Тя е от София, но е завършила "Архитектурна технология и строителен мениджмънт" в датския Олборг. После стажува в Сан Франциско. Мести се в Лондон през 2015 г. и започва работа в компания за спортна архитектура. Три години по-късно вече се занимава с комплексно геометрично и параметрично моделиране в архитектурата.
Такъв е накратко пътят на Елена Петрова до участието в екипа, проектирал един от футуристичните катарски стадиони - "Ахмад бин Али" в Ал Раян.
Иначе Ели не гледа много често футбол, случва ѝ се в приятелска компания. На това първенство проследила мачовете, изиграни на „Ахмад бин Али“. Определя Световното като изключително вълнуващо. Съжалява, че България не се е класирала.
Нейната експертиза като архитектурен технолог обаче я класира сред хората, благодарение на които Световно първенство има.
"Архитектурният технолог е човекът, който се занимава с техническия дизайн на сградите. Архитектът решава за визията, как всичко изглежда. Архитектурният технолог е човекът, който работи успоредно с архитекта, строителния инженер и всички останали участници в строителния процес, и се грижи сградата да изглежда така, както архитектът иска, но и всички технически параметри да са възможни".
Разминаване между желанията на архитекта и съветите на архитектурния технолог винаги има, признава Ели, но ролята на архитектурния технолог е да постигне това, което архитектът иска като го упътва.
В случая с "Ахмад бин Али" работата вървяла много лесно и големи разминавания не е имало. Най-характерното за стадиона е външната му фасада - "шареница от традиционни арабски отпечатъци се преплитат, а самата фасада е осветена с изключително много LED светлини“.
Погледнат отгоре, стадионът прилича на костенурка със стърчащи крачета.
"Ахмад бин Али" е построен на мястото на стар стадион, който е трябвало да се разруши напълно:
"Когато се проектират стадиони за Световното, от ФИФА имат много стриктни изисквания, а съществуващият стадион не ги покриваше, което означаваше, че трябва да се разруши напълно, но, доколкото знам, много голяма част от материалите от стария стадион са използвани в новия".
Идеята за разглобяването - пълно или частично, обединява проектирането и строителството на стадионите. "Научен урок от това, което се случва след Световното в Бразилия или в ЮАР - доста от стадионите там в момента са празни и не се използват. Така че е важно да могат да се разглобят част от седалките. "Ахмад бин Али" има 45 000 седалки, 21 000 са построени на перманентна основа, останалите 24 000 седалки ще бъдат подарени на страни, които имат нужда от нова структура в спорта".
На терен Ели отива през 2017 г. Тогава сградата е на "скелет", построени са само един или два етажа от основната структура.
Първото впечатление от Катар идва с "момента, в който ни взеха с кола от летището - много лъскави сгради, много космополитно и даже кичозно според моя вкус. Има страшно много сгради, страшно много светлини, но след като прекараш малко време, осъзнаваш, че доста от тези сгради са празни, светлините бяха пуснати, за да не изглежда като призрачен град. Това, разбира се, е коментар от 2017 г., предполагам, че нещата са се променили доста оттогава насам. Но първото ми впечатление беше, че изглежда като сцена за театрална постановка".
Един от най-спорните въпроси, свързани със Световното по футбол в Катар, е съдбата на трудовите мигранти, много от които участват в строителството на стадионите и прилежащата инфраструктура, както и на всички останали сгради с различни функции, които изникват сякаш от нищото, за да обслужат Мондиала. Условията на труд и заплащането са мизерни, има загинали и ранени. Броят им варира според данните на различни институции и неправителствени организации. Сигурно е едно - цената на Световното е платена с много пот и кръв съвсем буквално.
Личните впечатления на Ели са само от стадиона, по който работи. Всяка сутрин работниците са получавали инструкции за безопасността си, особено ако работят на по-високи и опасни участъци.
