За порочния кръг на честите предсрочните избори

Не само България е попаднала в капана на спиралата от предсрочни избори с невъзможност да се сформира устойчиво правителство и да се осигури стабилно управление. 

Яир Лапид изгуби част от подкрепата си след като се обяви за решение с две държави в конфликта с Палестинската автономия и ще му е много трудно да победи основния си опонент - бившият премиер Нетаняху. 

 

72-годишният лидер на партия Ликуд, който е в основата на продължителната политическа криза в Израел, изглежда решен да се завърне триумфално на министър-председателския пост.  Някои дори сравняват предстоящия вот с поредния референдум за Нетаняху, обожаван и почитан с благоговение от поддръжниците си и ненавиждан със същата сила от опонентите си. 

        

"Обещаха промяна, говореха за изцерение, проведоха експеримента си и той се провали," подчерта Нетаняху по време на предизборната си кампания. 

Според социологическите проучвания Ликуд ще е първа партия на изборите, но няма да спечели достатъчно места в Кнесета, за да управлява самостоятелно, и ако Нетаняху не намери съмишленици за коалиция, политическата нестабилност в Израел може да се проточи още дълго. 

Левият кандидат Луис Игнасио Лула да Силва завърши президентския си мандат през 2010 с рекордна популярност, но влезе в затвора с присъда за корупция, което доведе до сериозен отлив на народната любов. Сега Лула поглежда отново към поста с обещание да направи Бразилия по-екологична и отворена към света. Неговите акценти са образованието, културата и науката, защитата на коренното население. Те му спечелиха цели три пункта преднина на първия тур от президентския вот. 

"Във втория тур смятам, че нещата ще са по-цивилизовани и бразилското общество бързо ще разбере разликата между моята кандидатура, която защитава истината и демокрацията, социалната държава и участието на жените и чернокожите бразилци в политикита и другия кандидат, който не обича демокрацията, нито културата, нито книгите и предпочита да говори за оръжия. Човек, който не изпитва жал към глада на 31 милиона души в тази страна."

Настоящият държавен глава Жаир Болсонаро си навлече гнева на медиите и много от чуждестранните партньори на Бразилия след като окачестви пандемията от ковид-19 като "леко грипче" и отхлаби защитните мерки за амазонските дъждовни гори насред глобалната криза с климата. Конгресът и федералните съдии също не успяха напълно да обуздаят диктаторските импулси на Болсонаро.  Настоящият държавен глава често е сравняван и с бившия американски президент Доналд Тръмп заради възгледите си и грубия език. А критиките му към избирателната система, породиха слухове, че в случай на загуба Болсонаро ще откаже да признае резултатите от изборите и да напусне поста, както стори американският му колега преди две години. 

Защо следващият президент на Бразилия е толкова важен не само за страната и региона, но и за целия свят, обяснява Марта Ехечи,професор от университета на Сао Паоло. 

Идването на власт на крайно-десните несъмнено ще доведе до промяна в курса на италианската политика, смята Лука Томини, политолог от Свободния универститет на Брюксел. 

За Лейла Талани, директор на италианския център към Кингс колидж в Лондон, управлението на Джорджа Мелони поражда притеснения в Европа. Прогнозата на експерта е, че Италия вече няма да е сред водещите сили в ЕС, а ще е свободен електрон, повече взимаща, отколкото допринасяща за общността.