Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шипка в душите и сърцата, отвъд политическата злоупотреба

Снимка: БГНЕС

Днес, когато честваме националния ни празник и 145 години от Освобождението, отправяме поглед към светинята Шипка. Всяка година на този ден поколения българи изкачват върха, за да се поклонят, да поднесат цвете и да замълчат. На това паметно място обаче в последните години националните ни чествания са съпроводени с напрежение, скандиране и освирквания. Войната на Русия в Украйна още повече изостри противопоставянето в обществото ни, което намира отражение в дни като днешния. Как променяме това място за почит?

"Шипка обединява народа ни и ни вдъхва сили", казват в приветствията от върха, но не изглежда да е така. Миналата година със снежни топли, скандирания и освирквания бе прекъсвана тържествената церемония за 3-ти март, а предишната година отново върха огласиха викове "Оставка", примесени с аплодисменти. Конфронтацията между институциите се прояви на върха и по време на пандемията, когато президентът и председателят на НС се разминаваха на Шипка.

Политическото противопоставяне и хулене по време на честванията на върха станаха обичайни в последните години, а по време на августовските чествания на 2020-а от Паметника на свободата беше спуснат транспарант с надпис "Оставка". Директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов смята, че мярката отдавна е прескочена.

"Всеки има мнение, всеки иска да каже нещо, а пък ние се събираме да отдаваме почит. Въпросът е не тези тържества да минават, без да имат отношение към ежедневието и злободневието, но все пак с някаква по-премерена реторика. Не може всички идващи да се кълнат в името и паметта на героите, които почитаме и в същото време горе да чуваме едни от най-грозните и зловещи словосъчетания. Още повече това да се случва на фона на един монумент, който дори да няма по закон статут на национален символ, в душите и сърцата на всички българи е равнозначен с българското знаме, химна на републиката."

В приземния етаж на този монумент, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загиналите при отбраната на Шипка.

Снимка: БГНЕСЕкспозицията, разположена на останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на българи и руси по време на петмесечната отбрана на прохода.

Августовските сражения между защитниците на прохода и турската армия, водени в горещото лято на 1877 г., са решаващи за изхода на Руско-турската война и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

За опълченците от Габровския край пише в последната си книга 95–годишният изследовател на габровската история Ангел Ангелов.

"Не сме получили свободата си даром, поднесена на чиния. Българският народ извоюва своята свобода. Започвам с хайдутите – това е първият етап на борбата на българския народ за свобода, вторият е четничеството и третият етап – апогеят на нашата борба, е Априлското въстание. Българският народ извоюва сам своята свобода. Бяхме подпомогнати от Русия, но ако ние не се бяхме борили, щеше ли Европа да ни обърне внимание?"

Днес честваме 145 години свобода и очаквано се подновява спорът за това трябва ли да бъде 3 март наш национален празник. Вместо да спорим кои са подходящите дати, да изпълним празника със съдържание и смисъл, призова преди ден младежката аудитория по време на среща в Габрово директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа" Чавдар Ангелов.

"Обикновено като се качим на Паметника на свободата, виждам повече чужди знамена, отколкото български и си задавам въпроса какво отбелязваме в края на краищата. Трябва да се изкачваме горе като българи и да пазим едно. Свободата трябва да се пази. Ако трябва ще я пазим и от освободителите, които са ни я, казват, дали. В противен случай това не е свобода и ние самите не се чувстваме свободни, а сме безкрайно зависими хора, все от нещо, все от международното положение. Имаме си родина и като добри българи и християни отдаваме почит на всеки, който е допринесъл за това днес тук да стоим и да си говорим на български език."

А ето как се чувстват и какво почитат изкачилите върха в мъгливата сутрин на днешния трети март:

"България днес трябва да е тук и да отбележим уважението и всичко, което са направили за нас тези, които са загинали тук."

"За по-добри бъдещи времена и да не забравяме миналото. Аз идвам всяка година. Редовно идвам."

"Децата трябва да спазват традициите. Трябва да ги закърмим с любов към родината, да знаят кои са техните предци, какво са направили, какво са дали за България. Искам да вземат пример от тези хора, които са били преди."

"Най-силният национален празник, който вълнува всички българи, които обичат родината си. Силна емоция! За пръв път сме тук, от много години искаме да посетим Шипка навръх националния празник."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Теодора Иванова

Председателят на ДАЗД за случая в Каблешково: При нас няма данни за сексуално насилие над детето

"През изминалата една година от кампанията "Бъди смел, бъди добър!" срещу насилието над и между деца можем да се похвалим с отлични резултати , защото благодарение на кампанията успяхме да привлечем голяма част от обществото ". Това подчерта пред БНР Теодора Иванова , председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД): "В тази..

публикувано на 06.10.25 в 13:53
Антон-Константин Анастасов

"Коридор” - изложба на Антон-Константин Анастасов

" В днешно време всичко живо е свързано с интернет и това има добра и лоша страна ". Това сподели пред БНР младият художник Антон-Константин Анастасов : "Добрата страна е, че когато ние можем да контактуваме с много далечни хора чрез интернет, това ни позволява да направим връзка с хора, с които никога не бихме могли да се свържем. Можем да..

публикувано на 06.10.25 в 12:54
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Ние нямаме стратегия за Черно море

"Ние нямаме стратегия за Черно море" . Това обясни пред БНР Йордан Божилов , експерт по военна сигурност, бивш заместник-министър на отбраната и основател на Софийския форум за сигурност: " Имаме отделни елементи, но те като че ли не са свързани един с друг , както и не съответстват на новите реалности, включително и това какво става в Черно..

публикувано на 06.10.25 в 12:23
Константин Спину

Константин Спину: Случаят с дрона в Полша не е нищо ново, но мащабът на събитието беше различен

Дронове над Полша и Румъния , изтребители във въздуха и една все по-напрегната реалност по източния фланг на НАТО .  Разследване сочи, че експлозия в Полша е причинена от руски дрон Полша е длъжна да сваля руски ракети, изстреляни срещу Украйна и застрашаващи територия на НАТО "Тъй като вече не съм официален представител на..

публикувано на 06.10.25 в 11:16

"Това, което пазя" - документална изложба на деца бежанци фотографи

"Аз започнах да снимам на 13 и всъщност според мен  фотографията , когато си тревожно дете и се бориш с всичко, което ти предоставя пубертетът,  наистина много помага , защото ти се чувстваш във всяка една ситуация сякаш имаш един щит, имаш една функция във всяка зала, във всяка група хора и имаш също така нещо, върху което се концентрираш и всъщност..

публикувано на 06.10.25 в 10:48
Ангел Стойков

Ангел Стойков: В по-голяма степен проблемът със студентските общежития е решен

"В по-голяма степен проблемът със студентските общежития е решен" . Това заяви пред БНР председателят на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) Ангел Стойков : "Остават все още колеги, но малък брой, които ще бъдат настанени в блоковете, където има свободни места на база решение на комисията, която е за разпределение на..

публикувано на 06.10.25 в 10:18

"Култура Бреница" разкрива нови праисторически находки

Къде се е зародила европейската и световната цивилизация, този въпрос си задава съвременният човек, но от години над него работят учените.  И това лято екип от Регионалния исторически музей в Плевен продължи разкопките на обекта, познат в научната литература като "Култура Бреница". Датира от V хилядолетие пр. Хр.-  началото на..

публикувано на 05.10.25 в 14:56