Пламен Димитров: И най-близките съюзници на Москва не смятат да признаят анексията, която Путин се кани да обяви

"Дори най-близките съюзници на Москва - малкото, които са останали - не смятат да признават тази териториална промяна, която се кани президентът Путин да обяви в близките часове. Дори и Беларус вероятно няма признае един такъв акт. Можем да очакваме от международната общност, че няма да признае резултатите от тези референдуми, организирани от руските окупационни власти. Т.е. от международна правна гледна точка тези четири области ще продължат да бъдат част от Украйна. Това е повече от сигурно".

Това заяви пред БНР Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

• ЕС осъди "фалшифицирания резултат" от референдумите в Източна Украйна

• Зеленски: Псевдореферендумите за присъединяване към Русия са откровен фарс

• Съветът за сигурност на ООН обсъжда референдумите в Украйна

Според него тези т.нар. референдуми са за вътрешна употреба на Путин, а и хората, които останат да живеят в тези окупирани украински региони, да бъдат въвлечени в руската военно-административна система:

"А и за да стане по-трудно връщането на тези региони под украинска власт, ако приемем, че един ден Украйна успее със сила да си ги върне. Тогава хората в тези четири области ще бъдат или обвинени в колаборационизъм от украинците, или руснаците ще ги изтеглят навътре в територията на Русия".

Анализаторът посочи, че решението на Путин трябва да се тълкува като стъпка към ескалация на конфликта:

"Да даде знак, че смята да вдигне залозите в този конфликт, надявайки се, че отсрещната страна може да се откаже, като видят колко висок е станал залогът. Украйна няма как да се откаже, защото съществуването ѝ е поставено на карта. Може би идеята на Путин е, че западните съюзници, ще започнат по-малко да изпращат оръжие и да подкрепят Украйна. Почти сигурно е, че и в това си намерение Путин няма как да успее. Има декларирана решимост от съюзниците на Украйна да продължат да я подкрепят до победен край във войната".

Прекратяване на войната с преговори между Москва и Киев е абсолютно невъзможно, няма база за това, категорично заяви Димитров и уточни:

"Украинците декларираха, че няма да преговарят докато руската армия не се изтегли от окупираните украински територии".  

Той прогнозира "Украйна да отвърне по някакъв начин на увеличаването на бойната сила на Русия, като и тя проведе допълнителна мобилизация".

• Истина или блъф? Защо ядрените предупреждения на Путин тревожат Запада

• Огнян Минчев: Не е застрашена България от включване във войната. Това е пропаганда на зависими от Кремъл хора

"Предупрежденията за ядрени оръжия ги тълкувам като намек от Русия, че ако бъде притисната до стената и ако не и останат никакви други средства, може да стигне до последната опция - ядреното оръжие. Видяхме, че конвенционалните военни сили на Русия се представят доста слабо в тази война и изобщо не са онова, за което ги смятаха. Единственото, с което все още Москва може да заплашва, е ядреното оръжие. Малко вероятно е да се стигне до това", коментира Пламен Димитров.

По думите му няма пряка военна заплаха за България:

"Не можем да очакваме Русия да нанесе удар на държава от НАТО, тъй като виждаме, че тя не се представя добре на бойното поле и не може да се справи с Украйна, не е логично да поема риск да воюва с НАТО. ... Тази война сигнализира, че Българската армия не е достатъчно модерна и не е достатъчно добре въоръжена. Както и че България, а и другите страни от НАТО ще трябва да инвестират повече, да задели по-голям обществен ресурс за отбраната си".

Според него властовото статукво в Кремъл ще се запази в следващите няколко месеца, защото не се виждат организирани бунтове и масово недоволство в Русия, както не се прогнозира и т.нар. дворцов преврат - Путин да бъде свален от военните или от други прослойки във властта.

Интервюто на Даниела Големинова с Пламен Димитров в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.