Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Едва около 700 от 26 000 деца със специални потребности ползват ерготерапия

Ерготерапията подготвя децата със СОП за реални препятствия в живота и училищната среда

У нас все още няма достатъчно ерготерапевти, а училищата не ги разпознават като педагогически специалисти

Снимка: БГНЕС

Въвеждането на ерготерапията като масова практика в системата на образованието ще осигури равен достъп до образование на деца със специални потребности в общообразователните училища.

Това каза в интервю за БНР Калоян Дамянов, директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование София-град.

"Ерготерапията дава този инструмент, който позволява това да се случи, като се адаптира общообразователната среда, включително като се променят методите на преподаване."

Ерготерапията у нас се реализира благодарение на регионалните центрове за приобщаващо образование и техните програми.

В София има три зали за ерготерапия. Там ерготерапевтите подготвят децата за трудностите, които биха срещнали в класната стая в резултат на техните специални образователни потребности. Работи се както индивидуално, така и на следващ етап в по-малки групи.

Ерготерапията включва както физически упражнения, така и дейности, насочени към ежедневието. Една от основните ѝ цели е да подготви децата и младежите за справяне със самостоятелния живот и препятствията и затрудненията в него, поясни Дамянов в предаването "Преди всички".

"В изкуствена среда създаваме тези потенциални трудности, за да може децата, когато ги срещнат в реалния живот, да се справят много по-добре."

"Това са все препятствия, които за един обикновен човек изглеждат много лесни, но за тези деца представляват истинско предизвикателство и реална бариера да развият негативно отношение към ходенето на училище, защото там се срещат всеки ден с такива бариери."

Център за деца с увреждания в Дебелец   Снимка: Здравка Маслянкова

В страната все още няма достатъчно ерготерапевти. Основно те работят в регионалните центрове или в частни практики, което ограничава достъпа до услугите им.

Училищата не ги разпознават като педагогически специалисти и не ги назначават, но Наредбата за приобщаващо образование вече дава такава възможност, уточни Калоян Дамянов.

Около 26 000 са децата със СОП у нас, а едва около 700 получават помощ чрез ерготерапия.

"Това е абсолютно недостатъчно."

Ерготерапията набира популярност в практиките за работа с деца с аутизъм, допълни специалистът.

"И оттам се повиши интересът на младите специалисти, които завършват специална педагогика или кинезитерапия, за да преминават и в сферите на ерготерапията."

В последните години се повишава и интересът към дейността на ресурсните учители, отчита Калоян Дамянов. По думите му в София вече почти не се усеща липсата им.

Много по-изявена е липсата на логопеди, подчерта той.

"Училищните директори все още не назначават достатъчно логопеди. Повече наблягат на психолозите. За логопед е пожелание и затова много от тях се опитват да спестят тези усилия."

Днес се провежда кръгла маса на тема "Ерготерапия в приобщаващото образование".

Повече по темата чуйте от интервюто в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12