Краят на годината е времето, когато поглеждаме назад и правим равносметка. Ето и най-важните акценти от политическия и икономическия живот на страната ни през 2022 -ра:
1. Партии
Посрещнахме годината с ясна четворна коалиция, поела юздите на държавата и обещаваща нов морал и почтеност, както и изчегъртване на статуквото. „Изчегъртваните“ от ГЕРБ се бяха снишили. ДПС чакаха реванш. „Възраждане“ бяха най-малката парламентарна група и никой не ги слагаше в сметките. „Български възход“ все още не се бяха появили на политическата сцена. „Има такъв народ“ се изживяваха като гласа на истината и вътрешна опозиция. Докато Слави Трифонов не обяви в своята телевизия, че излиза от управлението и слага край „на тази коалиция и на тази агония“. Той посочи две причини:
„Македония и фактът, че в държавата вече няма пари“.
Коалицията се разпадна шумно и последваха взаимни обвинения.
Опитите за съставяне на ново правителство със старите коалиционни партньори се провалиха след изтекъл запис от заседание на ДБ, в което Христо Иванов твърде откровено разказваше за разговорите помежду им. Направи впечатление реплика за Антикорупционната комисия, която трябваше да се ръководи от Бойко Рашков.
„Тошко казва: „Ако вие си направите бухалка, ние ще сме в коалицията, която ще управлява тази бухалка“
Стигнахме до избори, които промениха отношенията и съотношението на силите. ПП загубиха и от управляващи се обявиха за „конструктивна опозиция“.
В парламента започнаха непрестанни битки и хартиената бюлетина беше върната. До кабинет на ГЕРБ не се стигна. ПП се превърна в не особено „конструктивна опозиция“ на президента, който не им остана длъжен и ги определи като „шарлатани, откраднали надеждите ни за промяна“.
Опозиция станаха и ДБ. Те преглътнаха отправената от ПП обида за „меки диалогични китки на партньорите им“ и приеха офертата за общи кандидатури на местните избори с тях, „където е възможно“. Изразиха и готовност за включване в кабинет на малцинството с втория мандат. ДБ се оказа в най-желан партньор за коалиции – поканени бяха и от ГЕРБ, които станаха победители на изборите. За това помогна и арестът на Бойко Борисов през март, който се превърна в жертва за привържениците си.
ГЕРБ се опита да пробие изолацията. Спечели председателското място в Народното събрание, но загуби възможността да състави кабинет, начело с проф. Николай Габровски, чиято номинация за министър-председател беше изненадваща.
БСП започна годината като част от промяната, но я завърши отново като статукво, заради позициите си за хартиената бюлетина и срещу изпращането на военна помощ за Украйна. Социалистите, за поредн път, се изправи един срещу друг. Крум Зарков и Явор Божанков се превърнаха от любимци на лидера във врагове. Причина за това станаха реплики като „Русия няма да спечели тази война“, заради които Божанков беше изключен от парламентарната група.
След дълго роенето на лявото, дойде време за обединение. Нинова покани левите обединители да се върнат в партийните редици, но те отказаха. Тя видя в това дългата ръка на вътрешната опозиция.
„Като не можете да управлявате, ще управляваме ние“, заканиха се от ДПС. След вота през октомври движението се отърси от примирението.
„Ние сме призвани да защитаваме демокрацията в България. От Народно събрание на Народно събрание нашият резултат е по-добър“, заяви лидерът им Мустафа Карадайъ.
Самочувствие демонстрираха и от „Възраждане“, които успяха до отчетат най-голям електорален напредък и изпревариха БСП и ДБ по брой депутати. Но и те претърпяха раздели, като тази с Елена Гунчева, която беше съпътствана със скандали. Това не попречи на лидера им -Костадин Костадинов, да заяви ,че вижда „Възраждане“ като управляваща партия.
„Български възход“ се оказаха винаги склонни към диалог.
Развръзката в политическия живот пък се отлага за следващата година.
2. Президент
За Румен Радев годината започна с оптимизъм – с ново правителство и с начало на втори президентски мандат
„България стъпва на нов, оздравителен път“
Президентът обяви, че очаква решаването на кризите и нов начин на управление на държавата -„не бива да бъде през екрана, под масата, телефона или зад кулисите“.
Радев обеща да спазва принципите за законност и справедливост, както и че“ промените са в ход и нищо не може да ги спре“. Освен различието с премиера Петков по отношение на Северна Македония и българското вето върху начало на преговорите с ЕС.
Президентът не одобри и „системното отстраняване на кадрите на служебните правителства, с които реално започна промяната“.
Искри прехвърчаха и след смяната на ръководството на „Булгаргаз“.
