Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отбелязваме 100 години от рождението на акад. Румен Цанев - основоположник на молекулярната биология у нас

На днешната дата преди 100 е роден акад. Румен Цанев - български учен и интелектуалец, основател на Института по микробиология на БАН. Изследванията му са свързани с молекулната организация на генетичния апарат. Той полага основите на молекулярната биология в България. Животът му преминава през три периода от българската история – Втората световна война, комунистическото управление и новото време.

От малък проявява сериозен интерес към природата, разказа пред БНР неговата дъщеря Ирина. Учи в Първа мъжка гимназия, където става ясно, че е много даровит. Завършва със специална награда. Родителите му искат да го изпратят в Париж, за да следва медицина, но това не е възможно, защото войната вече е започнала. Записва се в Софийския университе, поясни тя в предавенето "Хоризонт до обед".

Когато завършва медицина, не започва да практикува като лекар, а става асистент на един много известен генетик – Дончо Костов. Научните изследвания в областта на генетиката по време на Съветския съюз обаче са забранени.

„ДНК, хромозоми – те бяха табу по онова време. Първите изследвания бяха върху РНК, защото онези невежи хора мислеха, че няма нищо общо с наследствеността“.

ДНК започва да се изследва чак след 1970 година в Централната биохимична лаборатория.

Академик Румен Цанев работи върху човешкия интерферон – първата защита в човешкия организъм срещу вирусите.

Той има две дъщери – Ирина и Светла. Ирина наследява неговата професия на изследовател и молекулярен биолог. Тя събира стотиците интервюта и научни статии на баща си през годините.

В интервю за вестник „Култура“, предоставено ни от дъщеря му Ирина Цанева, той казва:

„Качествата, а и възможностите на човека са продукт на два фактора: на генома и социалната среда. Геномът определя възможностите на човека, а социалната среда определя дали той ще ги развие и реализира. Дали се унаследява коефициентът на интелигентност е въпрос на вероятност и на шанс. Смятам, че само с интелигентност човек не може да просперира. Ако говорим за творчество, то не е важно колко е интелигентен човек, а какво може да направи. Интелигентността е необходимо, но недостатъчно условие. Нужна е и силна емоционална нагласа, човек да бъде емоционално свързан с това, което иска да направи, да има воля да го постигне. И не на последно място въображение. Айнщайн смята, че творческите му успехи се дължат не на способността му като физик и математик, а на неговото въображение“.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Архитект Донка Колева

Архитект Донка Колева с книга за Велико Търново

Велико Търново стана първият български град, който има писмена летописна история, в която чрез архитектурата се проследява развитието на града. Книгата е съставена и илюстрирана от архитект Донка Колева, която е дългогодишен изследовател на културно-историческото наследства на града, и се издава от сдружението "Велико Търново –..

публикувано на 28.09.25 в 10:50
Българският национален отбор по изкуствен интелект от състезанието в Пекин - 2025 в Министерски съвет

Бронзовите медалисти от олимпиадата по изкуствен интелект в Пекин пред БНР

Поредно постижение за България. 3 бронзови медала от олимпиада по изкуствен интелект донесоха ученици от българския национален отбор. Състезанието беше в Пекин, Китай. Преди дни премиерът Росен Желязков връчи отличията на българските ученици, спечелили медали от международни олимпиади по природни науки през цялата 2025 година.  Общият брой..

публикувано на 27.09.25 в 06:00
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50