Мащабно изследване, озаглавено „И българските евреи бяха спасени..." – История на знанията за Холокоста в България“ дава нов поглед върху историческите събития. Автор е Надеж Рагару, а изданието вече има и превод на български, представен от „Критика и хуманизъм“. То се появява в навечерието на 84-тата годишнина от Кристалната нощ – един от символите на антиеврейските погроми в Германия и Австрия.
Този труд на Надеж Рагару е незаобиколим, обясни пред БНР Румен Аврамов, който е икономист и историк, автор на книги с подобна тематика.
„Става дума за изключително висок стандарт на анализ. Книгата се вписва и е връх в една дълга поредица от външни погледи към българската историята на евреите под българско управление по време на Втората световна война“.
Рагару е професор по политически науки в "Сианс по" – един от водещите университети в Париж, разказа Аврамов в предаването „Хоризонт до обед“.
„От 2010 година тя съсредоточава интереса си върху темата. Погледът отвън върху събитията може да бъде по-обективен, особено за този сюжет от историята ни, който има не само сенки, но и черни страни, като депортацията на евреите от т.нар. освободени земи. Бялата страна е, че евреите в старите предели оцеляват, благодарение на ефективната намеса на шепа българи".
Авторката превъзходно познава фактите, но те не са предмет на нейната книга, поясни Аврамов.
"Тя се интересува от историческите версии за събитията, започнали да възникват непосредствено след тях. По точното наблюдение на Рагару, когато говорим за Холокоста, винагиго ворим за нещо друго, защото тези версии се вплитат в тълкуването на други исторически сюжети".
Историкът коментира и гледната точка на Рагару към доминиращия разказ за спасяването на българските евреи.
"Тя показва, че матрицата на разказа за спасяването им от българския народ е зададена още през 1945 година в хода на делото срещу антисемитите, водено от VII състав на Народния съд.
Интерпретацията тогавасе насочва към абстрактната роля на народа, воден от Българската комунистическа партия. По-фините анализи след 1989 г. вече се фокусират върху действията на конкретни лица като Димитър Пешев, Петко Стайнов, Никола Мушанов… По-малко известни или напълно в сянка остават негативните герои в тази история. А това са политици и служители в държавната машина, които организират депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пирот. Днес множествонелепи версии продължават да прехвърлят отговорността за нея изцяло върху Германия. За едно неуверено в себе си общество, експонирането единствено на спасението е силно привлекателно, тъй като представя народакато изначално толерантен и хуманен".
След 1989 година започват опити за величаене на ролята на монарха- цар Борис III и за преувеличаване на ролята му в спасяването на българските евреи, уточни историкът.
"Тя не е доказана, докато без съмнение той е дал съгласието си за депортациите от окупираните територии. През последните тридесет години има развитие в гледните точки по темата, за което импулси идват отново отвън. Това да изпъкне фигурата на Димитър Пешев например се дължи до голяма степен на Габриеле Нисим и на Цветан Тодоров, които са автори на книги за българския политик.
Забележителният труд на Надеж Рагару ни дава една новаторска, по-смислена и рационална цялостна картина по проблема, убеден е Румен Аврамов.
Цялото интервю на Ирина Недева с Румен Аврамов може да чуете в звуковия файл.
Служебното ръководство на здравното министерство е обещало да осигури средства за увеличение на заплатите в кръвните центрове и държавните психиатрични болници. Това съобщи Красимир Митов от синдикат "Защита" след среща с министър Галя Кондева. По думите му отпуснатият през април ресурс от 13 милиона лева за спешните центрове е изцяло разпределен. От..
Комисията за финансов надзор (КФН) призова обществото да използва застрахователните си права. Призивът идва на фона на опустошителните градушки и наводненията в някои населени места. От регулатора припомнят, че застрахованите лица трябва "проактивно" да потърсят компаниите, при които са си направили полици и да ги информират писмено за нанесените щети...
Главната инспекция по труда препоръча на работодателите да съобразят режима на работа с очакваните опасни горещини. При работа на закрито през летни месеци температурата трябва да е между 18 и 25 градуса, в зависимост от типа работа, като максимално допустимата е 28°C. При определени изключения и при много висока температура навън в помещенията за..
Нов модел на учебните програми в училище ще има от тази есен, а медийната грамотност сред подрастващите ще бъде заложена като основополагаща и ключова. Това съобщи в интервю пред БНР зам.-министърът на образованието Наталия Митева. В новия проект за медийната грамотност на младежи и ученици БНР е партньор на МОН. "Всяка инициатива,..
Да не бъде маргинализирана българската външна политика от следващото правителство . Това пожелание изказа пред БНР журналистът Любчо Нешков, собственик на агенция БГНЕС. Според сближаването между България и Република Северна Македония е неизбежно : " Не е историята проблем между двете страни , както искат да го внушат. Ние не се занимаваме с..
Срещата с "Има такъв народ" премина в конструктивен дух, разговаряхме по конкретните политики в нашата управленска програма, заяви Деница Сачева от ГЕРБ-СДС след срещата с ИТН. Оставихме вратата отворена да продължим нашите разговори конкретно по политики, заяви Сачева. Тя посочи, че разговори по състав и структура на правителство не са..
Електроразпределителните дружества ще могат да обновят системите си само чрез промяна в тарифите на тока или чрез европейски фондове за модернизация. Около това мнение се обединиха представителите на компаниите на дискусия, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Карел Крал от "Електрохолд" обясни, че в момента българските цени на..
С контактьорски групи на мен ми е обидно да си говоря, не знам на другите как не им е обидно. Борисов е човекът лидер и него искам да изслушам...
Партиите няма да отидат на още едни избори, защото няма какво да предложат, прогнозира журналистът Мартин Карбовски в интервю пред БНР. "Не..
Не съм мислила дали да се кандидатирам за лидер на "Да, България". Аз съм човек, който може да говори с всички . Това каза пред БНР Мануела Малеева от..