Войната на Русия в Украйна усложни още повече политическата обстановка у нас. Президентът застана твърдо против предоставянето на оръжия за Украйна.
„Няма да допусна въвличането на България в този конфликт“
ПП нарече тази позиция на Радев „позорна“.
Противоречия имаше и след като руската компания „Газпром“ спря доставките на синьо гориво за България.
В средата на годината дойде и политическата криза, когато след вот на недоверие, Петков призова Радев „да застане от правилната страна на историята“.
Лидерът на БСП – Корнелия Нинова, заяви, че „на Радев президентската институция му е тясна“.
Лидерът на ГЕРБ – Бойко Борисов, обаче претърпя метаморфоза в отношението към държавния глава. Стигна се дори до обвинения към президента, че напада правителството заедно с ГЕРБ. Радев ги обяви за „абсурдни“.
47-то Народно събрание се самоунищожи. От БСП заявиха ,че „президентът е част от групата, която свали действащото правителство“. Дойдоха и подозренията, че президентът ще взема в новия си служебен кабинет „някои представители на социалистите зад гърба ни“.
Радев назначи служебен кабинет, ръководен от Гълъб Донев, пред който постави задачата „да не допусне въвличане на България във войната“.
Служебният кабинет създаде кризисен щаб за енергетиката. Обявените за уговорените от Кирил Петков 7 танкера с американски втечнен газ за България се оказаха само оферта. Оказа се също, че газ има само до края на септември и търсенето продължи. Заговори се и за готовност за възобновяване на преговорите с „Газпром“. Само споменаването му от служебното правителство обаче доведе до политически сблъсък и обвинения за зависимости от Кремъл, както и до протести пред президентството.
Напрежение предизвика и строежът на газовата връзка с Гърция.
При поредния предсрочен вот президентът продължи да се надява „партиите да не горят мостовете, по които ще трябва да преговарят за съставяне на правителство“. Този път консултациите с партиите продължиха 40 дни, за да има достатъчно време за преговори за съставяне на кабинет в 48-то НС.
Президентът обяви, че съжалява за кадровия избор на Асен Василев и Кирил Петков в миналото.
„Беше грешка, че изобщо дадох шанс такива хора да откраднат надеждите за промяна. Ще надживеем тази шарлатания!“
Първият опит за съставяне на правителство с мандата на ГЕРБ остана на хартия. Предстои втори опит – на академик Николай Денков и ПП.
През следващата година ще очакваме появата на нова управленска формула, а до появата й най-стабилна остава фигурата на президента.
3. ПарламентПолитическата криза донесе на България два парламента за по-малко от година. За първи път в съвременната ни история вот на недоверие свали правителство. Сянката на предсрочните избори и сега всява смут в парламентарните кулоари.
Звънецът за 47-то НС удари на 3 декември миналата година. Той беше последен за депутатите на 23 юни тази година. Сред решенията на народните представители беше одобряването на т.нар. френско предложение за стартиране на преговори със Северна Македония за присъединяване към ЕС.
Историческият вот на недоверие беше гласуван на 22 юни по предложение на ГЕРБ и заради провал в сектор „Финанси“.
За краткия си живот 47-ят парламент успя да закрие спецсъда. Провали се обаче в избора на управител на БНБ.
Разделителните линии в коалицията се оказа искането за военна помощ за Украйна, решението за началото на преговорите със Северна Македония за членство в ЕС и експулсирането на руски дипломати.
48-то НС е функция на поредните предсрочни парламентарни избори. То ще остане в историята с най-дългият парламентарен ден. Първото му заседание се проведе на 19, 20 и 21 октомври. Вежди Рашидов беше избран за председател на парламента. Номинацията му дойде от Корнелия Нинова, когато НС беше на ръба на конституционна криза.
Това НС остава в историята и с фиксацията около Изборния кодекс. Окончателно се реши връщането на хартиената бюлетина. Подкрепиха я ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС. Кирил Петков пък го обяви за „кражба на вота на българските граждани“. А от другата страна се чуха се обвинения в „скалъпен софтуер, който да предизвиква фалшиво избрани народни представители“. Президентът наложи вето за част от текстовете.
4. Отбрана
Много трудни въпроси, появили се изведнъж, трябваше да решават депутатите, правителството и военните в годината, в която едно обучение по границите с Украйна прерастна във война.
„Трябва много да внимаваме как боравим с думите“, обясни Стефан Янев, който по онова време беше министър на отбраната. Той беше убеден, че „след войната идва дипломацията“. У нас се говореше предимно за разполагането на допълнителни военни части на НАТО, за създаването на батальонна група, в която България трябваше да е рамкова държава, както и за повишаване на националните оперативни способности, за анализи и оценка на риска. Заговори се за връщането на НАТО в границите му преди разширяването през 1997 година. Последното беше поискано от Русия, което беше и намек за решението на България да е член на Алианса. Премиерът Кирил Петков тогава не вярваше „в зони на влияние“
„Малките страни, като България, имат пълните правомощия да решават собствената си съдба“.
