Родената във Видин Шарлота Франсез е на 90 години и живее в Израел

Тя е красива, елегантна и надарена с таланти като хубав глас и прекрасно умение да танцува

публикувано на 13.10.22 в 13:50

Шарлота Франсез

Снимка: личен архив

Интервю на Феня Декало в предаването ''По първи петли''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всекиму е дадено да бъде млад и красив, но на малцина да остареят достойно. Както са казали може да остарееш като цървул или като катедрала. Това се били част от мотивите на тези, които организират в Израел конкурс за красота, но за дами над 90 години. Критериите са не само да са остроумни, елегантни и мъдри, но да са запазили радостта от живота и да помнят историята на своя род и да са в сравнително добро физическо и приемливо метално състояние. В началото това е било състезание между оцелелите от Холокоста, но сега тези, които помнят тези страшни събития в Европа са били на 14 години в края им, а и има много достойни жени, участвали в претворяването на пустинята в градини, воювали за възстановяването на своето Отечество (защото в Израел и девойките биват мобилизирани и дори може да се окаже, че жената в едно семейство има по-сериозен боен опит от мъжа) или са дошли от други държави, където също не е било леко.

Кореспондентът на БНР в Израел Феня Декало беше поканена преди три години на 90-тия рожден ден на леля Шарлота Франсез. Организираха го като изненада. В Израел наричат тази възраст героична, но в момента, когато изрекоха тази дума, тя се засегна. Малкото кавалери в пенсионерския клуб, който посещава всеки ден, знаеха само за 70 от нейните лазарници. Повечето са младежи пред нея. Но само по възраст! Толкова красива, елегантна и надарена с таланти като хубав глас и прекрасно умение да танцува, тя продължава да е обект на въздишките им. И собствената ни баба си признаваше само 70 от годините си. Казваше, че останалите ги е оставала на съхранение в банката и всяка година получава като лихви още една година.

Леля Шарлота е родена във Видин и през целия си живот с гордост обяснява, че е „българка“ и пояснява, че е ,макар и далечна, роднина на Жул Паскин и Стефан Цвайк. От детските си години край Дунав си спомня разходките с двете си приятелки, които са махали жълтите звезди и и са скитали по самия бряг. Там обаче веднаж са видели шлепове с румънски, а може би и украински, евреи. Те са им махали и са молели за вода и хляб, но немски войници са стреляли по всеки, който се е опитал с плуване да им занесе провизии.

В спомените ѝ е преселението в Израел. Още на пристанището я предупредили, че е на възраст за призоваване в армията. Решила набързо да се омъжи. Намерили ѝ мъж с няколко години по-млад от нея, висок и строен. Имал и интересна работа- шлифовал диаманти. До смъртта му преди няколко години, живееха в хармония. Имат две дъщери, шест внуци и вече 12 правнука.

"Отивам на фризьор, имам хубави дрехи Винаги като идват някои гости ме карат да пея".

Става въпрос за състезател от отбора „Челси“, който като посланик на добра воля посещава пенсионерски клубове по света и танцува с техни членове. Правят и снимки. Първата- ще получи награда. Нейната снимка също е изпратена, но тя мисли ,че ще е на второ или трето място и наградата ще й убегне.

Наистина винаги е била елегантна, при това семейството не винаги е разполагало с много пари. В диамантената индустрия е имало доста кризи. Тогава и тя е работела от сутрин до вечер- най-напред като касиерка в супермаркет, а после като чиновничка. Намирала е време да обикаля магазините и знаела къде какви промоции предстоят. Домашното обзавеждане купили на вноски. Винаги е била елегантна, въпреки че все живеела на кредит.

Само веднъж се облякла точно както тя си иска. От мястото, на което работил съпругът на сестра ѝ имало карти за почивна станция. Той купувал 4 карти и двете семейства пътували с неговата кола към планински Галил. Но веднъж, куфарът, където били нейните дрехи се изплъзнал от въжетата, с които бил закачан на покрива и пропаднал. В началото плакала, но сестра ѝ накарала съпруга си( виновният за лошото закрепвана на куфара) да плати пазаруването на нови дрехи. Отбили се в Хайфа и напазарували такова облекло и обувки, каквито не била и сънувала. След това дълго ги показвала на колежки и приятелки. И загубилите се били красиви, но новите били маркови.

"Спомням си, че прекарахме добре живота си с Мони. Имаме внуци, деца - това е радост".

Всеки четвъртък(и до ден днешен) леля Шарлота ходи на фризьор. В петък посреща всеки, който иска да се срещне или да поговори с нея на запазена маса в кафенето на един от централните МОЛ-ове на Нетаня. Освен кафето, с което черпи гостите си, тя отваря и кутия домашно приготвени сладкиши.

Ритуал е било в петък съпруга ѝ да измие пода на целия апартамент, тя да направи различни сладкиши за гостите си и за закуска за цялата седмица. В тяхната къща се е ядяло малко. Наблягали на салата и хапвали най-много по половин филийка намазана с нещо или с малко салам на закуска, обед и вечеря. На обед - задължително супа и по един плод. Вечерята била най-ограничена. Така и двама със съпруга ѝ, без да ходят на фитнес, запазили елегантните си фигури. Традицията се спазва и сега.

Освен, че ходи на пенсионерския клуб, на леля Шарлота ѝ се полага, платена от отчисленията на пенсията ѝ, санитарка - помагачка в доминиканската работа и в грижите за външността ѝ. Но не винаги е подходяща. Сега леля Шарлота е със счупена на три места раменна кост. Въпреки че обикновено до сладкарницата в МОЛ-а се стига с асансьор, санитарката я придумала да се качат с ексалатора. Паднала, повличайки и помощничката. Надява се до пролетта, до конкурса, костта не само да заздравее, но и да си движи свободно ръката.

Повече можете да чуете.

По публикацията работи: Радостина Билярска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!