Последиците от труса в Турция и Сирия, войната в Украйна - акценти от седмицата по света

Новините от Турция и Сирия доминираха в емисиите и през тази седмица - втора след катастрофалното земетресение. На фона на увеличаващия се всеки ден брой на жертвите, се открояваха новините за спасени хора - близо 12 дни след труса. Сред случаите, граничещи с чудо, беше например 77-годишна жена, издържала девет денонощия под развалините в окръг Адъяман. Над десет денонощия пък са преживели под отломките 12-годишно момче в Антакия и 17-годишно момиче в Кахраманмараш, които също бяха сред спасените тази седмица.

Иначе всеки следващ ден прибавяше още загинали към трагичната равносметка и общият брой на жертвите в Турция и Сирия надхвърли 45 хиляди души, от тях над 39 хиляди в Турция и близо 6 хиляди в Сирия. 

Потвърден беше изводът, че за Турция земетресението е най-пагубното от 80 години насам. Наред с огромния брой загинали и ранени, без дом са останали милиони хора. Разрушените сгради са десетки хиляди, и въпросът дали те са строени качествено бива поставян все по-остро. Турските власти обявиха, че са издадени заповеди за арест на над 130 души от строителния бранш. 

Цяла седмица не спря и потокът от международна хуманитарна помощ за Турция. В разпределителен център на тази помощ се превърна град Одрин. За сортирането и товаренето на помощите денонощно помагат и доброволци, сред тях и ученици.

Международна помощ започна да пристига и в Сирия, където ООН започна хуманитарна мисия. Ситуацията там е не по-малко драматична, отколкото в Турция.

По-голямата част от загиналите в Сирия са в граничещата с Турция северозападна част на страната, който е под контрола на ислямистката групировка "Хаят Тахрир аш Шам". Тя отказва да допусне доставки на помощи откъм контролираните от правителството части на Сирия. В същото време Дамаск твърди, че заради западните санкции срещу режима в Сирия не може да реагира адекватно в помощ на пострадалите от труса.  

Според ЕК хуманитарната помощ на ЕС не е засегната по никакъв начин от санкциите срещу режима в Сирия.

От Комисията отбелязват, че са мобилизирани резервите в Италия и Дубай, с които да се осъществят неотложни доставки на най-належащи материали за Сирия. в Бейрут ще бъдат изпратени двама офицери за свръзка от центъра за координиране на спешния отговор, които да осигуряват по-добра координация за изпращането на помощта към Сирия.

Според генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, светът трябва да събере най-малко 400 милиона долара финансова помощ за Сирия.

Трагедията затопли и отношенията между Гърция и Турция, които напоследък отново бяха сериозно обтегнати. Гръцкият външен министър Никос Нендиас отиде в районите, засегнати от земетресението. Двамата с турския му колега Мевлют Чавушоглу посетиха Центъра за планиране на спасителните операции, в които Гърция се включи активно и получи благодарност от турската страна. 

Войната в Украйна

Новините от Украйна тази седмица бяха под знака на догадки дали Русия подготвя нова офанзива и доколко силите на Киев са готови да й противостоят.

В нощта на сряда срещу четвъртък към Украйна бяха изстреляни десетки крилати ракети, които, освен разрушения, са причинили и жертви. Според Киев край границата с украинската Сумска област Русия е концентрирала 10 хиляди свои войници - най-голямата военна част, която някога е била разполагана там. Руските части твърдят, че са успели да пробият част от украинската отбрана в Луганска област и че контролират всички възвишения в околностите на Бахмут в Донецка област. Превземането на това селище би позволило Русия да си осигури пряк достъп до главния път към два ключови украински града - Краматорск и Славянск. 

Със заявката Бахмут да бъде превзет напролет, в публичното пространство се появи Евгений Пригожин - основател на руската частна военна компания "Вагнер", която наемаше и затворници за боевете в Украйна.

От Киев признаха, че положението на фронта е тежко, но отрекоха да има отстъпление. Президентът Володимир Зеленски заяви, че тази пролет трябва бъдат положени, както той се изрази "основите за украинската победа"

Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг Украйна трябва да получи цялото необходимо оръжие, преди Русия да поеме инициативата на бойното поле. “Една година след началото на войната в Украйна, президентът Путин показва, че няма намерение да спира”, заяви тази седмица Столтенберг.

Военната помощ за Украйна беше тема на тазседмичната среща на министрите на отбраната от НАТО. В рамките на форума отделна среща проведоха и тези страни от Алианса и техни партньори, които активно оказват военна помощ на Украйна - т.нар. формат "Рамщайн".

Норвегия обяви, че ще изпрати осем танка "Леопард". Италия и Франция са изразили готовност да изпратят в Украйна нови зенитно-ракетни комплекси. А дали и кога Украйна ще получи и бойни самолети - този въпрос остана и тази седмица отворен. Засега никоя страна не е заявила твърдо намерение да предприема сама подобна стъпка. Да обмислят сериозно изпращането и на самолети в Украйна 27-те страни от ЕС бяха призовани от Европейския парламент. Той прие с голямо мнозинство съответна резолюция, макар и с незадължителен характер.

Стана известно още, че през юли ще заработи международният център, който ще разследва престъпленията на агресия срещу Украйна. 

Тази седмица беше обявен и беше проектът за нов, 10-ти пакет санкции, които ЕС да наложи на Русия. В пакета са включени над 100 души и организации, отговорни за политически и военни решения около руската инвазия в Украйна. За първи път в тези санкции са обхванати и трети страни, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя призова страните от ЕС да одобрят новите санкции преди 24 февруари - датата, на която преди година Русия започна инвазията си в Украйна.