Появи се конфликт между премиер и отбранителен министър. Стефан Янев вярваше, че системата на международните отношения трябва да генерира мир, стабилност и просперитет и че диалогът и дипломацията трябва да решават въпросите. Петков не одобри използването на думата „операция“ вместо „война“ от страна на военния министър.
В политическите среди се заговори, че е започнала „специална военна операция между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. Янев пък беше заподозрян, че използва поста си, за да подготвя своя политически проект.
От дебатите в 47-мото НС се запомниха нападките между Кирил Петков от ПП и Костадин Костадинов от „Възраждане“
„Това е само и единствено заради вас и вашата предателска и политика“, заяви Костадинов.
Петков пък го запита защо не е в Украйна.
Драгомир Заков -посланик на страната ни в НАТО, беше привикан по спешност, за да замени Янев на поста. Въпросът как да помогнем на Украйна – с оръжие или само морално, остана дискусионен. Външният министър на Украйна – Дмитри Кулеба, проведе тридневни разговори с институциите у нас и директно си поиска оръжие. Поиска и бърз отговор. Премиерът Кирил Петков посети Киев.
47-ят парламент реши, че България ще помогне с военно-техническа помощ. Меката формулировка беше заради БСП. За военните това означаваше обещание за ремонт на танкове в „Терем“. Дойдоха експерти и се подписаха споразумения, но танковете така и не пристигнаха.
Новият министър на отбраната -Драгомир Заков, обясни, че самите български въоръжени сили се нуждаят от оборудване.
„Трудно е МО да отдели средства, за да подпомогне на когото и да било“
И двете тези - че ако не изпратим оръжие, подкрепяме Путин, а ако изпратим, влизаме във войната, са вредни, обясняваше Заков.
Наследникът му Димитър Стоянов казваше, че има решение на НС как да се действа. Той поддържаше позицията за удържане на желанието за по-сериозно военно ангажиране с напредването на войната в Украйна. Това даваше и удобство да се отговаря на критиките на европейските политици за предателска позиция от страна на България.
48-ят парламент все пак гласува военната помощ за Украйна. Депутатите обещаха, че това няма да е последната помощ, която украинците ще получат, дори и с цената на замяната на старо българско въоръжение със съвременно съюзническо.
И преди решението България изнасяше оръжие-муниции, гаубици, снаряди, които пътуваха към Полша, Чехия и Словакия-държави, тясно ангажирани с подкрепата на украинската армия. Подписаните разрешителни били за над милиард лева. А над България летяха доста често натовски изтребители. Страната ни се нуждаеше от помощ, защото заради войната в Украйна военно -въздушните ни сили можеха да летят с МИГ-29 до края на 2023 година. Новите Ф-16 дават спорни възможности за работа към 2030 година.
„Търсят се самолети втора ръка-не от фирми, а от министерствата на отбраната“, поясни президентът Радев.
Само Швеция и Франция отговориха на запитванията за осигуряване на машини.
„Служебното правителството не купува самолети, а събира оферти“, обясни служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.
Парламентът обаче гласува страната ни да закупи още 8 нови самолета Ф-16.
„Обсъждаме хартиените самолети, които още не са дошли“ и „Не може да се прави дългосрочна политика за увеличаване на доходите, но може да се прави дългосрочна политика за закупуване на още 8 самолета Ф-16 и 10 Грипена“, казаха от БСП.
2 млрд. и 540 млн. лева ще плащаме разсрочено.
Бригаден генерал Николай Русев, който е командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, изрази съмнения, че някой иска да направи така, че всички, които са обслужвали руската техника, да бъдат освободени и да останат само тези, които ще експлоатират Ф-16.
Експерти казаха, че парите за вторите Ф-16 ще изядат парите за други проекти, които до 2026 година, с известни уговорки, са на стойност около 6 милиарда и 600 милиона лева. Новите проекти също трябва да се случат, защото са важни за сухопътните войски, за колективната сигурност в региона и за НАТО. От Алианса посъветваха да се отделят поне 2% от БВП за отбрана.
5. Финанси
Традицията бюджетът на държавата да се сравнява с пица беше продължена.
„Има пица за всички, няма пица за крадците“, заяви Асен Василев, докато защитаваше първия си бюджет в ролята на редовен министър на финансите.
Опозицията му отговори, че това е само мазна кутия, в която няма пица.
През 2022 година парламентът наистина се превърна в кулинарно шоу.
