Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време ли е да се замислим за добив на шистов газ?

Снимка: www.uni-sofia.bg

У нас е наложен мораториум не само за само на добива, но и върху проучванията за шистов газ. Пълният му потенциал в страната ни така и не беше проучен, въпреки че има предварителни изчисления и оценки за между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра, или между 100 и 300 години от сегашното ни потребление.

Това каза за БНР деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ доцент доктор Атанас Георгиев, който е изследвал в своя монография темата. "Всяка дейност по проучване и добив отнема време и добивът на шистов газ не може да реши настоящата криза", подчерта той.

„При всички положения не може да очакваме, че газ ще потече от който и да е сондаж тази зима. Бързи решения, за съжаление, нямаме достатъчно налични. Вчера намерих статия, която съм писал преди 11 години. Точно същите теми обсъждаме - че трябва да се използват всички опции за диверсификация, които минават през различни доставчици, трасета и източници на газ, като същевременно поне трябва да се проучи потенциалът за налични ресурси тук. Нека също не забравяме, че има и редица проекти, които биха могли да използват конвенционален добив в Северна България, не само в Добруджа, а и в Северозападна“.

Полша и Франция също имат, според предварителните проучвания, големи находища на шистов газ. Франция, която е най-богата по първоначални оценки, е забранила проучванията горе-долу по времето, когато и България, припомни Георгиев в предаването „Хоризонт за вас“:

Вече има доста натрупан опит от използването на такава технология в Щатите. Ако тогава тя беше по-скоро непозната и не се знаеше какви са екологичните рискове, вече има доста повече данни, вижда се къде системата за регулиране на замърсяванията не работи добре и какви са били технологичните предизвикателства. Нямаме извинението, че тази технология е непозната. Благодарение на нея Щатите в момента са най-големия износител на газ и произвеждат почти 50% повече, отколкото Руската федерация. Очевидно тази технология работи и се комерсиализира. Тя се приложи в такива скални формации, в каквито никога не се е очаквало да се добива отново газ и нефт. Може да се използва този опит, поне за да се проучи какъв е потенциалът. Най-малкото това би било още една тема за преговори с други доставчици“.

Газовата тема се преекспонира в предизборната кампания,  категоричен е той. Възможностите за конвенционален добив, спирани през годините, са първите стъпки, през които трябва да се поеме за местно ниво, смята ученият. Относно възможността за нови разговори с „Газпром“, той смята, че договорености с доставчик, който е нарушил договора си, трябва да се да се правят „с едно на ум“:

„Ако има въобще някакви доставки на руски газ, според мен те трябва да са свръх на това, което е необходимо на България и да служат за запълване хранилището или за последваща препродажба, но трябва да се положат максимални усилия за доставка на газ извън това, което традиционно е било получавано от Руската федерация“.

Относно ангажимента за свиване на потреблението на газ с 15%, Георгиев изрази мнение, че „трябва да се анализира буквално за дневен режим какво би било потреблението на газ през зимните месеци и какви биха били източниците от внос или от хранилището“.

Субсидиите у нас и в други страни в Европа са насочени към намаляване на цените и няма как да се използват за инвестиции в алтернативно потребление или енергийна ефективност, подчерта той.

„Очаквам с нетърпение да видя какво точно ще предложи Европейската комисия на 9-ти септември, когато се събира, за да обсъжда тези теми. Каквото и решение да бъде взето, според мен, то няма да даде бърз ефект, от който всички имаме нужда“. 

По публикацията работи: Венцислав Василев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45