Ели казва, че дори дизайнът на стадиона е съобразен със сигурността. "Винаги имахме едно наум, че се строи при тези условия и от хора, които може би нямат много опит". Прави се необходимото сложността на проекта да не се превърне в сложност на изпълнението, която да доведе до инциденти. "Всеки път, когато проектираме светлини, на които крушките трябва да се сменят на височина над два метра, задължително има платформа, за да се достигат лесно светлините, или моторизирана вишка. Дизайнът доста се промени, особено на външната фасада, защото трябваше да се постави специална платформа, на която човек да може да стъпи и да оправя светлините на фасадата или каквото е необходимо".
Това се следи и от архитекта, и от архитектурния технолог.
В дните, в които Ели е на терен, инциденти няма, въпреки че е горещо – ноемврийските температури са между 35 и 40 градуса. "Много обичам високите температури, а ми беше горещо, не искам да си представям какви са температурите през лятото и какви са условията, при които всички тези работници работят".
Най-критични температурите са именно за работниците. "Всеки стадион има климатично охлаждане и температурата на терена за футболистите трябва да е не повече от 26 градуса".
Колкото по-близо до терена са зрителите, толкова по-ниски са температурите и за тях. Условието за 26-те градуса е непостижимо за всички сектори.
Останалите стадиони Ели гледа дълго като "конкуренти". Но освен своя собствен, харесва и "Лусаил", където ще се изиграе финалният мач. Фасадата на "Лусаил" впечатлява, защото е проектирана с комплексните геометрични и параметрични модели.
За да обясни простичко параметричното моделиране, Ели си сложи с аналогия за готвенето по рецепта например на супа. "Създаваме стъпките и искаме да останат едни и същи, но ако променим продуктите, които ползваме, получаваме различна супа, независимо че начинът, по който правим супата, е един и същ."
А каква архитектурна супа иска да сготви Ели сега?
"Супа, която ще създаде природощадяща архитектура. Това за мен е едно от нещата, на които трябва най-много да се обърне внимание в архитектурата в днешно време".
Проектът, по който Ели работи в момента, е в Ню Йорк. Сграда за новите офиси на световноизвестна банка в сърцето на Манхатън. Влаковите релси за метрото буквално влизат в сградата. Гарата се намира под площта на офисите. Това означава, че основите могат да бъдат само на строго определени места.
Въпреки ограниченията, те трябва да поемат между 57 и 60 етажа. "Колкото по-висока е сградата, толкова по-голяма основа трябва да има. Тези 60 етажа, които трябва да се крепят на изключително малка площ, са много големи инженерни препятствия. Цялата сграда се крепи само на девет опорни точки".
"Друго интересно за този проект е, че се осъществява на площ, върху която е имало съществуваща сграда, но е прекалено стара, за да се реновира, и се взима решение да се събори. Когато се събаря много голяма сграда, се прави планирано с експлозиви, но тъй като сградата се намира в сърцето на Манхатън, на "Парк Авеню", няма как да я взривят по никакъв начин, защото рискът за околните сгради и за трафика е прекалено висок. Затова сградата трябва да се разглоби етаж по етаж".
От старата сграда се запазват всички подземни етажи, тъй като метрорелсите няма как да се разрушат. Материали от разглобената сграда ще се използват за построяването на новата.
Какви още тънкости крият съвременната архитектура и строителство? Чуйте от интервюто с Елена Петрова в звуковия файл.
Снимки: личен архив на Елена Петрова, https://www.fifa.com/, https://bdp.com/, https://www.fosterandpartners.com/, World Cup Qatar 2022
Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..
Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..
На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...
"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...
Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР
Има сериозен проблем с организацията на всички български културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..
Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..
" Да излезем, за да защитим правовата държава и свободните и честни избори " – с тези думи в социалните мрежи гражданска инициатива "Правосъдие за..
Ударихме дъното с тази ситуация , заяви пред БНР политологът Първан Симеонов - създател на социологическа агенция "Мяра". " Каквото и да постанови..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария..