече има идеи и събира капитали. Преди осем месеца на..

публикувано на 18.05.24 в 07:05
Емблематичният за града Рачо Ковача в карнавална премяна

Време е за традиционния габровски карнавал

Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..

публикувано на 17.05.24 в 07:12

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59