Единствено в Ямбол коледарите не само пеят и наричат, но и танцуват. Традицията е на повече от век и се предава от поколение на поколение.
“В Ямбол има особена сила, дух и красота в хората.”
“От баща на син, от дядо - на внук, така се предава традицията.”
“Баща и дядо ми са играли. Независимо на колко съм години - наближи ли Коледа - сън не ме хваща. ”
Коледарският буенек, както се нарича танца на ямболските коледари, се заражда преди повече от век в най-стария квартал на града - Каргон, разказва етнографът Динка Ангелова:
“Предполага се, че танцуването на ямболските коледари се е зародило някъде през 20-те години на ХХ век. Трябва да имаме предвид, че самото танцуване ни е единичен акт. Това е процес, който се развива в годините. Твърде малко е информацията за зараждането на този обичай. За танцуващите коледари информация получаваме от малкото спомени, съхранени до наши дни, от които научаваме, че някъде към 1917-18 година, докато изпълняват своята мисия, а именно да обикалят къщите и да възвестят чудото, наречено Рождество Христово, ямболските коледари започват и да потропват. Както разказват съвременниците, участвали в тези събития преди толкова много години - първо от студ и на второ място, за да привлекат вниманието на своите изгори - любимите момичета, които са ги очаквали с нетърпение. И този начин на изява се харесва на коледарите и през годините този танц, който се заражда в това далечно време, се развива, дообогатява, съхранява и достига в един уникален вид до наши дни.”
Сабята и ботушите със шпори създават специфичната за ямболските коледари визия.
“Любопитен е начинът на обличане на ямболските коледари. Когато се заражда този обичай в Каргон традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. С навлизането на европейската мода, наличието на военен гарнизон в града и най-вече кавалерийските части, води до промяната на коледарското облекло. За това как са изглеждали коледарите през 20-те и 30-те години на ХХ век получаваме информация от малкото черно-бели фотографии, които се съхраняват в музея и в държавния архив. Те действително са били облечени с дебели шуби, наречени каплами. Те представляват вълнени дълги палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Били са обути с бричове и задължително на краката - ботуши. Шпорите осигуряват звън и правят танца още по-внушителен. Както разказват коледарите от това време, това е възприето от бойните части в града. През годините това облекло си променя. Коледарите от Каргон през петдесетте години на ХХ век виждаме на снимките, че са облечени с бели ризи с кожухчета, с вратовръзки и задължителните калпаци, които ги е имало и в първите години, и по-късно, обкичени с пуканки и с чемшир, който е обсипан с варак, за да има блясък, както разказват коледарите.”
Защо трябва да бъдат видени ямболските коледари?
“Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те просто грабват вниманието на публиката. Изпадаш в състояние, в което не можеш да приемеш, че това е нормално. Просто земята се тресе, виждаш еднакво движение на група от 11-12 човека, които играят като един и целта е всяка една група да направи танца си по-атрактивен, по-внушителен, по-впечатляващ.”
Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР
Има сериозен проблем с организацията на всички български културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..
Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..
В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..
В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..
Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..