Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Анастасов: Путин продължава да разделя Запада по най-слабите звена. България е в тази позиция

Орбан и Ердоган са изкушени от двойна игра. Ердоган се опитва да вади кестени от всички огнища, смята анализаторът

Христо Анастасов
Снимка: libertarium.net

Още е рано за готовност за мир от страна на Москва. Москва е в своята логика на войната.

Това каза в интервю за БНР международният анализатор Христо Анастасов.

Анастасов смята, че Путин продължава политиката за разделяне на Запада "по най-слабите звена, които могат да бъдат разделителни".

"Русия търси слабото място в това, което тя гледа като врага за разрушаване, целия Запад и особено ЕС. Ние, уви, сме се поставили в позиция на слабо звено насреща ѝ – с колебливото си отношение, с реакциите си", посочи Анастасов относно намесването на името на България в разследването за таката срещу Кримския мост.

"В случая с Ердоган, както и в случая с Орбан – това са играчи, които не са съвсем в модела на демократичната държава и правовия ред и които са изкушени от това да играят двойна игра. Путин се възползва максимално от това. Точно така трябва да разбираме и това невероятно предложение "Турски поток" да се превърне в единствения път на руския газ към Европа", коментира Христо Анастасов в предаването "Преди всички".

"Играта е сложна. Ердоган се опитва да вади кестени от всички огнища. Играе определено двойна игра и този тип игра му се получава само благодарение на това, че има огромна страна с огромна армия", допълни анализаторът.

Относно гласуването в ООН на резолюция, осъждаща анексирането на четири украински области от Русия, Анастасов отбеляза:

"Много от различните бананови републики и различни режими, които има в Общото събрание на ООН, някои се чувстваха много комфортно с това да има война, която е чиста агресия от страна на един силен играч – много изкушаващо за една промяна на световния ред, в който досегашните силни няма да са силни, не гледат толкова спокойно, особено по-малките от тях, на тоталното сриване и подмяна на този ред, заявено от Русия със заявената от нея анексия на една пета от украинската територия. Това вече е друг филм. Особено малките страни не могат да не са осъзнали, че досегашният им флирт, на някои от тях, с Русия и всичко, което е антиевропейско и антиамериканско, може да им струва много скъпо в следващия момент, когато по-големите им съседи видят успешна анексия на територии на малки и средни страни. Всеки си представя в бъдеще време."

По думите му забраната за промяна на границите крепи световния ред.

В анализа си Христо Анастасов подчерта още, че "онова, което нашата страна успя да надроби през последните 20 години - хем сме в клуба, към който принадлежим, хем сме посредник между тях и нещо друго, този филм не е уникален за България".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04