С наближаването на годишнината Съединените щати призоваха своите граждани да не пътуват до Русия, а онези, които се намират да нейна територия, да я напуснат. Аргументът е, че има риск да бъдат неправомерно задържани, а тези, които имат двойно гражданство, да бъдат и мобилизирани при евентуално ново подобно решение. 

Най-верният съюзник на Москва - президентът на Беларус Александър Лукашенко, покани американския президент Джо Байдън в Минск, за да договорят мир с Владимир Путин. Според Лукашенко Байдън би си тръгнал от Минск удовлетворен.

В интервю за Би Би Си обаче украинският президент Зеленски изключи варианта страната му да отстъпи територия в рамките на потенциална мирна сделка с Русия. 

Според президента на Франция Еманюел Макрон сега не е моментът за преговори с Русия, а за по-голяма помощ за украинската армия с цел тя да предприеме контраофанзива. Така, според Макрон, Украйна ще може да определя условията за евентуални бъдещи преговори. Тази теза френският президент застъпи в изказването си на мюнхенската годишна международна конференция по сигурността, на която за първи път от над 30 години руски представители не са поканени. Основна тема на тазгодишния форум, разбира се, е войната в Украйна с предизвиканите от нея политически и икономически последици за света.

Икономиката на ЕС

Въпреки продължаващата война, икономиката на ЕС показва по-добри показатели, отколкото се очакваше през есента. Според огласената тази седмица зимна икономическа прогноза през тази година се очаква растеж от 0.8 на сто за целия ЕС и 0.9 на сто за страните от зоната на еврото, като вероятно ще бъде избегната техническа рецесия, която се очертаваше в началото на годината.

В същото време еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони предупреди, че инфлацията няма да намалее толкова бързо, особено в Източна Европа.

Иначе седмицата донесе добри новини за цените на природния газ и петрола. Борсовата цена на газа в Европа падна под 50 евро за мегаватчас за първи път от близо година. Миналия март, в пика на газовата криза, цената беше надхвърлила 300 евро. Спадът е отдаван на комбинацията от мека зима и значителните запаси от газ, което европейски държави са натрупали.

Световните цени на петрола също отбелязаха понижения тази седмица, след като САЩ освободиха нови количества от своя стратегически резерв. Тази стъпка е опит да бъде компенсирано поскъпването, предизвикан от нарастващото търсене в Китай и плана на Русия да намали своя добив.

Съживяване на проекта за петролопровод между България и Гърция

Проектът за петролопровод между България и Гърция да бъде възроден се договориха тази седмица двете страни по време на посещението на президента Румен Радев в Атина. Този път обаче става дума за тръба, по която нефтът от Александруполис към Бургас. Според президента Радев този проект е важен за България в контекста на новите реалности.

И докато между България и Гърция има разбирателство, за отношенията София-Скопие подобно нещо остава само пожелание. През тази седмица беше обявено, че до края на месеца ще се проведат двустранни разговори по проблеми от консулски характер като случая от 4 февруари, когато десетки българи не бяха допуснати в Северна Македония за отбелязването на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а част от бяха арестувани и бити. На предстоящата среща България ще постави всички отворени въпроси по темата, заяви заместник-министър Костадин Коджабашев.

Според Коджабашев политици в Северна Македония злоупотребяват с тезата, че София повдига остро въпроса за правата на македонските българи само заради предстоящите избори в България.

Шпионският балон на Китай

Случаят с китайския балон, който беше унищожен от американската армия, след като навлезе над въздушното пространство на САЩ, беше последван от други подобни ситуации. Същата реакция се наложи заради още три обекта - два над територията на САЩ и един над Канада. Първоначалните данни сочат, че, за разлика от балона, другите три свалени обекта не са шпионски, обяви президентът на САЩ Джо Байдън.

Той заяви, че не смята да се извинява за свалянето на китайския балон, но има намерение скоро да разговаря с китайския си колега Си Цзинпин. Китай отрича твърденията на Вашингтон за шпионаж и на свой ред заяви, че за последната година Съединените щати са изпратили балони в китайското въздушно пространство повече от 10 пъти. 

Ники Хейли обяви кандидатура за президент на САЩ

Бившият посланик на САЩ в ООН Ники Хейли обяви, че ще се кандидатира за президент през 2024 г. срещу колегата си републиканец Доналд Тръмп.

Хейли е първият съперник на Тръмп, който обявява, че ще се бори за кандидат-президентската номинацията на Републиканската партия. 

Оставка на първия министър на Шотландия

От Великобритания дойде новина за изненадваща оставка. Шотландският първи министър Никола Стърджън обяви, че се оттегля след осем години на поста. Тя посочи, че решението ѝ не се дължи на някакво извънредно събитие.

Въпреки тази заявка на Никола Стърджън, оставката ѝ поставя въпроса доколко Шотландия ще продължи с опитите да се отцепи от Обединеното кралство, коментираха медиите на Острова. 

Български кораб акостира на Антарктида

Тази седмица отделихме подобаващо внимание и на едно събитие колкото българско, толкова и с международно измерение: След 50 дни плаване българският кораб “Свети Кирил и Методий” акостира на остров Ливингстън, Антарктида. Това е първият ни научноизследователски кораб, който достига Ледения континент. Като изключително постижение за България го определи ръководителят на 31-ата ни мисия професор Христо Пимпирев.

Целия обзор може да чуете от звуковия файл.