Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Илиан Господинов: Чака ни горещо лято. Валежите през юни са далеч под нормата

Към Балканите има почти постоянен поток на по-топъл въздух. Това е естествен процес. Нормално е времето да бъде относително по-топло от климатичните норми . Това обясни в интервю за БНР доц. Илиан Господинов от Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ). През юни миналата година температурите бяха по-скоро около нормата и..

публикувано на 13.06.24 в 09:28

Тен Хаг остава начело на Манчестър Юнайтед

Ерик тен Хаг ще остане мениджър на Манчестър Юнайтед след прегледа на представянето на клуба за сезона, съобщават британските медии. Според Би Би Си Юнайтед е разговарял с холандеца за удължаване на договора му на „Олд Трафорд“. Слабата втора кампания за Тен Хаг завърши с висока оценка, тъй като той..

публикувано на 12.06.24 в 07:40
Ивелин Михайлов и Николай Марков

Откъде дойде пробивът на "Величие"?

"Има го феномена на непрестижния вот . Второто е, че паралелната реалност онлайн съществува. Съществуват изключително странни хора, със свои видеоканали, своя аудитория, свои зрители. И когато схванем върху колко голяма аудитория имат влияние хора като Цанов (Станислав Цанов - бел. ред.) и Киро Брейка, които няма да видите в национален..

публикувано на 10.06.24 в 12:07
Александър Маринов

Александър Маринов: Ще се появи мощна политическа сила. Ако не е президентът, ще е нещо друго

" В България ще се появи нова мощна политическа сила, от която има нужда обществото . Такава, около която да се формира нов тип управление. Ако не е президентът, ще е нещо друго." Това мнение изрази в интервю за БНР  политологът проф. Александър Маринов. Персонифицираните очаквания са насочени към президента , смята той. "В момента това..

публикувано на 10.06.24 в 09:01

Затихва ли интересът към покупко-продажбата на гласове в Силистренско?

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Преди и по време на избори се правят специализирани полицейски операции срещу нарушаване политическите права на гражданите. Но защо да са нарушени правата им, ако всичко става по съгласие - и на едната, и на другата страна? Практиката показва, че това са най-трудно доказуемите престъпления...

публикувано на 09.06.24 в 11:46

Диагноза от Дивчовото: Политиците много подценяват народа!

На географския ръб на ЕС – в селата Лесово и Мелница от Ямболска област, настроенията са сходни. Лесово е само на няколко километра от българо-турската граница.  Някои жители там са доволни, че България е в ЕС, други не отчитат промяна. Всички обаче са обидени на политиците. В предизборната кампания виждат само "надплюване, кал". За..

публикувано на 09.06.24 в 11:24

„Криле за приземяване“ и творчеството на Диана Иванова

И в най-уредената държава да отидеш, си чужденец. Това е разбрала поетесата Диана Иванова, когато обстоятелствата я принуждават да напусне родния Сливен и да отиде в Англия при децата си.   Там работи в Медицински център, но едно редовно слушано българско предаване като "Рано в неделя" и болката към България тази година я вдъхновяват да..

публикувано на 09.06.24 в 06:00