Коментар на Петър Волгин: България има нужда от БЪЛГАРСКО правителство

Разбира се, че е добре България най-после да има редовно и стабилно правителство. Абсолютно задължително е обаче правителството, което бъде формирано след тези избори, да защитава българските интереси, а не да е безкритичен изпълнител на желанията на чужди държави. А когато слушам изказванията на някои политически лидери, които нямат търпение да се разположат в министерските кресла, оставам с впечатлението, че те се готвят именно за тази роля – на механични кукли, които почват да се движат и да си отварят устата само тогава, когато чуждите им господари натискат съответните копчета.

На фона на тези български политици, които отдавна са се поставили в позицията на обикновени изпълнители на чужда воля, задължително трябва да отбележим разумното и достойно поведение на президента Радев. За разлика от разни партийни лидери, които се опияняват от факта колко добре повтарят заповедите на началниците си от чужбина, Румен Радев наистина защитава българския национален интерес. И тъкмо защото излиза извън политически коректните клишета, именно защото казва очевидни неща като това, че „е недопустимо да се гледа на армията ни като донор на Украйна“ , умнокрасивите политици го нападат с такава ярост. Даже и за импийчмънт заговориха някои, въобразявайки си, че с подобна истерична риторика ще уплашат президента. Ако тези политици притежаваха дори и малка възможност за нормални разсъждения, щяха да разберат, че такива опити за сплашване предизвикват единствено снизхождение.

Не знам дали бъдещото редовно правителство ще има смелостта да защитава българските национални интереси, но мисля, че всички виждат как в момента президентът Радев е един от много малкото наши държавници, които правят така, че България да не потъне в тресавището на войната в Украйна. И тъкмо заради това го атакуват с такава бяс. Карат му се, задето застанал на „грешната страна на историята“. И тъй като този аргумент – за грешната и правилната страна на историята – ми е любим, предлагам да поразсъждаваме малко повече върху него.

Нека за момент се върнем назад в годините, в периода 1941 – 1944 г., когато според тогавашните български управляващи ние отново сме били на правилната страна на историята, тоест били сме верен съюзник на тогавашните ни геостратегически партньори нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристка Япония. Тогава в България също е имало доста хора, които са настоявали да бъдем колкото се може по-непоколебимо верни на партньорите. И имам предвид не само политици, но и общественици, интелектуалци, университетски преподаватели. Всички те са негодували, че не изпълняваме достатъчно убедително поръченията, идващи от канцеларията на Фюрера.

От Берлин, например, много са искали България, като верен съюзник на Третия Райх, да изпрати войски на Източния фронт, които редом с Вермахта да се сражават срещу Червената армия. Почитателите на Хитлер у нас, тоест онези, които са били на „правилната страна на историята“, са искали същото. Казвали са, че след като сме направили своя цивилизационен избор, тоест присъединили сме се към Тристранния пакт, трябва да направим всичко възможно за победата на цивилизацията, която в техните очи се е олицетворявала от нацистка Германия. Само че въпреки огромния натиск по този въпрос и от страна на германците и от страна на приятелите на германците у нас, държавният глава цар Борис Трети е взел политически некоректното решение да не изпраща български войски на Източния фронт.

Със сигурност не само германци, но и българи са обвинявали Борис Трети, че е „таен симпатизант на Съветите“ и дори „агент на Кремъл“ именно защото, за разлика от останалите съюзници на Хитлер, не е позволил да бъдат пратени български войници да се бият срещу Съветската армия. Само дето съвсем скоро се оказва, че онези, които са си въобразявали, как стоят на „правилната страна на историята“, тоест на страната на нацистка Германия, дълбоко са се объркали. Просто защото нацистите са загубили войната, както и е трябвало да стане. Това е хубав урок за всички онези, които слагат знак за равенство между конюктурата и историята. Които си въобразяват, че като обслужват моментния хегемон, са направили верния цивилизационен избор.

Затова ми се иска членовете на новото българско правителство, без значение от кои партии са, да защитават България, а не хегемона. Защото както е показала историята, хегемоните се сменят и то неочаквано бързо се сменят понякога. Така че нека политиците ни мислят преди всичко за българските национални интереси, а не за щенията на актуалната в момента велика сила.