"Културни войни" с Владислав Апостолов: Холивуд като септична яма с брокат

Малко неща са по-грозни от съвременен Холивуд. Тази септична яма, поръсена с брокат, не познава морално дъно, което да не успее да изкопае допълнително. Основен пропаганден ръкав на управляващата САЩ Демократическа партия, филмовият бизнес оперира като машина за метафорични мокри поръчки на режима. Властващата корпоративно-медийна класа набелязва мишена, а Холивуд създава подходящ визуален разказ, който да я порази и превърне в символ я на злото, я на нисък социален статус, я на всевъзможни расизми, сексизми, хомофобии и трансфобии...

Мишената може да е човек, събитие, движение, явление... Най-актуалната цел на смаленото до прост политически израстък мейнстрийм кино е Джордан Питърсън. Канадският философ, клиничен психолог и автор на световни бестселъри е особено неудобен за режима на постмодерния прогресивистки порив за пращане на цивилизационните, носещи колони в небитието.

Питърсън стана световно разпознаваем и продаваем мислител с критиките си срещу либералната културна революция, масовата расова психоза и джендър идеологията. Той вдъхнови милиони хора по целия свят да поемат отговорност за собствените си животи, да посрещнат трагичните измерения на съществуването без страх от невротичен колапс и най-стилизирано казано – да изчистят стаите си. Тази реплика-призив се превърна в запазена марка на Питърсън.

Има изобилие от негови читатели и слушатели – предимно млади мъже – които свидетелстват как са се измъкнали от плаващите пясъци на порока, пристрастяването и депресията, благодарение на лекциите на Джордан Питърсън. Разкази от първо лице на младежи, които са били пред самоубийство, но след лекциите и книгите на канадеца днес опитват да подредят съществуването си, и да се превърнат в отговорни и пълноценни личности.

Самият Питърсън в никакъв случай не е съвършен митологичен герой и сам може да говори с часове за недостатъците и проблемите си. Но е направил повече от почти всеки днешен автор и публичен интелектуалец за изваждането на личната отговорност, работната етика и свободата като централни основания на смисленото съществуване.

И как Холивуд реагира на всичко това? Реши да го превърне във филмов злодей. Буквално. Преди броени дни в кината по света и в страната тръгна откровено идиотския, но престижен студиен продукт на екстремната феминистка и известна актриса, станала режисьорка - Оливия Уайлд, озаглавен „Не се тревожи, скъпа“.

В този нелеп психологически трилър Крис Пайн играе мрачна фигура на манипулатор, вдъхновяващ объркани и лесно впечатляващи се младежи да вършат чудовищни неща. Описван като „кралят на побърканите девствени мъже“, този образ бе официално обявен и рекламиран като директна препратка към Джордан Питърсън. Това са думите на самата създателка на скъпото екранно недоразумение – Оливия Уайлд.

Активистката каза, че се била „вдъхновила“ от Питърсън за своя злодей. Но пропастта между реалността и филмовия образ е прекалено драматична, дори за този хъб на хиперболата Холивуд. Тук говорим вече за гнусна клевета, за драстично изкривяване и измисляне, недостойно дори за бившия харем на Харви Уайнстийн.

Безброй млади мъже поемат отговорност, излизат от депресия и публично благодарят на Джордан Питърсън. Нито един инцидент или съмнителна случка не могат да бъдат свързани с името и дейността му. Той посвещава кариерата си на битка с тиранията, отровните идеологии и ограничаването на свободата. И Холивуд го превръща в гнусен злодей на долнопробен, но скъп трилър.

А преди време звездата на основния орган на либералния режим The Atlantic, Танехиси Коутс написа комикс, в който чудовищният злодей нацист също беше „директно вдъхновен“ от Питърсън по собственото и богато отразено от медиите „признание“ на автора.

Ясно е, че става въпрос за кампания по унищожението на репутацията и кариерата на публична фигура, позволила си успешно и ефективно да критикува господстващия, и официално одобрен разказ за света. Хубавото е, че тези корпоративни продукти на стерилно масово развлечение са откровен боклук. И повечето хора хубаво се присмяха на опитите за „зануляване“ на Питърсън. Политиката винаги е била част от киното. Днес киното е част от политиката и то от една конкретна, доминираща, но толкова токсична форма на политическа пропаганда. Художественият резултат от подобно преображение е потресаващо жалък, ала индустриално масов. Съзираме го навсякъде – почти всеки нов филм, сериал, клип, реклама... Всяка единица визуално съдържание носи едни и същи политически белези.

Великата илюзия, фабриката за мечти, някогашната магия от светлина и сянка днес е зловещо заразена с вируса на безпрецедентен конформизъм, който на всичкото отгоре клечи върху колекция от лъжи. Дали е смъртоносно, предстои да разберем. Но симптомите са си сериозни.