Когато през 50-те и 60-те години на миналия век основателка на танцовия архив на Института за музикознание събирала запазеното към онова време автентично творчество, нямало смартфони с камери, HD камери, дигитални диктофони. Записът на звук ставал трудно, а на картина - още по-трудно. Но и с наличните за времето си носители, Райна Кацарова и други изследователи ентусиасти успели да съберат достатъчно, за да може последователите ѝ в Института за изследване на изкуствата към БАН да има какво да проучват.
Дигитализацията на записите отваря не само нови възможности за изследвания, но и за запазването на събраното, пояснява проф. Горица Найденова.
"Този архив е важен, защото съхранява един вече изгубен свят. Свят, който си мислим, че познаваме. Ние си мислим, че знаем какво е фолклорът, но когато влезе човек в архива и започне да слуша и да гледа, картината се оказва много различна от това, което хората днес си представят под фолклор."
Изучаването на архива до момента не е било толкова видимо, но за него винаги са били полагани най-големи грижи, отбелязва проф. Найденова пред БНР.
Дигитализацията е започнала още през 90-те години.
По думите ѝ кинолентите са били "буквално в нищото" и едва сега, благодарение на проекта, ги вадят на бял свят.
"Аналоговите носители имат срок на годност. Част от тях са на края му, хващаме последния влак. Цифровизацията означава спасяване на тези записи."
Следва много тежка обработка, преди да могат да бъдат показвани публично. Една от причините е, че трябва да се постигне синхрон с музиката, а не към всички ленти има музика, допълва Горица Найденова.
Записите са важни за всеки, който се интересува от старите селски стилове на игра, от обредите, както са изглеждали, когато са били заснемани на терен, категорична е тя.
160-те километра киноленти са минали през ръцете на етнохореолога Ивайло Първанов. Той признава, че работата му по сканирането на лентите била доста трудна.
"Отнема страшно много време, тъй като лентите са изключително стари и се изисква доста сериозна прецизност по почистването им, реставрирането им, след това настройките на скенера. Хванахме последния влак, защото тези ленти са на края на живота си."
Голяма част от лентите са вече повредени и на Първанов му отнема седмици, за да ги реставрира, за да съхрани всеки милиметър.
"Мотивира ме научният ми интерес, отговорността към изследователите, които са си оставили живота, мръзнейки по селата да обикалят и да търсят хората, които са носители на тази традиционна танцова култура."
И първите изследователи на народния фолклор като Райна Кацарова и Анна Илиева са били наясно, че нужната им по онова време технология е догонвала необходимостта автентичното народно творчество да бъде запазвано.
"Те имат много хубава крилата фраза – когато имаше какво, нямаше с какво, когато няма какво – има с какво", подчертава Ивайло Първанов.
Синът на изследователката Райна Кацарова – Гео Кукудов, вижда част от заснетия от майка му материал за първи път.
"Малко хора си дават сметка какво значи в 1927-28 година да тръгнеш с раница, тогава всичко се е записвало на ръка, да тръгнеш от село на село, из Родопите, Северна България, по помашките села – да започне да прави тези записи. Без да знае къде ще осъмне, къде ще преспи. Това е подвиг. Много малко хора си дават сметка за това."
Кукудов подчертава важността на започналия процес на цифровизация на фолклорния архив.
"Това е паметта на България."
Чуйте още детайли по темата в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Добромир Видев, Институт за изследване на изкуствата
Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса. Годината е 1912-та. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да..
Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..
Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им, която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет . Днес Цветанка..
Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет. Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край. Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..
" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..
През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..
Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..
Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се..
Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната..
Уверението на министърът на образованието Галин Цоков е заложените 39 млн. лева в Бюджет 2024 да бъдат на 20 май, понеделник, ще бъдат по сметките на..