Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Ние продаваме оръжие, срамното е, че не подаряваме"

Проф. Димитър Вацов: Срамно сме закъснели с даване на военна помощ на Украйна

"Опорка на Кремъл е, че предоставянето на оръжие на Украйна би ни въвлякло във войната"

Проф. Димитър Вацов
Снимка: "Денят" с Веселин Дремджиев

"България безусловно трябва да предостави военна помощ на Украйна. Известно е, че само две държави в ЕС - България и Унгария - не са предоставили. Закъснели сме дори и малко срамно сме закъснели. Според Устава на ООН военна помощ за държава, нападната от друга държава, е нещо напълно легитимно и следва да се даде.  Това е морален, а и политически, и юридически императив. Една от големите опорки, които се въртят в българското публично пространство, руска опорка - на Кремъл, е, че предоставянето на военна помощ на Украйна би ни въвлякло във войната. Това е напълно невярно и според документите на международното право. Русия е агресор и предоставянето на военна помощ на жертвата в никакъв случай не може да се смята за съучастничество във войната".

Това заяви пред БНР социологът проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ.

По думите на проф. Вацов проектите на ГЕРБ-СДС и на "Демократична България" за даване на оръжие на Украйна са "значително балансирани и много си приличат":

"И двата проекта предполагат, че ще бъде предоставена такава военна помощ, която ще позволи загубените военни способности да бъдат в близко бъдеще компенсирани. Това е балансираното решение. ... Ние продаваме оръжие, срамното е, че не подаряваме".

Според него "би било изключително учудващо, ако ГЕРБ и ДБ не успеят да постигнат компромисен текст":

"Очаквам "Продължаваме промяната" да ги подкрепят. Не постигането на съгласие върху такъв документ би показало пълната яловост на Народното събрание. Тези предложения предполагат, че правителството трябва да изпълни решението. Т.е. през изпълнението може да се играе и очаквам служебният кабинет, ако остане на власт, да даде минималното".

Проф. Димитър Вацов беше категоричен, че решението на НС за даване на военна помощ на Украйна би било от изключително символна важност.

Социологът посочи и друга често цитирана опорка на Кремъл - че войната на Русия срещу Украйна е реакция на войната, която Западът отдавна води срещу Русия:

"Това е една митологична опорка, която няма никакво реално потвърждение в действителността. Няколко са институционалните актьори в България, които въртят тази руска опорка. Това са президентът Румен Радев, "Възраждане" и БСП. Въртенето на тази опорка им две логики. Едната е - директна подкрепа на Русия, а другата - приклякане на проруския електорат".

Интервюто на Георги Марков с проф. Димитър Вацов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Чернева

Весела Чернева: Европейците все повече разбират, че войната в Украйна е за Европа

" Европейците все повече разбират, че това е една война за Европа, една война, в която Европа трябва да спечели, а не просто да не оставят Украйна да загуби ".  Това заяви пред БНР Весела Чернева - зам.-директор на Европейския съвет за външна политика.  "Фрагментирането на Запада е голям въпрос. За пълно фрагментиране не може да става дума на..

публикувано на 21.06.25 в 12:11
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Иран има интерес от война на изтощението

На този етап Израел има само тактическо предимство. Говорим обаче за стратегическа дълбочина на една държава - във военния компонент трябва да се включат и други измерения:  численост на населението, брой войски – тук Иран има превъзходство. Израел има стратегически съюзници, готови да помогнат. Иран остана без съюзници – дори Русия говори..

публикувано на 21.06.25 в 10:00

Змиеловецът Владо Русев предупреди: Змиите често се пренасят с багаж!

Нашите водни змии не само че не са отровни, но и не хапят. Това увери пред БНР общинският змиеловец  Владо Русев. Той работи за община Харманли и се отзовава на такива сигнали.  Той подчерта, че често змии се пренасят с багаж, когато хората се прибират от друго място - от село или риболов например.    По думите му змиите по принцип излизат..

публикувано на 20.06.25 в 19:21

Добромир Бориславов: Голямо предизвикателство ще е да се хване избягалият хищник

Ще бъде доста сериозно предизвикателство да бъде открито такова животно. Това заяви пред БНР директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов, след като днес от полицията съобщиха, че хищник от семейство котки – пума, пантера или ягуар, се издирва в Шуменското плато. Местността остава блокирана, като полицаи следят за това там да не се..

публикувано на 20.06.25 в 18:21
Разрушената сграда на иранската държавна телевизия (IRIB) в Техеран, пострадала от израелски ракетен удар, 19.06.2025 г.

Проф. Йозден Октав: Конфликтът между Иран и Израел ще се отрази на войната между Русия и Украйна

Войната между Иран и Израел вече надхвърля границите на Близкия изток и може да се отрази дори на конфликта между Русия и Украйна. Това заяви в интервю за БНР професор Йозден Зейнеп Октав, специалист по международни отношения и член на комитета по сигурност и външна политика към президентството на Турция. Още за позицията на Анкара и за това дали..

публикувано на 20.06.25 в 08:30

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, сочи изследване

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, особено за децата. Това сочат данните на ново проучване, което обхваща ЕС, Великобритания и Норвегия и е първото, което анализира височината на капаците на автомобилите.  В последните 10 години автомобилните производители залагат много агресивно на кампании за промоция на все по-високи..

публикувано на 18.06.25 в 11:13
Богомил Николов и Григор Сарийски

Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

" Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната , като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37..

публикувано на 18.06.25 в 09:16