Софтуерният сектор представлява 5% от БВП, а допреди 20 години въобще не е бил на картата, а автомобилният клъстер представлява близо 300 предприятия, построени през последните около 15 години и реално представляват новата индустриализация на България, поясни експертът.
"Това са доста ключови неща и са създадени, може да се каже, вчера, когато се гледа в мащаб."
Няма толкова съпротива, колкото имаше неразбиране, отбеляза Димитров относно невъзможността досега за участие на сектора в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НТСТ).
"Има място за установените бизнеси, които са работили в миналото – те ще продължат да работят и в бъдещето, но бъдещето е технологично – то ще навлезе в живота, във всяка една сфера, независимо с какво се занимаваме. Когато липсва тази част от разговора, ние участваме в икономическите дейности буквално с едната ръка, вързана зад гърба."
"Страхът винаги е породен от недостатъчна информираност. Мишката няма да замести човека", коментира Доброслав Димитров в предаването "Преди всички".
"В ядрото на всяка една технология е човекът. Това е основното на новите икономически дейности. В центъра на техния успех е човешкият фактор, а не машината. Което е кардинално различно от предишната индустриална революция - водещ е бил капиталът, финансовите средства."
Изкуственият интелект и новите технологии не са заместител на човека, те са множител на неговите възможности, настоя Доброслав Димитров.
Модата "новото нормално" отмина, сега се връщаме към старото нормално, посочи още Доброслав Димитров, визирайки завръщането към офисите след периода на дистанционна работа по време на пандемията.
"Креативност не се случва по график. Креативността се случва, когато отида са си направя кафе, срещна колегата, на някой му хрумва нещо – този неформален контакт не бива да се подценява. Хората сме социални по своята същност и да се виждаме и да си говорим извън строго професионалните теми е с огромна добавена стойност."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..