Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Без кръв няма да свърши". Две бесарабски българки разказват за войната

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната"

Националният академичен театър за опера и балет в Одеса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Година след началото на войната спомените се смесват със страхове и надежди. Две бесарабски българки разказват пред БНР своите истории.

Альона идва в България през март миналата година, за да роди тук сина си Елеон. Два месеца след това се прибира отново в Одеса. Алла остава с по-малката си дъщеря в Болград заради болната си майка. Сега малкият Елеон е на 11 месеца. През март ще отпразнува своята първа година. Все още не е проходил, но вече е преживял повече, отколкото поколения преди него. Альона е от Болград – столицата на бесарабските българи. Преди 10 години живее и учи в България – в Стара Загора. След като завършва образованието си, се прибира в Украйна, където среща съпруга си и заживяват заедно в най-големият пристанищен град на страната - Одеса.  

"Събудихме се. Не разбрахме, че това може да е война. Когато бяхме наясно, че не са учения, разбрахме, че е война, решихме, че трябва да отида в България да родя в безопасност. Родих там сина ми, много ми помогнаха моите приятелки и доброволци. Много хубаво се отнасяха към нас в България", връща лентата година назад тя.

Споделя, че след завръщането ѝ обратно в Украйна трудно свикнали със сирените, че не могат да излизат.

"В Одеса е доста спокойно."

В началото на зимата, през декември, гражданите на Одеса – над един милион души остават без ток. Руски удари с дрон нанасят сериозни поражения по енергийната инфраструктура в града и околните райони. С помощта на генератор Альона и съпругът и успяват да внесат светлина и топлина в дома си в най-критичния период. Едва преди седмица електроподаването е възстановено до 20 часа в денонощието.

"Всички имат надежда, че това ще завърши през пролетта", казва Альона.

Алла е възпитател в детска градина в Болград. В момента нейното работно място не функционира, защото няма бомбоубежище. Тя обаче има наблюдения как работят детските градини на други места в страната по време на война.

"И това е много страшно. По протокол трябва да реагираме всеки път при въздушна тревога – да грабваме децата в каквото и състояние да са: спят ли, ядат ли, почиват ли си и да бягаме в мазето, да седим там, докато не свърши."

Заради страх от ракетен обстрел около 24 февруари - датата, на която  преди година започна войната, градините в Болград остават затворени. При училищата ситуацията е същата, разказва Алла. Разликата е в това, че учениците сами тичат и се крият в бомбоубежището, когато чуят сирените. Редуват се присъствено и онлайн обучение.

Жителите на града продължават да живеят по домовете си в постоянен страх, със съзнанието, че ако руските войски не бъдат спрени, настъплението им може да достигне и техния край.   

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната. Оставаме тук. Ако стане нещо страшно, ние сме близо до границата, разбира се, че тръгвам за България. Имам такава аналогия – малкото дете като се уплаши, тича при майка си."

В Болград, както и в Одеса също остават без електричество през декември. Но според Алла местните жители по-лесно са успели да се адаптират поради това, че живеят в къщи. Тя например изнасяла храната си навън на студено, пазарувала само най-необходимото.

Проблеми с водата не са имали, благодарение на това, че още в началото на войната местната администрация предварително подсигурила воден генератор, който да снабдява жителите с вода в случай на необходимост.

Тъй като в Болград ситуацията е относително спокойна, жители от Херсон и други градове, на чиято територия се водят сражения, започват постепенно да се заселват в областта.  

"Идват тук, заселват се, намират си работа, пълнят нашия град, особено селата, защото има много изоставени къщи."

Каква е ситуацията в Болград година след началото на войната?

"Хората имат различни настроения. Някои, които преди бяха аполитични, станаха баш патриоти. Има такива, които запазиха проруските си настроения. Хората се умориха. Да свърши по-скоро, а как да свърши – никой не знае. Но без кръв няма да свърши", завършва горчивите си размисли Алла.

В Болград не се чуват взривове, няма войници, няма и разрушения. Появяват се обаче все повече жени, облечени в черно. Усеща се страхът.

"Ако минеш през града и не знаеш коя дата е, какво става по света, няма да разбереш, че има война. В магазините има стока, има храна. Вече седмица, откакто не ни изключват тока, имаме светлина. Имаме вода. Всичко имаме. Нямаме покой за нашите хора, които са там. Времето минава и майките, които имат момчета, са обхванати от все по-голям страх – че тази пуста война може да продължи, техните момченца ще пораснат и ще станат войници. Това е много страшно!"

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51