Зверино - едно от най-живите села в България

- От Зверино.

От 20 години живея в София, но винаги отговарям по този начин, когато ме питат откъде съм.

Завърших в Банкя средното си образование, след това и висше в Софийския университет, но така и не прекъснах връзката си със Зверино. Често наричам моето родно място най-живото село, ако не в цяла България, то със сигурност в Северозападна. Зверино се намира на около 70-80 км. от София, в Искърското дефиле, като през него преминава второкласният път София-Мездра и ЖП линията от столицата по направленията Видин, Русе и Варна.

Може би именно комуникативното разположение на селото е спомогнало през годините то да се оформи като голямо и най-вече будно населено място. Безспорен принос за това има и училището със своите учители. През ноември Средно училище “Свети Климент Охридски” отбеляза своята 143-а годишнина, зад която се крият неуморни усилия на директор, учителски колектив и персонал.

Когато аз учех в него в края на миналия век всеки випуск имаше по около 30 ученици в две паралелки, като децата бяха основно от Зверино. В последствие демографската криза намали броя на децата, като към училището започнаха да пътуват и тези от съседните села, където учебните заведения, за съжаление, трябваше да затворят врати.

През годините там съм имал страхотни учители - по английски език, география, литература, математика и други. Сериозно застъпени и към днешна дата са извънкласните занимания в училището, като аз бих искал специално да акцентирам върху доброволческата дейност. Много деца са били част от местния доброволчески клуб с ръководител Петя Илиева. Дори тази година ученици и доброволци от клуб „Български младежки червен кръст и приятели на Искърското дефиле“ към училището получиха наградата "Доброволческа инициатива", връчена от омбудсмана Диана Ковачева.

Съвсем наскоро - на 23 декември в Зверино за втори път беше организиран благотворителен Коледен базар, като в него освен децата от БМЧК се включиха и членове от пенсионерския клуб и много доброволци. Хората се обединиха около каузата да се помогне на 19-годишно момче от Враца, което се бори с левкемия и има нужда от спешно лечение в Турция, като с общи усилия по сметката му бяха преведени 1330 лв.

История за благотворителността наскоро ми попадна и в книга за Зверино и бих искал да я споделя с вас. Авторът Иван Цанев описва историята, бита и етнографията на селото. Разказва и как сформират първия театър през 1919-1920 година:

"Театрален салон нямахме. За такъв стъкмявахме по-голяма стая в училището. Сами се грижехме за приготовлението на сцената, пейки и столове за публиката. Правехме завесата и устройството ѝ, приготовлявахме си сами декори, грим, набавяхме си облекла, билети, вдигахме и пускахме завесата, въобще вършехме всичко необходимо сами. Застъпвахме и изнасяхме повечето комедии, които най-допадаха на тогавашната публика. Това ги веселеше. Ние сме имали много слабости при изнасянето на пиесите, но нашата публика ни обичаше много и не ни връзваше кусур, тя беше много доволна от нашето “театро”, пише Иван Цанев в книгата.

Любопитно е, че в ролите са участвали само мъже.

"Женските роли се изпълняваха от мъже, предрешени като жени. По това време никой родител не пускаше женската си челяд да вземе участие в представленията", казва Цанев и допълва: “Най-голям успех постигнахме с изнасянето по наша драматизация на епизода във воденицата, откъс от “Под игото” на Иван Вазов. Това представление се хареса толкова много на хората, че на един Великден ни заставиха да го изнесем четири пъти. Получената сума от представлението изпратихме на врачанското сиропиталище за сираци от войните. За този наш благотворителен жест получихме благодарствено писмо от управлението на сиропиталището. Този документ заедно с разписката за парите предадох в читалището”, пише още Иван Цанев.

Читалището за едно село, според мен, също играе съществена роля за оформянето на културния му облик. Нашето се казва “Факел” и е основано през 1926 година. В началото без специално помещение, с малък брой книги и слаба заинтересованост от хората. Близо 97 години след своето основаване читалище “Факел” в Зверино може да бъде давано за пример. Има постоянно обогатяваща се колекция от книги, често е място за представяне дори на книги на местни автори, които споделят общото си увлечение в художествено-творческия клуб към читалището.

За пример е и центърът на селото - дългоочакван, тъй като през годините за център служеше площад, който по-скоро беше превърнат в паркинг. През 2022 година обаче завърши ремонт и селото се сдоби с място, където до късно може да се чуят разговори и смях.

Зверино е чудесно място за еднодневен туризъм - през лятото хиляди хора посещават басейна в селото, който с всяка година става все по-известен. В близост се намират Черепишкият манастир, манастир Седемте престола, Ритлите в Лютиброд, паметникът на Дядо Йоцо в Очиндол, Кобилини стени и други.

Зверино, според мен, е селото с най-много коледари на глава от населението - любопитен факт е, че от години си е останала традицията коледарите да навестяват домовете ден по-рано - в утрото на 24 декември. Казват, че това е така, защото дружините едно време са тръгвали отрано, за да могат да обиколят всички къщи. И така си е останало.

От 2017 г. се възобнови традицията на Йордановден за вадене на кръста от водите на река Златица, приток на Искъра. Извива се и дълго мъжко хоро. Утрото на 6 януари започва с литургия в храм "Свети Димитър", а след това до мястото за хвърляне на кръста се организира литийно шествие. Празникът си заслужава да се види на живо, тъй като всички участници са пременени с красиви носии.

На 3 март през последните години се организира и инициативата “Пробуждане с хоро”, като освен жителите на Зверино, на площада за ръце се хващат и тези от съседните Оселна и Игнатица.

На 4 юни е празникът на Зверино. Денят е избран в чест на Христо Ботев и неговите четници, като част от тях след разбиването им при връх Околчица бягат през Балкана и достигат до Зверино, където с помощта на местни жители се окриват, а по-късно пресичат през буйните води на Искъра. От няколко години в селото организират възстановка на събитията, с кулминация преминаване през Искъра от най-смелите. На 4 юни също така селото е домакин на фолклорния фестивал "Змей горянин".

И разбира се - съборът. Нашият обикновено е с променяща се дата, но се организира обикновено в началото на ноември.

И така най-накратко се опитах да ви запозная със Зверино, неговия чар и особености. Бих се радвал да съм ви заинтригувал и защо не - да ни посетите.