„Орежете разходи и дайте предложения между първо и второ четене за нулев дефицит“, заяви Асен Василев.
Инфлацията стана толкова голяма, че през септември удари рекордните 18.7% на годишна база. Сред основните причини за това бяха високите цени на горивата и храните заради руската агресия в Украйна.
Дойде средата на годината, когато миризмата на избори бе силна дори от тази на пицата.
Напомнено беше ,че ако няма достатъчно постъпления, разходите се финансират чрез допълнителен дълг.
„Най-големият риск е, че може в един момент да загубим възможността да си осигурим финансиране през вътрешния и външния пазар“, коментира служебният министър на финансите Росица Велкова.
Цифрите: 11 милиарда и 500 млн. лева дефицит и 16 милиарда лева нов дълг догодина.
„Прогресиращото разхлабване на фискалната политика може да ни върне в отдавна забравеното време на висок дефицит и растящ дълг, както и до ликвидни затруднения за бюджета“, заяви гуверньорът на БНБ Димитър Радев.
Междувременно Любомир Каримански, който тогава беше представител на ИТН в парламента, се вторачи в стола на гуверньора, който е с изтекъл мандат. ПП пуснаха в битката Андрей Гюров. Започнаха нападки.
Кулинарното шоу се превърна в политически трилър, който доведе до нов служебен кабинет.
Официално „Лукойл“ заяви, че ще плаща данъци в България. А държавата ще посрещне новата година без гласуван редовен бюджет. Време е за фискална диета, полезна и за хазната, и за инфлацията.
„В противен случай има риск финансовите пазари да ни накажат“.
Синдикатите поискаха ръст на минималната работна заплата. Тя ще е 770 лева от 1 юли.
Добрата новина е, че България получи първия транш от средства по Националния плана за възстановяване и устойчивост. Вторият транш обаче е под въпрос заради липсата на ключове законопроекти.
През следващата седмица НС окончателно ще гласува удължителният закон.
6. Икономика
Невиждана от години инфлация, необуздан скок в цените на основните храни и рязко поскъпване на енергийните ресурси, войната в Украйна и страхът в България объркаха пазара. Последваха среднощните опашки за горива. Паниката се подхрани от рязкото поскъпване на горивата – в рамките на часове. Разразиха се и битки за олио на промоция. Цената бе платена с човешки живот в Бургас.
Магазините останаха препълнени със стоки, но те станаха все по-недостъпни за изтъняващия джоб на българина. Властта реши да има нулево ДДС върху хляба и брашното, но ефектът се загуби преди щанда.
Настъпи есента, с нов ценови удар в цените, на който трудно можеха да устоят дори активно работещите българи. Заради огромно търсене от пазара изчезнеха дървата. Стигна се до теглене на жребий за закупуването и получаването им. За домакинствата стана непосилно и отоплението на газ.
Засилиха се страховете за личните финанси и за икономическото състояние през предстоящата година, дори сред хората с високи доходи. Напрежението ескалира в национален протест на синдикатите през ноември.
На фона на икономическата нестабилност България трябваше да се погрижи и за хилядите украински бежанци, потърсили у нас спасение от войната.
Лекарите в държавните болници в Кипър, включително спешните отделения, започват тази сутрин 48-часова стачка. Държавата няма да се поддаде на натиск, който не е в центъра на интереса на обществото като цяло, заяви президентът Никос Христодулидис в понеделник вечерта по повод кризата в здравния сектор. Стачката е заради разногласия между двата лекарски..
За 17-а поредна година Община Ямбол организира благотворителната кампания "Подай ръка - спаси живот" в подкрепа на тежко болни деца и младежи, които се нуждаят от спешно оперативно или медикаментозно лечение. В кампанията се събират средства и от продажбата на коледни картички с рисунки на ученици от ямболските училища и деца от подготвителните групи,..
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус потвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна с оглед на последните събития във войната. Нашата цел е Украйна да действа от позицията на силата, заяви Писториус след среща в т.н. формат "петорка" в Берлин с колегите си от Франция, Великобритания, Италия и Полша. На срещата с Писториус..
В Обедиенното кралство днес трябва да започне процеса срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Първоначално процесът беше насрочен за 27 октомври, но беше отложен без назовани причини. Днес в Олд Бейли – Централния наказател съд в Лондон, ще се изправят Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня..
Бурята Берт, който връхлетя през миналия уикенд Британските острови, постепенно отшумява, но днес и утре се очакват още проливни дъждове в Южна Англия и Южен Уелс и опасност от наводнения. Бурята Берт вече причини наводнения и транспортен хаос в тези части на Обедиенното кралство, но явно това не е краят. Домове и пътища останаха под водата, а с..
Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..
Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..
Разкъсана облачност
Предимно облачно