Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марчела Абрашева: "Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Дано старите и новите политически елити са си научили урока

Вот 2022: Управляема държава ли е България?

Проф. Ивайло Дичев: Има много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков

Снимка: Ани Петрова

Поради множеството турбуленции процентът на хората, които в последния момент решават за кого да гласуват, расте, затова и кампанията има значение, смята социологът Марчела Абрашева. По думите ѝ заради това, че все още има много хора, които не са се определили, по-точни ще бъдат проучванията, които ще се направят с напредването на предизборната кампания.

Без никакво съмнение инфлацията, цените, цялото пренареждане ще определя много неща, посочи социологът в интервю за БНР.

"В България има исторически наложила се тенденция непрекъснато да се плашим. Цените бяха плашило дори когато не бяха особено високи."

Марчела Абрашева

Относно геополитическата ориентация на страната ни в контекста на предстоящите избори Абрашева отбеляза, че според нея "вдигането на тази тема е опасно и сериозно."

"Демонстрацията в Прага е част от нещо по-голямо, което в някои европейски страни тръгна - има ли начин обществото да се солидаризира и да се опита да пести. Тази тема тук при нас изобщо отсъства. (…) В рамките на по-голямата Европа, която е уязвима, има и остават теми, които ние или поне нашите политици в рамките на тази предизборна кампания не споделят", изтъкна Марчела Абрашева.

"Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Отвъд червените линии, отвъд цялата тази психология на личните отношения, с която непрекъснато се занимаваме, въпросът стои така – дали старите политически елити и новите политически елити са научили своите уроци от последната година. А то е, че каквото е да е съотношението на силите, постарому не може да се продължава. Както и някой, който има много добри вероятно намерения и иска изцяло по своя воля по нов начин да преподреди всичко за 6 месеца - също не е възможна стратегия. Все още се усеща в изявите на всички тази идея – ако сме с 2% повече или с 5 депутата повече, ние ще можем да наложим изцяло нашия модел."

Ивайло Дичев

Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев началото на предизборната кампания е отчетливо.

"Кампанията започва доста яростно. Тон за това дава служебното правителство, което се включи в тази кампания с нечуваната атака срещу предишната коалиция. Всички се чудим какво точно иска президентът Радев – дали си прави свой проект, ляво-националистически, дали някакви руски интереси обслужва, дали си отмъщава лично."

От друга страна според него имаме сериозни политически дилеми – например много ли пари дадохме за социални разходи, ще закъсаме ли след 3 години или обратно – да се стегнем, да пазим финансовата стабилност.

"Зад темата за газа и Русия се крие нещо съвсем друго – протестните партии, протестният блок, който е доста голям в България, виждат в Русия обратното на това, което сме ние в момента. Партии има, които направо призовават да излезем от Европейския съюз", смята проф. Дичев.

"Янев се преживява като Орбан. Той казва – ще реформираме Европейския съюз, ще се противопоставим и т.н. Тоест, още една дилема – дали да чупим, да се противим, да седим в ъгъла, или обратно – да се интегрираме в големия, богат западен свят и заедно с тях да решаваме проблемите. Много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков…"

"Европейското единство за голямо съжаление не е много сигурно. Вътре има най-малкото една страна – Унгария, която не е много ясно на коя страна е. Но Европа е малко постмодерен конструкт, без център, политически. Никой не може да ни наложи на нас или на унгарците някакви неща. Европа е прекрасно място, културно място, но да не разчитаме тя да има някаква политическа воля, за да направи някакви неща. По-скоро атлантическото семейство е движещо", подчерта културният антрополог в предаването "Неделя 150".

Марчела Абрашева и Ивайло Дичев

"Цялата работа в момента при нас като общество е да разберем, че трябва да направим крачка отвъд – запазвайки идеологическите си пристрастия, да позволим на тези партии да взаимодействат."

Влизаме в момент, в който да се замислим "управляема ли е България", обобщи културният антрополог.

Цялото интервю с Марчела Абрашева и проф. Ивайло Дичев слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Савина Спасова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51