Димитър Казаков е роден на 23 юни 1933 година в село Царски извор, община Стражица. Изкуствоведът Аксиния Джурова, като негов близък приятел и изследовател на творчеството му, определя художника като многоцветен, нежен и лиричен в картините си, нестандартен като отношение към техниките и казва за творбите му, че са неподражаеми и тясно свързани с фолклора и националната ни традиция. А за себе си Димитър Казаков – Нерон казва в интервю от 1980 година от Виена: „Аз съм и си оставам тракиец, верен на родното село… Под неговия знак съм роден – в полето под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки. Там птиците пригласяха на детския ми плач…“.
Мащабните творби, които художествената галерия в Стражица има, са от времето, когато младият Димитър Казаков след завършване на Художествената академия е разпределен като художник в мебелен завод в Пазарджик.
„Може би и поради тази причина всички те са направени върху дървени плоскости, върху талашит, не са върху платно. По това време, в началото на неговия творчески път, той все още е не добре финансово като художник. От Стражица местните управници са решили да го подпомогнат финансово и да му поръчват картини“.
За триптиха „Стражишки мотиви“ тогавашната градска управа на Стражица е платила на художника в края на 60-е години на миналия век 100 лева, а днес трите картините са оценени на 150 хиляди лева, разказа в "Закуска на тревата" Валентина Стойнева, уредник на художествената галерия в Стражица и описва изобразеното на триптиха, направено в типичния приказен стил на Димитър Казаков–Нерон:
„Селския живот на труженика. Стражица е била село по това време. Трудолюбието на хората, на обикновените жени. В първата част на картината те са на нивата, трактори орат зад тях. Всичко това е направено почти митологично, приказно и фантастично. Вълшебно е, това е магията на стила на Казаков. Във втората централна част на тази композиция са хората, жените главно, насядали, празнуват с чаша вино в ръка, с децата, гушнати, и с едно знаменце „Бригада първенец“ в средата, типично в негов стил, да има някаква провокация. В третата част на творбата те са насядали и си почиват, същите тези селски жени“.
Димитър Казаков прави 15 самостоятелни изложби, негови творби са излагани в най-престижните световни галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто. Творби на Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, в музея на „Пушкин“ в Москва, в Имперската колекция в Токио.
Заедно с брат си Никола Казаков той дарява на музея в Трявна над 500 свои творби, но не и на родната Стражица. За легендата защо така се е случило Валентина Стойнева разказа:
„Някога съм чувала от предишните уредници, не мога да гарантирам за достоверност, че ако се бяха съгласили да кръстят галерията, ние имаме една чудесна сграда, която не функционира след земетресението от 1986 година, ако я бяха кръстили на негово име, би подарил колекцията, но са имали някакви други идеи следващи управници и така е“.
След изложба в Париж през 1981 година Димитър Казаков получава от френския културен елит прозвището „Император на българското изкуство“. Интересна е историята и как художникът получава прякорът си Нерон:
„Това прозвище му го дават негови близки, може би, защото е ексцентричен, труден за разбиране, много голям в изкуството и много странен като човек. Освен че рисува, се занимава със скулптура, пише стихове, държи ораторски речи, още като студент. Пише музика и си я изпълнява сам. Казват, че звучала неговата музика мистично и много интересно като праисторията“.
В родното село на Димитър Казаков-Нерон – Царски извор, само една малка негова скулптура в кметството е паметният знак, останал от императора на българското изкуство. Има инициативен комитет, подкрепен и от Община Стражица, в Царски извор да се направи паметник на твореца, разказва Валентина Стойнева:
„И предполагам, че ще дойде момент, в който ще се направи един паметник и нещо, което да бележи, че този човек, този толкова гениален художник, световно известен, е от това село. И се надявам, че паметникът, който ще направят, ще съответства на нивото на този творец“.
За Димитър Казаков-Нерон изкуствоведката Дора Валие каза за БНР, че „той е една от природните сили. Емоционалният Казаков трябва да се гледа с мисъл, защото картините му са чудесна и благоприятна среда да зараждане на митове и символи, чрез които светът е превърнат в почти безкраен низ от лица на времена на действия“.
Димитър Казаков не оставя последователи на стила си.
„Има големи наследници като имитатори. Трудно е да има наследник такъв художник, тъй като творчеството му е инспирирано от културата на българите, от традициите, от фолклора, от световната култура. Те го сравняват редом с Шагал. Такива художници е трудно да имат последователи, те са толкова самобитни, толкова вълшебни в творчеството си, че е много трудно да имат последователи, но имитатори и фалшификатори… Това е най-фалшифицираният художник, тъй като е най-скъпо продаваният в България“.
Творецът умира на 58-годишна възраст в Божурище. Седемте творби на Димитър Казаков-Нерон от художествената галерия в Стражица ще останат във Велико Търново и може да бъдат видени безплатно в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ до края на март. Гостуващата експозиция е подарък от Община Велико Търново за празника на града 22 март.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
Извънредната ситуация с пожара край Костинброд се е развила много бързо – в рамките на 30 минути, не е имало време да се изпрати съобщение чрез..
Не очаквам да има среща между Путин и Зеленски, Русия иска капитулация на Украйна! Това мнение изказа пред БНР о.р. кап. I ранг Васил Данов от..