Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Без кръв няма да свърши". Две бесарабски българки разказват за войната

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната"

Националният академичен театър за опера и балет в Одеса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Година след началото на войната спомените се смесват със страхове и надежди. Две бесарабски българки разказват пред БНР своите истории.

Альона идва в България през март миналата година, за да роди тук сина си Елеон. Два месеца след това се прибира отново в Одеса. Алла остава с по-малката си дъщеря в Болград заради болната си майка. Сега малкият Елеон е на 11 месеца. През март ще отпразнува своята първа година. Все още не е проходил, но вече е преживял повече, отколкото поколения преди него. Альона е от Болград – столицата на бесарабските българи. Преди 10 години живее и учи в България – в Стара Загора. След като завършва образованието си, се прибира в Украйна, където среща съпруга си и заживяват заедно в най-големият пристанищен град на страната - Одеса.  

"Събудихме се. Не разбрахме, че това може да е война. Когато бяхме наясно, че не са учения, разбрахме, че е война, решихме, че трябва да отида в България да родя в безопасност. Родих там сина ми, много ми помогнаха моите приятелки и доброволци. Много хубаво се отнасяха към нас в България", връща лентата година назад тя.

Споделя, че след завръщането ѝ обратно в Украйна трудно свикнали със сирените, че не могат да излизат.

"В Одеса е доста спокойно."

В началото на зимата, през декември, гражданите на Одеса – над един милион души остават без ток. Руски удари с дрон нанасят сериозни поражения по енергийната инфраструктура в града и околните райони. С помощта на генератор Альона и съпругът и успяват да внесат светлина и топлина в дома си в най-критичния период. Едва преди седмица електроподаването е възстановено до 20 часа в денонощието.

"Всички имат надежда, че това ще завърши през пролетта", казва Альона.

Алла е възпитател в детска градина в Болград. В момента нейното работно място не функционира, защото няма бомбоубежище. Тя обаче има наблюдения как работят детските градини на други места в страната по време на война.

"И това е много страшно. По протокол трябва да реагираме всеки път при въздушна тревога – да грабваме децата в каквото и състояние да са: спят ли, ядат ли, почиват ли си и да бягаме в мазето, да седим там, докато не свърши."

Заради страх от ракетен обстрел около 24 февруари - датата, на която  преди година започна войната, градините в Болград остават затворени. При училищата ситуацията е същата, разказва Алла. Разликата е в това, че учениците сами тичат и се крият в бомбоубежището, когато чуят сирените. Редуват се присъствено и онлайн обучение.

Жителите на града продължават да живеят по домовете си в постоянен страх, със съзнанието, че ако руските войски не бъдат спрени, настъплението им може да достигне и техния край.   

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната. Оставаме тук. Ако стане нещо страшно, ние сме близо до границата, разбира се, че тръгвам за България. Имам такава аналогия – малкото дете като се уплаши, тича при майка си."

В Болград, както и в Одеса също остават без електричество през декември. Но според Алла местните жители по-лесно са успели да се адаптират поради това, че живеят в къщи. Тя например изнасяла храната си навън на студено, пазарувала само най-необходимото.

Проблеми с водата не са имали, благодарение на това, че още в началото на войната местната администрация предварително подсигурила воден генератор, който да снабдява жителите с вода в случай на необходимост.

Тъй като в Болград ситуацията е относително спокойна, жители от Херсон и други градове, на чиято територия се водят сражения, започват постепенно да се заселват в областта.  

"Идват тук, заселват се, намират си работа, пълнят нашия град, особено селата, защото има много изоставени къщи."

Каква е ситуацията в Болград година след началото на войната?

"Хората имат различни настроения. Някои, които преди бяха аполитични, станаха баш патриоти. Има такива, които запазиха проруските си настроения. Хората се умориха. Да свърши по-скоро, а как да свърши – никой не знае. Но без кръв няма да свърши", завършва горчивите си размисли Алла.

В Болград не се чуват взривове, няма войници, няма и разрушения. Появяват се обаче все повече жени, облечени в черно. Усеща се страхът.

"Ако минеш през града и не знаеш коя дата е, какво става по света, няма да разбереш, че има война. В магазините има стока, има храна. Вече седмица, откакто не ни изключват тока, имаме светлина. Имаме вода. Всичко имаме. Нямаме покой за нашите хора, които са там. Времето минава и майките, които имат момчета, са обхванати от все по-голям страх – че тази пуста война може да продължи, техните момченца ще пораснат и ще станат войници. Това е много страшно!"

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Сабята на Стефан Караджа в Русе

Спомени за сабята на Стефан Караджа - сабя-револвер, която и сече, и стреля!

На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..

публикувано на 03.08.25 в 08:00
Петър Илиев

От чертежите на архитектурата до пулса на човешкия живот - пътят на 29-годишния Петър Илиев

Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен.  29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ.  Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува .  След като става свидетел на катастрофа , при която..

публикувано на 28.07.25 в 10:45

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25