Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Норвегия

Въпрос на време ли е Норвегия и Исландия да влязат в ЕС?

Териториалните амбиции на Съединените щати към Гренландия, пряко оспорващи суверенитета на съюзника Дания, са заплаха сама по себе си, но имат последици за цяла Европа. Най-новата история ни учи, че неинтегрираните, неутрални държави не функционират като буферни зони между сферите на влияние. За агресивните велики сили с имперско мислене те..

публикувано на 05.04.25 в 11:20

Турски готвачи в нашата Албена: Наемат персонал от Бангладеш и Узбекистан!

С наближаването на летния туристически сезон темата за глада за кадри за сезонна заетост отново е актуална. За поредна година в Добрич се проведе трудова борса с такава насоченост, която предоставя възможност търсещи работа да се срещнат с работодатели - хотелиери, ресторантьори, концесионери на плажни ивици и др. Могат ли всички..

публикувано на 01.04.25 в 10:40

Столичната библиотека и фондация "Глобални библиотеки – България" представиха инициативата "Образовани дигитални граждани в библиотеките"

Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община. Събитието е..

публикувано на 30.03.25 в 08:31
Д-р Ким Сеуон, Снежана Тодорова и д-р Райна Бенева

"Кореистика" - все по-желана специалност в Софийския университет като първо желание

Когато източният вятър премине през ума и сърцето, той носи със себе си не само думи, но и цяла вселена от значения .  Какво означава един поздрав в Корея? Не е просто "Здравейте", а поклон, жест на уважение , хилядолетна традиция, предавана през поколения.  Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и..

публикувано на 28.03.25 в 10:07

Стая за ИИ в училище - готови ли сме за промяната?

В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците.  Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...

публикувано на 26.03.25 в 10:17
Мария Янева, председател на фондация

"Искам бебе“ настоява за промяна в правилата на Центъра за асистирана репродукция

От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..

публикувано на 23.03.25 в 17:25

Държавата започна ремонти на домовете за стари хора

Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..

публикувано на 23.03.25 в 07:16