Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Не бъдете спокойни… за да продължите да сте номер едно!

Захари Карабашлиев описва радиото като създател на "саундтрака на неговото детство". " При баба и дядо имаше една радиоточка. Така съм запомнил и точния час, и програма "Христо Ботев" . Това бележи най-ранните ми детски спомени", сподели авторът на романа "Рана" в предаването „Понеделник вечер“. Даниела Стойнова с отличието..

публикувано на 27.01.25 в 22:00
Доц. Йосиф Аврамов

Доц. Йосиф Аврамов за финансовата грамотност на българина

Финансовата грамотност е едно от онези умения, които сякаш приемаме за даденост – докато не осъзнаем колко важна е тя в живота ни. "Не е богат този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко", казва древногръцкият философ Диоген.  В днешния свят на кредити, инвестиции и дигитални финансови услуги това послание звучи..

публикувано на 27.01.25 в 09:21

Мигрената не е главоболие, а наследствена болест

Здравната каса да заплаща профилактиката на мигрена със съвременни терапии, като моноклонални антитела и гепанти. Това послание отправиха лекари и фармацевти по време на дискусия за заболяването, което предизвиква тежки кризи и води до неработоспособност при хора в активна възраст. Болестта се среща три пъти по-често при жените, в сравнение с мъжете. У..

публикувано на 26.01.25 в 05:57
Болницата в Белоградчик

Опит за приватизация на болницата в Белоградчик. Ще я спаси ли от фалит?

70% от дяловете на болницата в Белоградчик ще бъдат приватизирани. Процедурата ще бъде открита след решение на Общинския съвет. Целта е лечебното заведение да бъде спасено от фалит .  Решението е взето по предложение на кмета на Белоградчик Боян Минков, който го аргументира с лошото финансово състояние на болницата и реалната опасност от фалит..

публикувано на 23.01.25 в 06:19
Дора Симеонова

Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината

Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината? Препоръки ни дава пътуващия инфлуенсър Дора Симеонова: " Първите ми посещения бяха в приказни зимни места в нашата страна, в къщи за гости. Вече бяхме на Боровец и Пампорово . Миналата година най-вълнуващото ми посещение беше в Тайланд, на остров Пукет , което за две седмици ни..

публикувано на 22.01.25 в 10:37
Кипърският шампион АПОЕЛ и Георги Костадинов се разделиха

Кипърският шампион АПОЕЛ и Георги Костадинов се разделиха

Кипърският шампион АПОЕЛ (Никозия) обявява приключване на сътрудничеството си с футболиста Георги Костадинов, съобщи клубът на страницата си в интернет. Костадинов си тръгва от Никозия след 2,5 години сериозно присъствие, като е изиграл общо 89 мача с АПОЕЛ във всички турнири, вкарал е 6 гола и е подал 4 асистенции. С жълто-синия екип той..

публикувано на 21.01.25 в 22:04
Проф. Колин Прайс

Могат ли и трябва ли мобилните телефони да предупреждават за бедствия или катастрофи?

При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на..

публикувано на 21.01.25 в 10:51