За първи път на български излиза кореспонденцията между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд "Защо война?" Тя води началото си от края на 1930 г., обясни пред БНР доц. д-р Снежана Димитрова, преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на студия към книгата.
"Самата поява на "Защо война?" и продължителният дебат около нея отваря подстъпа към една непозната Европа на интелектуално сътрудничество в един особен хоризонт на интелектуален пацифизъм"
Тя разказа в предаването "Хоризонт до обед" предисторията на комуникацията между тези велики умове на своето време.
"Обществото на народите създава различни комисии. През 1922 г сред тях е Комисията за интелектуално сътрудничество. В нея е включено най-доброто от тогавашния мисловен свят – Мария Кюри, която предлага Айнщайн, както и Бергсон. В първите години обаче няма ясни цели и задачи. Затова разочарованието у Айнщайн е голямо и той я напуска. Но под натиска на десните сили, той се връща в нея. Айнщайн подкрепя пацифизма на тази организация и търсенето на начини за възпиране на света от агресия и насилие".
Самата идея за кореспонденцията между Айнщайн и Фройд е част от нов метод, при който чрез срещи и общуване между интелектуалци се създават условия за международно сътрудничество, обясни доц. Димитрова.
"Да се обединят знанията между теоретици и практици, за да могат да влияят върху политиката. Целта е да се покаже ефикасността на интелектуалното в начина на обяснение на света"
Айнщайн си дава сметка, че съществуват вътрешни инстинкти на омраза и разрушение, посочи тя
"Той очаква от Фройд да се намери начин за ограничаване на инстинкта към омраза и разруха. Психологът обаче казва, че не може да има диво разграничение между добро и зло. Единственото, което може да се направи, според него, е да се усилва интелекта. Фройд разкрива един свят на болка и страдание. Той смята, че всеки прогрес има и елементи на регрес. Проблемът е, според него, е че има една изначална структура на обществото с елементи на неравенство".
Фройд предупреждава, че светът, чрез психичните си структури, е свят на сегрегация, разясни доц Димитрова.
"Той смята, че самото Общество на народите трябва да има въоръжена сила. От тази идея тръгват много разсъждения в областта на международните отношения. Фройд казва, че заложените противоречия в цивилизацията могат да доведат до крайното изтребление. и че за да опазиш света си цял, трябва да запазиш врага си. Той показва, че войната не е ефект на самия инстинкт за разруха и омраза, а на срещата му с нагона за власт".
Има няколко начина да се противостои на войната, според прочутия психолог, посочи доц. Димитрова.
"Единият е културата. Другият са емоционалните отношения, създаващи основата за идентификация с някаква общност"
През призмата на казаното от бащата на психоанализата, тя коментира и случващото се в Украйна.
"Фройд казва, че има справедливи войни, но след като има агресор, то жертвата трябва да се въоръжи, за да се съпротивлява срещу агресора. Ако оставиш жертвата на агресора, отстъпваш от основния принцип на колективна сигурност в международното право"
Цялото интервю на Ирина Недева с доц. Снежана Димитрова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – изд. Парадигма
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
Разкъсана облачност
Ясно