"По ръба" с Калина Андролова: Несполучливата инвестиция ПП

Политическият авторитет на формацията „Продължаваме промяната“ пада стремглаво надолу след серията от скандали, които съпътстваха както управленския период на коалиционния кабинет „Петков“, така и следуправленското време, в което бяха извадени поредица от факти: например неконсултираните с никого планове за промени в енергетиката, образно илюстрирани чрез меморандума с IP3 и Gemcorp; например консултантския договор на Българската банка за развитие (ББР) за 1 милион лева без какъвто и да е резултат; например лошото управление на публичните финанси, при това в период, когато паричният ресурс е скъп, лихвите са високи; например неинтелигентните решения в газовия сектор, които вкараха „Булгаргаз“ в огромна задлъжнялост, в неспособност да си плаща газа, който трябва да купува, в изключително гротескната ситуация да купува от посредници пак същия руски газ, но със солидна надценка. Българският гражданин трябва да знае, че натрупаните заеми на „Булгаргаз“ са за един милиард и петстотин милиона лева към БЕХ и Министерство на енергетиката, и ще бъдат изплатени през цената на газа. Отделно вземанията от Топлофикация София са 700 милиона, които едва ли някога ще бъдат върнати, защото могат да се върнат само чрез повишаване на цената на парното. В края на 2021 г. задълженията на Топлофикация София към Бугаргаз са 47 милиона, година по-късно, след управлението на ПП, те са над 500 млн. лева, а към днешна дата са 700 милиона. Газът у нас поевтинява, но то е заради борсовите цени, които започнаха да падат: през януари цената на нидерландската газова борса TTF е 117 евро за мегаватчас, за февруари цената е 61 евро, тоест цената е по-ниска с около 50%. Това намаление не се дължи на специални управленски качества на служебния кабинет. Просто за властта е достатъчно да не прави грешки от висок порядък на некомпетентност, каквито имаше при кабинета „Петков“. Тези грешки на безстопанственост, а може би и на умишлени вреди се представят от пропагандата на ПП за политически предимства.

Тъй като ПП трудно могат повече да заблудят хора от разсъдъчния контингент на общия политически електорат, те се прицелват към съвсем млади хора, които нямат достатъчно политическа грамотност и житейски опит, за да схванат управленския им провал. Хора под 30 години, които се обявяват срещу всичко, което е било досега. Без обаче да искат да знаят какво ще бъде след това. Това е същият дисонанс като хипитата, т.нар. фройдистки пролетариат, който се задоволява революционно като скандализира домакините в нефтения Тексас през 60-те. Днес фройдисткият пролетариат се вози на тротинетки и натиска клавиатурата в градските кафетарии, а виж, лидерите, които го ползват, имат по-велики лични цели. Именно заради този естествен импулс на бунт във всяко идващо поколение, бяха измислени и политиките на идентичностите и малцинствените групи, клетките за граждански инциативи, които да затварят иначе естествено надигащата се енергия за революции в страстно консуматорство, в забавления, в разнообразно себеизразяване. Така раздробените обществени клетки се държат под контрол и когато е необходимо се разсейват, а когато трябва се събират в общ удар. Това е технологията на управлението на т.нар. демократичен процес. ПП резонно се прицелват още и към IT сектора, който оперира на чуждите пазари и е напълно автономен от общото състояние на държавата. В момента ПП са решили, че обединяването с ДБ може да спре девалвацията на политическия им авторитет. Съответно ДБ трябва да претеглят дали това обединяване няма да ги завлече и тях надолу. ДБ имат какво да губят, тъй като при тях се регистрира леко нарастване на потенциалните избиратели, което най-вероятно е свързано с избиратели, разочаровани от ПП. В политическата математика никога две плюс две не прави 4. Прави 3 или 5. Обикновено при обединяването на две политически формации периферията се разсейва. Обединяват се само твърдите ядра. А ПП все още нямат твърдо ядро, то е ситуационен сбор. Така че надеждите за по-висок резултат от този, който имат поотделно, могат да се окажат неоправдани. Освен това при многопартийните обединения възниква остър проблем с разпределението на местата в листите. Много ръководство, малко електорат, малко гарантирани места. Досега „ДА България“ много успешно надиграваше своите коалиционни партньори, изтласквайки ги от избираемите позиции чрез преференции за своите хора. Вероятно това е и причината най-активният радетел на обединяването да е Атанас Атанасов. Той беше преизбран на поста председател на ДСБ, но относно това дали Атанасов е ефективен ръководител има доста възражения. Атанасов явно гледа на обединението като на лична спасителна операция, най-малкото отговорността за изборните резултати ще се прехвърли изключително върху ПП. Междувременно в ПП действат силно центробежни сили и вътрешни скандали, свързани с нежеланата доминация на Кирил и Лена в политическите решения. По-добрият вариант за ПП е властта да се концентрира в Асен Василев и Даниел Лорер, и да се тръгне към оздравяване на формацията чрез отстраняване на фигурите, които подриват политическия й авторитет. Пък и някой трябва да поеме вината за управленския провал. Ако в това насипно, но високосамочувствено състояние ПП се коалира с ДБ, голямата им коалиция ще се пръсне от скандали и недоволства, и до местните избори през есента между двете политически групи ще се настани пълна непоносимост. В крайна сметка инвестицията ПП е загубена. Обединяването е признание за намаляващо значение. Изобретяването на ПП костваше на политическата ни система огромен трус, костваше ни милиарди, костваше осветяване на целите на външния фактор. За съжаление ПП се оказаха несполучлива инвестиция. Инвеститорите загубиха много време, усилия, загубиха идеята си за гарантирана ефективност, но най-лошото е, че им се наложи да променят плановете си в движение и да наблюдават как проваленият им проект работи за своята противоположност – нарастването на „Възраждане“!