Тя е от София, но е завършила "Архитектурна технология и строителен мениджмънт" в датския Олборг. После стажува в Сан Франциско. Мести се в Лондон през 2015 г. и започва работа в компания за спортна архитектура. Три години по-късно вече се занимава с комплексно геометрично и параметрично моделиране в архитектурата.
Такъв е накратко пътят на Елена Петрова до участието в екипа, проектирал един от футуристичните катарски стадиони - "Ахмад бин Али" в Ал Раян.
Иначе Ели не гледа много често футбол, случва ѝ се в приятелска компания. На това първенство проследила мачовете, изиграни на „Ахмад бин Али“. Определя Световното като изключително вълнуващо. Съжалява, че България не се е класирала.
Нейната експертиза като архитектурен технолог обаче я класира сред хората, благодарение на които Световно първенство има.
"Архитектурният технолог е човекът, който се занимава с техническия дизайн на сградите. Архитектът решава за визията, как всичко изглежда. Архитектурният технолог е човекът, който работи успоредно с архитекта, строителния инженер и всички останали участници в строителния процес, и се грижи сградата да изглежда така, както архитектът иска, но и всички технически параметри да са възможни".
Разминаване между желанията на архитекта и съветите на архитектурния технолог винаги има, признава Ели, но ролята на архитектурния технолог е да постигне това, което архитектът иска като го упътва.
В случая с "Ахмад бин Али" работата вървяла много лесно и големи разминавания не е имало. Най-характерното за стадиона е външната му фасада - "шареница от традиционни арабски отпечатъци се преплитат, а самата фасада е осветена с изключително много LED светлини“.
Погледнат отгоре, стадионът прилича на костенурка със стърчащи крачета.
"Ахмад бин Али" е построен на мястото на стар стадион, който е трябвало да се разруши напълно:
"Когато се проектират стадиони за Световното, от ФИФА имат много стриктни изисквания, а съществуващият стадион не ги покриваше, което означаваше, че трябва да се разруши напълно, но, доколкото знам, много голяма част от материалите от стария стадион са използвани в новия".
Идеята за разглобяването - пълно или частично, обединява проектирането и строителството на стадионите. "Научен урок от това, което се случва след Световното в Бразилия или в ЮАР - доста от стадионите там в момента са празни и не се използват. Така че е важно да могат да се разглобят част от седалките. "Ахмад бин Али" има 45 000 седалки, 21 000 са построени на перманентна основа, останалите 24 000 седалки ще бъдат подарени на страни, които имат нужда от нова структура в спорта".
На терен Ели отива през 2017 г. Тогава сградата е на "скелет", построени са само един или два етажа от основната структура.
Първото впечатление от Катар идва с "момента, в който ни взеха с кола от летището - много лъскави сгради, много космополитно и даже кичозно според моя вкус. Има страшно много сгради, страшно много светлини, но след като прекараш малко време, осъзнаваш, че доста от тези сгради са празни, светлините бяха пуснати, за да не изглежда като призрачен град. Това, разбира се, е коментар от 2017 г., предполагам, че нещата са се променили доста оттогава насам. Но първото ми впечатление беше, че изглежда като сцена за театрална постановка".
Един от най-спорните въпроси, свързани със Световното по футбол в Катар, е съдбата на трудовите мигранти, много от които участват в строителството на стадионите и прилежащата инфраструктура, както и на всички останали сгради с различни функции, които изникват сякаш от нищото, за да обслужат Мондиала. Условията на труд и заплащането са мизерни, има загинали и ранени. Броят им варира според данните на различни институции и неправителствени организации. Сигурно е едно - цената на Световното е платена с много пот и кръв съвсем буквално.
Личните впечатления на Ели са само от стадиона, по който работи. Всяка сутрин работниците са получавали инструкции за безопасността си, особено ако работят на по-високи и опасни участъци.
Ели казва, че дори дизайнът на стадиона е съобразен със сигурността. "Винаги имахме едно наум, че се строи при тези условия и от хора, които може би нямат много опит". Прави се необходимото сложността на проекта да не се превърне в сложност на изпълнението, която да доведе до инциденти. "Всеки път, когато проектираме светлини, на които крушките трябва да се сменят на височина над два метра, задължително има платформа, за да се достигат лесно светлините, или моторизирана вишка. Дизайнът доста се промени, особено на външната фасада, защото трябваше да се постави специална платформа, на която човек да може да стъпи и да оправя светлините на фасадата или каквото е необходимо".
Това се следи и от архитекта, и от архитектурния технолог.
В дните, в които Ели е на терен, инциденти няма, въпреки че е горещо – ноемврийските температури са между 35 и 40 градуса. "Много обичам високите температури, а ми беше горещо, не искам да си представям какви са температурите през лятото и какви са условията, при които всички тези работници работят".
Най-критични температурите са именно за работниците. "Всеки стадион има климатично охлаждане и температурата на терена за футболистите трябва да е не повече от 26 градуса".
Колкото по-близо до терена са зрителите, толкова по-ниски са температурите и за тях. Условието за 26-те градуса е непостижимо за всички сектори.
Останалите стадиони Ели гледа дълго като "конкуренти". Но освен своя собствен, харесва и "Лусаил", където ще се изиграе финалният мач. Фасадата на "Лусаил" впечатлява, защото е проектирана с комплексните геометрични и параметрични модели.
За да обясни простичко параметричното моделиране, Ели си сложи с аналогия за готвенето по рецепта например на супа. "Създаваме стъпките и искаме да останат едни и същи, но ако променим продуктите, които ползваме, получаваме различна супа, независимо че начинът, по който правим супата, е един и същ."
А каква архитектурна супа иска да сготви Ели сега?
"Супа, която ще създаде природощадяща архитектура. Това за мен е едно от нещата, на които трябва най-много да се обърне внимание в архитектурата в днешно време".
Проектът, по който Ели работи в момента, е в Ню Йорк. Сграда за новите офиси на световноизвестна банка в сърцето на Манхатън. Влаковите релси за метрото буквално влизат в сградата. Гарата се намира под площта на офисите. Това означава, че основите могат да бъдат само на строго определени места.
Въпреки ограниченията, те трябва да поемат между 57 и 60 етажа. "Колкото по-висока е сградата, толкова по-голяма основа трябва да има. Тези 60 етажа, които трябва да се крепят на изключително малка площ, са много големи инженерни препятствия. Цялата сграда се крепи само на девет опорни точки".
"Друго интересно за този проект е, че се осъществява на площ, върху която е имало съществуваща сграда, но е прекалено стара, за да се реновира, и се взима решение да се събори. Когато се събаря много голяма сграда, се прави планирано с експлозиви, но тъй като сградата се намира в сърцето на Манхатън, на "Парк Авеню", няма как да я взривят по никакъв начин, защото рискът за околните сгради и за трафика е прекалено висок. Затова сградата трябва да се разглоби етаж по етаж".
От старата сграда се запазват всички подземни етажи, тъй като метрорелсите няма как да се разрушат. Материали от разглобената сграда ще се използват за построяването на новата.
Какви още тънкости крият съвременната архитектура и строителство? Чуйте от интервюто с Елена Петрова в звуковия файл.
Снимки: личен архив на Елена Петрова, https://www.fifa.com/, https://bdp.com/, https://www.fosterandpartners.com/, World Cup Qatar 2022
Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..
Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..
Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език. В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..
Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..
Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..
24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..