Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европа вече ще има сателити от ново поколение за по-добро прогнозиране на времето

Метеоролозите ще могат да следят по-прецизно скоростта на опасните атмосферни явления

Снимката е илюстративна
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейската космическа агенция (ЕКАизстрелва днес първия от няколко спътника за прогнозиране на времето. Спътниците са част от третото поколение технологии, което се очаква да подпомогне по-точното прогнозиране на времето.

Първото поколение сателити за наблюдение на времето е от 1977-ма година, а от 20 години не е имало подмяна на второто поколение сателити, които сега се използват за прогнозиране на времето.

Затова не само ЕКА и "ЕЮМЕТСАТ" - Европейска междуправителствена спътникова организация за мониторинг на времето, климата и околната среда, отдават голямо значение на днешния старт.

Директорът на европейската метеоорганизация Фил Еванс уточнява, че цената на проекта - над 1 милиард и 400 милиона евро, е споделена между членовете на двете организации.

Тази цена обаче е малка в сравнение със стотици милиарди, които непредвидените метеорологични явления създават.  

"По-прецизни наблюдения на времето от Космоса са абсолютно наложителни, за да имаме по-добри прогнози за времето и по-лесно да посрещаме възможните негативни последици. Заедно с Европейската космическа агенция, бизнеса и страните членки работихме заедно, за да подобрим системата. Това е възможно най-всеобхватната и сложна система от сателити, които ще изстреляме. Системата ще ни позволи да следим развитието на бързоразвиващи се опасни метеорологични явления. Ще имаме около 50 пъти по-детайлни изображения и повече данни. Системата от геостационарни сателити засега сесъстои от два за изображения и трети за измервания на "дълбочината" на атмосферата. И така ще имаме четириизмерна картина на атмосферните явления. Един от сателитите ще наблюдава цялото земно кълбо. Вторият – континента Европа, но на него ще бъде и радарът за светкавици, а това е важно за авиацията."  

До 2026 година ще бъдат изстреляни трите сателита.

Сателитът, който сега ще бъде пуснат в орбита, ще снима Земята на всеки 10 минути (срещу 15 минути за предишното поколение) и включва бърз режим, способен да предоставя изображения на Европа на всеки две и половина минути.

С пространствена разделителна способност от 0,5 до 1 километър сателитът ще подобри надеждността на прогнозите за времето за период от минути до часове. Ще има и детекторни елементи, които ще засичат фотоните и благодарение на алгоритми ще определят дали има светкавици.

Снимка: БГНЕСЕвропейската метеорологична сателитна агенция вече тренира синоптиците в държавите-членки да преминат към използването на данни от нови сателитни мисии. От няколко месеца в Националния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) също го правят.

Андрей Кулишев и Христо Христов получават данни, върху които се обучават, за да може да работят добре, след като сателитът заработи.  

"Това е все едно да ти подарят нов телефон, на който има много нови функции", казва Андрей Кулишев. Ще бъде повишена и резолюцията, отбелязва той.

По думите му американците и японците отдавна имат подобни спътници, а Европа закъснява.

Христо Христов напомня, че повечето данни водят до по-точни модели и  по-точно прогнозиране на времето, както и до появата на нови услуги за прогнозите.  

"С новото поколение вече ще имаме и нови продукти, които тепърва ще се разработват. Информацията, която получаваме, ще е по-полезна."

Метеоролозите ще могат да следят по-прецизно скоростта на опасните атмосферни явления, пояснява Казват Андрей Кулиишев.

Според него българинът заслужава по-достоен мониторинг на времето.

Христов, който е ръководител на звено по свръхкраткосрочна прогноза, изтъква още:

"Тук ще имаме много по-начесто и по-богата информация."

Ще се подобри точността на числените модели, а това ще се отрази на прогнозата, посочва специалистът.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Засега нашите специалисти очакват с интерес изстрелването на първия от 6-те сателита, което ще промени и работата им занапред. Тази промяна обаче ще се случи най-рано след година, когато ще бъде реалният старт на подаването на данните и тяхното използване за прогнозиране.

Иначе първият сателит вече е във Куру, Френска Гвиана, откъдето ще бъде изстрелян днес. Имало малко проблеми с транспортирането му до там. От ЕКА не успели да намерят свободен самолет "Антонов", затова използвали кораб. Но Пол Блайт, мениджър на програмата за сателитите от страна на ЕКА подчертава, че процесът за изстрелването на първия сателит вече е към края си. 

"В края сме на кампания по изстрелването. Това ни отне 8 или 9 седмици. Проверени са всички системи на сателита. Действията по зареждането на сателита отнеха две седмици. Той вече е в Куру, Френска Гвиана, откъдето ще бъде изстрелян с ракетата "Ариана" 5. Първата кампания премина много добре и това е благодарение на тясното сътрудничество между различните екипи, които работят усилено, за да свършат работата.Сега, когато MTG-I1 е безопасно прибранв ракетата, следващата стъпка е генералната репетиция за изстрелване, където ще практикуваме обратното броене, включително действителната последователност на включване на сателита, което отнема около три часа. Когато развиваме технологиите, има и изненади. Това е нормален процес, когато натискаш до край възможностите на технологията. Така се случи с технологията за покриване на оптиката. Имахме и предизвикателства с детекторите. Това увеличи с 20% сумата на Европейската космическа агенция по договорите с компаниите. Но погледнато глобално, със сателита получаваме доста добра себестойност на инвестицията за следващите 20 години."  

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Яна Алексиева

Яна Алексиева: Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум

" Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум , наука, доказателства и най-вече близко до и с мисъл за децата". Това обясни пред БНР Яна Алексиева от Асоциация "Родители", която застава зад една петиция срещу въвеждането на предмета "Религия" като задължителен в корпуса на средното образование: "Привидно имаше много..

публикувано на 10.09.25 в 13:24
Протест на студенти в Румъния

Граждански активни ли са младите в Румъния?

"Когато видях резултатите от Евробарометър, че младите румънци са най-граждански активни в Европейския съюз, първо се усмихнах иронично ". Това коментира пред БНР румънската активистка Андра Мурешан : "От опитите ми в университетите виждам студенти, които мълчат, дори при сериозни злоупотреби . Все пак има изключения. Създадени бяха..

публикувано на 10.09.25 в 12:59
Ева Майдел

Ева Майдел: Няма голям смисъл да създаваме конкурентни европейски дигитални платформи

Тази седмица в Страсбург се провежда първото Пленарно заседание на европейските депутати след лятната ваканция. Една от темите от дневния ред на парламента днес е облагането с данък на големите дигитални платформи. Депутатите от ресорната Комисия по икономически и парични въпроси ще отправят устен въпрос към Европейската комисия за състоянието на..

публикувано на 10.09.25 в 12:20
Стефан Манов

Стефан Манов: Президент с име Льо Пен във Франция не може да има

"Този ден на социален протест във Франция от доста време повишава коментарите и очакванията". Това заяви пред БНР Стефан Манов : "В днешния ден министърът на вътрешните работи мобилизира 80 000 полицейски служители и Жандармерия, за което някои коментатори казват, че е дори повече отколкото по време на Олимпийските игри, но факт е, че към..

публикувано на 10.09.25 в 10:17
Корицата на книгата Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)

Историкът Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)"

Историкът д-р Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)".  "Избрах конкретно тези две дати, защото за мен ефектът, който те постигат върху българското население и на българите като народ в дългосрочен план е приблизително един и същ, за съжаление, тоест ефектът дълготрайно е свързан с унищожаване на..

публикувано на 09.09.25 в 16:29
Адв. Лора Георгиева

Защо АКФ подаде сигнал до Европрокуратурата за разширяването на хранилището в Чирен?

" Още откакто стана ясно, че Европейската прокуратура проверява разширяването на газовото хранилище в Чирен, е ясно, че е допуснато нарушение дотолкова, доколкото "Булгартрансгаз" е одобрил едно изменение във вида на сондажите ". Това коментира пред БНР Лора Георгиева от АКФ: "Става въпрос първо за сондажната част на разширението , тоест з а..

публикувано на 09.09.25 в 15:35

Как върви подготовката на служителите в "Български пощи“ за приемането на еврото?

" По принцип служителите ни не са много, но са добре обучени и пощенската мрежа е достатъчно развита, че да обхваща всички населени места в страната". Това каза пред БНР Пламен Мичев , ръководител на Областна пощенска станция в Благоевград: " Не мисля, че ще има проблем с обслужването на гражданите във връзка с обмяната на левове в евро , тъй като..

публикувано на 09.09.25 в 15:04